Капитализмът като система изглежда неспособен да реши проблема си с безработицата. Продължава да генерира дългосрочна безработица, прекъсвана от пикове на повтаряща се краткосрочна екстремна безработица. Лидерите на системата не могат да решат или преодолеят проблема. Преди последната капиталистическа криза да удари през 2007 г. нивото на безработица беше близо 5 процента. През 2013 г. той е близо 7.5 процента. Това е с 50 процента повече въпреки последните шест години на така наречените „ефективни политики за справяне с безработицата“.
Капитализмът прави заетостта зависима главно от решенията на капиталистите да започнат производство, а тези решения зависят от печалбите. Ако капиталистите очакват достатъчно високи печалби, за да ги задоволят, те наемат. Ако капиталистите не го правят, получаваме безработица. Капитализмът изисква безработните, техните семейства и техните общности да живеят с решенията за уволнение, взети от капиталистите, въпреки че те са изключени от участие в тези решения. Съединените щати се разбунтуваха срещу Великобритания отчасти защото тя отхвърли да бъде жертва на данъчни решения, от които беше изключена. И все пак решенията за заетост са поне толкова важни, колкото и данъчните решения.
Безработицата има три измерения, които често избягват публична дискусия, може би защото повдигат толкова фундаментални въпроси за капиталистическата система. Първото измерение се отнася до огромните загуби за обществото от типа безработица, която възпроизвежда капитализмът и която понасяме днес. Според Бюрото по трудова статистика сборът на безработните, „маргиналните“ работници (тези, които са спрели да търсят работа) и принудително работещите на непълно работно време („непълно заетите“) е приблизително 14 процента от работната сила. Това са 20 милиона наши съграждани. Наред с тази статистика, Федералният резерв съобщава, че 20 процента от нашия „индустриален капацитет“ (инструменти, оборудване, суровини, подово пространство във фабрики, офиси и магазини и т.н.) седи бездействащ, пропилян, не се използва за производство на стоки и услуги. Капиталистите вземат решения за не наемат тези милиони работници и да не купувате, наемате или използвате целия този индустриален капацитет.
Капиталистите вземат тези решения въз основа на това, което е лично изгодно за тях, а не на това, което е загубено за обществото. И тази загуба е огромна. Едно просто изчисление, базирано на числата по-горе, доказва тезата. Ние като нация се отказваме от около 15 процента от допълнителното производство на стоки и услуги поради безработни хора и празни инструменти, оборудване и т.н. Това възлиза на приблизително 2 трилиона долара годишно. Да, прочетохте това правилно. Можем да произведем годишен допълнително продукцията е много по-голяма от бюджетния дефицит на правителството, който някога е бил. Можем да използваме това допълнително, за да намалим глобалната бедност с повече от това, което е направено от всички напреднали индустриални нации от десетилетия. Накратко, ние поехме зашеметяващи загуби за нашата планета от това, че сме впримчени в икономическа система, която позволява решенията за заетост да бъдат държани като заложници на изчисленията на печалбата на капиталистите.
Второто измерение на безработицата са действителните разходи, които налага на обществото, разходите не поема се изцяло или дори главно от капиталистите, чиито решения определят безработицата. Частичен списък на такива разходи включва допълнителни държавни разходи за обезщетения при безработица, талони за храна, социални помощи и програми за стимулиране. От началото на настоящата капиталистическа криза през 2007 г. тези разходи вече са в трилиони долари. Също така е добре известно и документирано, че нарастващата безработица е в положителна връзка с нарастващите физически и психически здравословни проблеми, алкохолизъм, разпадане на семейството, градски упадък и т.н. Публичните и частните ресурси се изразходват за справяне с тези проблеми, утежнени от безработицата. Тези ресурси идват от обществото много повече, отколкото от капиталистите, чиито частни решения доведоха до по-голямата част от безработицата. Капитализмът социализира огромните разходи на безработицата.
Третото измерение на безработицата се отнася до това как капитализмът разпределя безработицата сред работниците. В Съединените щати, когато капиталистите решат да намалят заетостта, защото това е най-изгодното решение за техните индивидуални, частни предприятия, въпросът е: Как ще се управлява тази безработица? Отговорът, който виждаме най-често, е, че отделните капиталисти избират кои отделни служители да уволнят. По този начин в днешните Съединени щати капиталистите са избрали повечето от 7.5 процента от нашите хора, които са безработни или непълно заети. Те са ги осъдили на безработица на пълен работен ден или са ги свели до нежелана работа на непълно работно време.
Алтернативен вариант би управлявал безработицата чрез намаляване на работната седмица на всеки със 7.5 процента, или приблизително 3 часа от 40 часа на седмица. След това всеки работник ще има 3 часа допълнителен отдих, за които няма да получава заплащане. Вместо това спестените пари ще бъдат използвани за наемане на 7.5 процента от работниците, които вече не трябва да бъдат уволнявани. Тяхната работа би заместила 3-те часа, загубени от седмицата на всеки друг работник. По този начин безработицата ще бъде споделяна от всички, а не наложена на малцинство, избрано от капиталистите.
Разбира се, капиталистите се противопоставят на този алтернативен вариант. Това им коства обезщетенията, които трябва да се предоставят на всички работници – повече, отколкото ако биха могли да задържат обезщетения на уволнени работници (обичайната практика). По-важното е, че ако безработицата беше споделена, несправедливостта и прахосничеството от нея биха били насочени лично към всеки работник чрез неговото/нейното намалено работно време и намалено заплащане. Тогава на десните идеологии ще им е по-трудно да обвиняват безработните за своята безработица. Освен това би улеснило убеждаването и мобилизирането на всички работници да се борят с безработицата като общ враг. И накрая, това може да помогне за разпалването на отдавна закъснялия дебат относно социалните ползи и разходи от повече работа и продукция срещу повече свободно време и по-малко натиск върху нашите природни ресурси и околна среда.
Капиталистите защитават своето „право“ да наемат и уволняват като „право“, което не може да бъде оспорено. И все пак то със сигурност трябва да бъде оспорвано на основание на недемократичния му характер и извратените социални резултати. Наемането на хора в обществено полезен труд (колкото и едно демократично общество да го дефинира) е по-хуманно за участващите индивиди, семейства и общности, по-продуктивно и по-евтино, отколкото да ги оставят без работа. И все пак капиталистическата система, движена от частни печалби, води до безкрайна безработица, нарастваща многократно, която обществото не желае. Освен, разбира се, че капиталистите го искат, защото това ги държи на върха на капиталистическото общество.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ