Когато Наполеон въвлича Русия в европейска сухопътна война, руснаците организират решителна защита и французите губят. Когато Хитлер опита същото, Съветският съюз отговори по същия начин и германците загубиха. В Първата световна война и нейната следреволюционна гражданска война (1-1914 г.) първо Русия, а след това СССР се защитават с много по-голям ефект срещу две нашествия, отколкото са изчислили нашествениците. Тази история трябваше да предупреди американските и европейските лидери да сведат до минимум рисковете от конфронтация с Русия, особено когато Русия се почувства застрашена и решен да се защитава.
Вместо предпазливост, заблудите предизвикаха необмислени преценки от страна на колективния Запад (приблизително страните от Г-7: САЩ и техните основни съюзници). Тези заблуди се появиха отчасти от широко разпространеното отричане на относителния икономически упадък на колективния Запад през 21 век. Това отричане също така позволи забележителна слепота за ограниченията, които упадъкът наложи на глобалните действия на колективния Запад. Заблудите произтичат и от основното подценяване на отбранителната сила на Русия и произтичащите от нея ангажименти. Войната в Украйна ярко илюстрира както упадъка, така и скъпите заблуди, които насърчава.
Съединените щати и Европа сериозно подцениха какво може и би направила Русия, за да надделее военно в Украйна. Победата на Русия - поне досега след две години война -се оказа решаващо. Тяхното подценяване произтича от споделена неспособност да схванат или усвоят променящата се световна икономика и нейните последици. Като минимизираха, маргинализираха или просто отричаха упадъка на американската империя спрямо възхода на Китай и неговите съюзници от БРИКС, Съединените щати и Европа пропуснаха разгръщащите се последици от този упадък. Подкрепата на съюзниците на Русия, съчетана с нейната национална решимост да се защити, досега победиха Украйна, силно финансирана и въоръжена от колективния Запад. Исторически, западащи империи често провокират отричане и заблуди, които преподават на своите хора „трудни уроци“ и им налагат „трудни избори“. Ето къде сме сега.
Икономиката на упадъка на империята на САЩ съставлява продължаващия глобален контекст. Колективен БВП на страните от БРИКС, богатство, доходи, дял от световната търговия и присъствие на най-високите нива на нови технологии все повече надхвърлят тези на G7. Това безмилостно икономическо развитие очертава също и упадъка на политическото и културно влияние на Г-7. Мащабната програма за санкции на САЩ и Европа срещу Русия след февруари 2022 г. се провали. Русия се обърна специално към своите съюзници от БРИКС, за да избегнат бързо и цялостно повечето от очакваните ефекти от тези санкции.
Гласуването в ООН по въпроса за прекратяването на огъня в Газа отразява и засилва нарастващите трудности, пред които е изправена позицията на САЩ в Близкия изток и в световен мащаб. Същото важи и за намесата на хусите в корабоплаването в Червено море, както и за други бъдещи арабски и ислямски инициативи, подкрепящи Палестина срещу Израел. Сред последствията, произтичащи от променящата се световна икономика, много работят за подкопаване и отслабване на империята на САЩ.
Неуважението на Тръмп към НАТО е отчасти израз на разочарование от една институция, която той може да обвини, че не е успяла да спре упадъка на империята. Тръмп и поддръжниците му като цяло понижиха рейтинга на много институции, които някога се смятаха за изключително важни за управлението на САЩ, империята в световен мащаб. И двата режима на Тръмп и Байдън атакуваха китайската корпорация Huawei, споделяха ангажименти за търговски и тарифни войни и силно субсидираха конкурентно предизвикани американски корпорации. Нищо по-малко от историческо преминаване от неолибералната глобализация към икономическия национализъм е в ход. Една американска империя, която някога беше насочена към целия свят, се свива в просто регионален блок, изправен срещу един или повече нововъзникващи регионални блокове. Голяма част от останалите нации в света – възможно „световно мнозинство“ от хората на планетата – са отдръпване от империята на САЩ.
Агресивните икономически националистически политики на американските лидери отвличат вниманието от упадъка на империята и по този начин улесняват нейното отричане. Но те създават и нови проблеми. Съюзниците се опасяват, че икономическият национализъм в Съединените щати вече има или скоро ще повлияе неблагоприятно на техните икономически отношения със Съединените щати; „Америка на първо място“ е насочена не само към китайците. Много страни преосмислят и реконструират икономическите си отношения със Съединените щати и очакванията си за бъдещето на тези отношения. По същия начин големи групи работодатели в САЩ преразглеждат своите инвестиционни стратегии. Онези, които инвестираха много в чужбина като част от неолибералната глобализация през последния половин век, са особено страшни. Те предвиждат разходи и загуби от промени в политиката към икономически национализъм. Тяхното отблъскване забавя тези смени. Докато капиталистите навсякъде се приспособяват практически към променящата се световна икономика, те също се карат и оспорват посоката и темпото на промяната. Това внася повече несигурност и нестабилност в по този начин допълнително дестабилизирана световна икономика. Докато американската империя се разпада, световният икономически ред, който някога е доминирала и налагала, също се променя.
Лозунгите „Да направим Америка отново велика“ (MAGA) са политически оръжия за упадъка на американската империя, винаги в внимателно неясни и общи думи. Те го опростяват и го разбират погрешно в друг набор от заблуди. Тръмп, обещава многократно, ще отмени този спад и ще го обърне. Той ще накаже онези, които обвинява за това: Китай, но също и демократи, либерали, глобалисти, социалисти и марксисти, които той обединява в стратегия за изграждане на блок. Рядко има някакво сериозно внимание към икономиката на упадъка на Г-7, тъй като това би изтъкнало критично решенията на капиталистите, водени от печалбата, като ключови причини за упадъка. Нито републиканците, нито демократите смеят да го направят. Байдън говори и действа така, сякаш богатството и властовите позиции на САЩ в световната икономика са ненамалени от това, което са били през втората половина на 20-ти век (по-голямата част от политическия живот на Байдън).
Продължаването на финансирането и въоръжаването на Украйна във войната с Русия, като одобряването и подкрепата за отношението на Израел към палестинците, са политики, основани на отричане на променен свят. Такива са и последователните вълни от икономически санкции, въпреки че всяка вълна не успява да постигне целите си. Използването на тарифи за задържане на по-добри, по-евтини китайски електрически превозни средства извън американския пазар само ще постави в неравностойно положение гражданите в САЩ (чрез по-високите цени на такива китайски електрически превозни средства) и бизнеса (чрез глобалната конкуренция от фирми, които купуват по-евтините китайски автомобили и камиони).
Може би най-големите и най-скъпи заблуди, произтичащи от отричането на години на упадък, насочват вниманието към предстоящите президентски избори. Двете големи партии и техните кандидати не предлагат сериозен план как да се справят със западащата империя, която се стремят да ръководят. И двете партии се редуваха да управляват упадъка, но отричането и обвиняването на другата е всичко, което всяка от партиите предлага през 2024 г. Байдън предлага на гласоподавателите партньорство в отричане, че империята запада. Тръмп обещава смътно да отмени спада, причинен от лошото ръководство на демократите, което неговото избиране ще премахне. Нищо, което нито една от основните партии не прави, не предполага трезви признания и оценки на променената световна икономика и как всяка планира да се справи с това.
През последните 40 до 50 години от икономическата история на Г-7 станахме свидетели на екстремни преразпределения на богатството и доходите нагоре. Тези преразпределения функционираха едновременно като причини и последици от неолибералната глобализация. Въпреки това вътрешните реакции (икономическите и социалните разделения стават все по-враждебни и нестабилни) и чуждестранните реакции (появата на днешния Китай и БРИКС) подкопават неолибералната глобализация и започват да предизвикват съпътстващите я неравенства. Американският капитализъм и неговата империя все още не могат да посрещнат своя упадък в променящия се свят. Заблудите за запазване или възстановяване на властта на върха на обществото се разпространяват заедно с измамните теории на конспирацията и политическата изкупителна жертва (имигранти, Китай, Русия) по-долу.
Междувременно икономическите, политическите и културните разходи растат. И на някакво ниво, според известната песен на Леонард Коен, „Everybody Knows“.
Тази статия е създадена от Икономика за всички, проект на Независимия медиен институт.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ