Земята е жива и създава живот. За повече от 4 милиарда години Земята е развила богато биоразнообразие — изобилие от различни живи организми и екосистеми — което може да задоволи всички наши нужди и да поддържа живота.
Чрез биоразнообразието и жизнените функции на биосферата Земята регулира температурата и климата и е създала условията за еволюцията на нашия вид. Това установи ученият от НАСА Джеймс Лавлок, работейки с Лин Маргулис, която изучаваше процесите, чрез които живите организми произвеждат и премахват газове от атмосферата. Земята е саморегулиращ се жив организъм и животът на Земята създава условия животът да се поддържа и развива.
Хипотезата за Гея, родена през 1970 г., беше научно пробуждане за Живата Земя. Земята фосилизира малко жив въглерод и го трансформира в мъртъв въглерод, съхранявайки го под земята. Това е мястото, където трябваше да го оставим.
Всички въглища, петрол и природен газ, които изгаряме и извличаме, за да управляваме нашата съвременна икономика, базирана на петрол, са били формирани в продължение на 600 милиона години. Всяка година изгаряме милиони години работа на природата. Ето защо въглеродният цикъл е нарушен.
Няколко века цивилизация, базирана на изкопаеми горива, поставиха под заплаха самото ни оцеляване, като разкъсаха въглеродния цикъл на Земята, нарушиха ключови климатични системи и капацитет за саморегулиране и тласкаха различни видове към изчезване с 1000 пъти по-голяма нормална скорост. Връзката между биоразнообразието и изменението на климата е тясна.
Изчезването е сигурно, ако продължим още малко по пътя на изкопаемите горива. Преходът към цивилизация, основана на биоразнообразието, сега е императив за оцеляване.
Няколко века цивилизация, базирана на изкопаеми горива, поставиха под заплаха самото ни оцеляване, като разкъсаха въглеродния цикъл на Земята.
Вземете примера на хранителните и селскостопанските системи. На Земята има около 300,000 200 ядливи вида растения, но съвременната глобална човешка общност яде само XNUMX от тях. И според New Scientist, „половината от нашите растителни протеини и калории идват само от три: царевица, ориз и пшеница.“ Междувременно само 10 процента от соята който се отглежда се използва като храна за хората. Останалото отива за производство на биогорива и храна за животни.
Нашата селскостопанска система не е основно хранителна система, тя е индустриална система и не е устойчива.
Дъждовните гори на Амазонка са дом на 10 процента от биоразнообразието на Земята. Сега богатите гори се изгарят за разширяване на културите от ГМО соя.
Най-новият доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) относно земята и климата подчертава как проблемът с климата започва с това, което правим на сушата.
Многократно ни е казвано, че монокултурите от култури с интензивни химически вноси на синтетични торове, пестициди и хербициди са необходими за изхранването на света.
Нашата селскостопанска система не е основно хранителна система, тя е индустриална система и не е устойчива.
При използване 75 процента от цялата земя, която се използва за земеделие, промишленото земеделие, базирано на монокултури с интензивно използване на изкопаеми горива и интензивни химикали, произвежда само 30 процента от храната, която ядем, докато малки ферми с биоразнообразие, използващи 25 процента от земята, осигуряват 70 процента от храната. Индустриалното земеделие е отговорно за 75 процента от унищожаването на почвата, водата и биоразнообразието на планетата. С тази скорост, ако делът на базираното на изкопаеми горива промишлено земеделие и промишлена храна в нашата диета се увеличи до 40 процента, ще имаме мъртва планета. Няма да има нито живот, нито храна на една мъртва планета.
Освен въглеродния диоксид, който се отделя директно от селското стопанство с изкопаеми горива, азотният оксид се отделя от азотните торове на базата на изкопаеми горива, а метанът се отделя от производствените ферми и хранителните отпадъци.
Производството на синтетичен тор е много енергоемко. Един килограм азотен тор изисква енергийния еквивалент на 2 литра дизелово гориво. Енергията, използвана по време на производството на торове, е еквивалентна на 191 милиарда литра дизел през 2000 г. и се очаква да нарасне до 277 милиарда през 2030 г. Това е основен фактор за изменението на климата, но до голяма степен се игнорира. Един килограм фосфорен тор изисква половин литър дизел.
Азотният оксид е 300 пъти по-разрушителен за климата от въглеродния диоксид. Азотните торове дестабилизират климата, създават мъртви зони в океаните и опустиняват почвите. В планетарен контекст ерозията на биоразнообразието и нарушаването на азотната граница са сериозни, макар и често пренебрегвани, кризи.
Малки ферми с биоразнообразие, използващи 25 процента от земята, осигуряват 70 процента от храната.
По този начин регенерирането на планетата чрез екологични процеси, основани на биоразнообразието, се е превърнало в императив за оцеляване за човешкия вид и всички същества. Централно за прехода е преминаването от изкопаеми горива и мъртъв въглерод към живи процеси, базирани на отглеждане и рециклиране на жив въглерод, обновен и отгледан като биоразнообразие.
Органичното земеделие — работа с природата — отнема излишния въглероден диоксид от атмосферата, където не му е мястото, и го връща обратно в почвата, където му е мястото, чрез фотосинтеза. Той също така увеличава водозадържащия капацитет на почвата, допринасяйки за устойчивостта по време на по-чести суши, наводнения и други климатични крайности. Органичното земеделие има потенциал за отделяне на 52 гигатона въглероден диоксид, еквивалентно на количеството, което трябва да бъде премахнато от атмосферата, за да се поддържа атмосферният въглерод под 350 части на милион, и средното повишаване на температурата от 2 градуса по Целзий. Можем да преодолеем разликата в емисиите чрез екологично селско стопанство с интензивно биоразнообразие, работещо с природата.
И колкото повече биоразнообразие и биомаса отглеждаме, толкова повече растенията изолират атмосферния въглерод и азот и намаляват както емисиите, така и запасите от замърсители във въздуха. Въглеродът се връща в почвата чрез растенията.
Азотните торове дестабилизират климата, създават мъртви зони в океаните и опустиняват почвите.
Колкото повече отглеждаме биоразнообразие и биомаса в горите и фермите, толкова повече органична материя е достъпна за връщане в почвата, като по този начин обръща тенденциите към опустиняване, което вече е основна причина за разселването и изкореняването на хора и създаването на бежанци в Субсахарска Африка и Близкия изток.
Основаното на биоразнообразието земеделие не е само решение за климата, то е и решение за глада. Приблизително 1 милиард души са постоянно гладни. Интензивно биоразнообразие, системи без изкопаеми горива и химикали произвеждат повече хранителни вещества на акър и могат да изхранят повече хора, като използват по-малко земя.
За да възстановим прекъснатия въглероден цикъл, трябва да се обърнем към семената, към почвата и към слънцето, за да увеличим живия въглерод в растенията и в почвата. Трябва да помним, че живият въглерод дава живот, а мъртвият изкопаем въглерод нарушава живите процеси. С нашата грижа и съзнание можем да увеличим живия въглерод на планетата и да увеличим благосъстоянието на всички. От друга страна, колкото повече експлоатираме и използваме мъртъв въглерод и колкото повече замърсяване създаваме, толкова по-малко имаме за бъдещето. Мъртвият въглерод трябва да се остави под земята. Това е етично задължение и екологичен императив.
Мъртвият въглерод трябва да се остави под земята. Това е етично задължение и екологичен императив.
Ето защо терминът „декарбонизация“, който не прави разлика между жив и мъртъв въглерод, е научно и екологично неподходящ. Ако декарбонизираме икономиката, няма да имаме растения, които са жив въглерод. Няма да имаме живот на земята, който създава и се поддържа от жив въглерод. Една декарбонизирана планета би била мъртва планета.
Трябва да рекарбонизираме света с биоразнообразие и жив въглерод. Трябва да оставим мъртъв въглерод в земята. Трябва да преминем от нефт към почва. Трябва спешно да преминем от система, базирана на изкопаеми горива, към екологична цивилизация, основана на биоразнообразието. Можем да посеем семената на надеждата, семената на бъдещето.
Тази история е част от Covering Climate Now, глобално сътрудничество на повече от 220 новинарски издания за подобряване на отразяването на климатичната история.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ