2020 г. отбеляза паритет между общия БВП на Г-7 (САЩ плюс съюзниците) и общия БВП на групата БРИКС (Китай плюс съюзниците). Оттогава икономиките на БРИКС растат по-бързо от икономиките на Г-7. Сега една трета от общото световно производство идва от страните от BRICS, докато G7 представлява под 30 процента. Освен очевидната символика, тази разлика води до реални политически, културни и икономически последици. Довеждането на украинския Зеленски в Хирошима, за да говори пред Г-7, не успя да отвлече вниманието на Г-7 от огромния глобален проблем: какво расте в световната икономика спрямо това, което намалява.
Очевидният провал на войната с икономически санкции срещу Русия предлага още едно доказателство за относителната сила на съюза БРИКС. Този съюз сега може и предлага на нациите алтернативи за посрещане на исканията и натиска на някогашната хегемонична Г-7. Усилията на последния да изолира Русия изглежда са се оказали бумеранг и вместо това са разкрили относителната изолация на Г-7. Дори френският Макрон се чудеше на глас дали Франция може да заложи на грешния кон в икономическата надпревара Г-7 срещу БРИКС точно под повърхността на войната в Украйна. Може би по-рано по-слабо развитите предшественици на тази раса са повлияли на неуспешните сухопътни войни на САЩ в Азия от Корея през Виетнам до Афганистан и Ирак.
Китай все повече се конкурира открито със Съединените щати и техните международни съюзници в кредитирането (МВФ и Световната банка) в заемите за развитие на Глобалния юг. G7 атакува китайците, обвинявайки ги в възпроизвеждане на хищническо кредитиране, за което беше колониализмът на G7, а неоколониализмът на G7 е справедливо позорен. Атаките са имали малък ефект, като се имат предвид нуждите от такива заеми, които водят до приветствието, предлагано на кредитната политика на Китай. Времето ще покаже дали пренасочването на икономическото сътрудничество от Г-7 към Китай ще остави след себе си векове хищническо кредитиране. Междувременно политическите и културни промени, съпътстващи глобалните икономически дейности на Китай, вече са очевидни: например неутралитетът на африканските нации спрямо войната Украйна-Русия въпреки натиска на Г-7.
Дедоларизацията представлява още едно измерение на сегашните бързи промени в световната икономика. От 2000 г. делът на валутните резерви на централните банки, държани в щатски долари, е намалял наполовина. Този спад продължава. Всяка седмица носи новини за държави, които намаляват търговските и инвестиционните плащания в щатски долари в полза на плащания в собствените си валути или валути, различни от щатския долар. Саудитска Арабия закрива петродоларовата система, която решаващо подкрепи щатския долар като водеща глобална валута. Намалената глобална зависимост от щатския долар също намалява наличните долари за заеми на правителството на САЩ за финансиране на неговите заеми. Дългосрочните ефекти от това, особено след като правителството на САЩ има огромен бюджетен дефицит, вероятно ще бъдат значителни.
Китай наскоро посредничи за сближаването между враговете Иран и Саудитска Арабия. Преструването, че такова постигане на мир е незначително, представлява чисто пожелателно мислене. Китай може и вероятно ще продължи да сключва мир поради две ключови причини. Първо, разполага с ресурси (заеми, търговски сделки, инвестиции), за да се ангажира да смекчи споразуменията между противниците. Второ, зашеметяващият растеж на Китай през последните три десетилетия беше осъществен под и посредством глобален режим, предимно в мир. Войните тогава са били предимно ограничени до конкретни, много бедни азиатски места. Тези войни нарушиха минимално световната търговия и капиталовите потоци, които обогатиха Китай.
Неолибералната глобализация донесе непропорционални ползи на Китай. Така че Китай и страните от BRICS замениха Съединените щати като шампион в продължаването на широко дефиниран глобален режим на свободна търговия и движение на капитали. Успокояването на конфликти, особено в спорния Близък изток, позволява на Китай да насърчава мирната световна икономика, в която просперира. За разлика от това, икономическият национализъм (търговски войни, тарифни политики, целенасочени санкции и т.н.), преследван от Тръмп и Байдън, порази Китай като заплаха и опасност. В отговор Китай успя да мобилизира много други нации да се съпротивляват и да се противопоставят на политиката на САЩ и Г-7 на различни глобални форуми.
Източникът на забележителния икономически растеж на Китай – и ключът към вече успешното предизвикателство на страните от БРИКС срещу глобалното икономическо господство на Г-7 – е неговият хибриден икономически модел. Китай се откъсна от съветския модел, като не организира индустрията като предимно държавни и управлявани предприятия. Той се откъсна от американския модел, като не организира индустриите като частни предприятия, притежавани и управлявани. Вместо това, тя организира хибрид, съчетаващ държавни и частни предприятия под политическия надзор и крайния контрол на Китайската комунистическа партия. Тази хибридна макроикономическа структура позволи икономическият растеж на Китай да изпревари както СССР, така и Съединените щати. Както частните, така и държавните предприятия в Китай организират своите работни места – микронивото на техните производствени системи – в структурите работодател-служител, илюстрирани както от съветските публични, така и от американските частни предприятия. Китай не се откъсна от тези микроикономически структури.
Ако дефинираме капитализма точно като тази конкретна микроикономическа структура (работодател-служител, наемен труд и т.н.), можем да го разграничим от микроикономическите структури господар-роб или господар-крепостник на робски и феодални работни места. Следвайки тази дефиниция, това, което Китай конструира, е хибриден държавен плюс частен капитализъм, управляван от комунистическа партия. Това е доста оригинална и специфична класова структура, обозначена от самоописанието на нацията като „социализъм с китайски характеристики“. Тази класова структура доказа своето превъзходство както пред СССР, така и пред Г-7 по отношение на постигнатите темпове на икономически растеж и независимо технологично развитие. Китай се превърна в първия системен и глобален конкурент, с когото Съединените щати трябваше да се изправят през миналия век.
Ленин веднъж спомена ранния СССР като „държавен капитализъм“, изправен пред задачата да направи по-нататъшен преход към посткапиталистически социализъм. Си Дзинпин би могъл да нарече Китай днес като хибриден държавен плюс частен капитализъм, изправен по подобен начин от задачата да навигира пътя си напред към един истински посткапиталистически социализъм. Това би включвало и изисквало преход от структурата на работното място работодател-служител към демократичната алтернативна микроикономическа структура: кооперативна общност на работното място или самоуправляващо се предприятие на работниците. СССР никога не е правил този преход. Следват два ключови въпроса за Китай: Може ли? И дали ще стане?
Съединените щати също са изправени пред два ключови въпроса. Първо, колко още повечето лидери на САЩ ще упорстват в отричането на икономическия и глобален спад, действайки така, сякаш позицията на САЩ не се е променила от 1970-те и 1980-те? Второ, как може да се обясни подобно поведение на лидери, когато големи американски мнозинства признават тези спадове като продължаващи дългосрочни тенденции? Произволно проучване на Pew Research Center, проведено сред американците между 27 март и 2 април 2023 г., попита какво очакват да бъде положението на Съединените щати през 2050 г. в сравнение с днешното. Около 66 процента очакват икономиката на САЩ да бъде по-слаба. Седемдесет и един процента очакват, че Съединените щати ще бъдат по-малко важни в света. Седемдесет и седем процента очакват Съединените щати да бъдат по-политически разделени. Осемдесет и един процента очакват разликата между богати и бедни да расте. Народът ясно усеща какво отчаяно отричат лидерите му. Тази разлика преследва политиката на САЩ.
Тази статия е създадена от Икономика за всички, проект на Независимия медиен институт.
-
Ричард Д. Волф е почетен професор по икономика в Университета на Масачузетс, Амхърст, и гост-професор в магистърската програма по международни отношения на New School University в Ню Йорк. Седмичното предаване на Улф, “Икономическа актуализация,” се синдикира от повече от 100 радиостанции и достига до 55 милиона телевизионни приемника чрез Free Speech TV. Неговите три скорошни книги с Демокрация на работа сте Болестта е системата: когато капитализмът не успява да ни спаси от пандемии или от себе си, Разбиране на социализма, и Разбиране на марксизма, последният от които вече е наличен в новоиздадено издание с твърди корици от 2021 г. с ново въведение от автора.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ