В момента е в ход опасна нова фаза в израелско-палестинския конфликт. След жестоките атаки на Хамас от 7 октомври на израелска територия, правителството на Нетаняху обеща да унищожи въоръжените групи и нареди „пълна обсада“ на Газа. Повече от 9,000 палестинци вече са убити и броят на жертвите със сигурност ще нарасне много повече, тъй като израелските войски сега са обкръжили град Газа. Как да си обясним опустошителната атака на Хамас на 7 октомври? Как трябваше да реагира левицата на атаките на Хамас? Какъв е планът на Израел за Газа? Виновен ли е Израел за военни престъпления? Каква е мисията на движенията за мир и активистките групи в Израел? Политологът/политикономист, автор и журналист Си Джей Полихрониу разглежда тези въпроси в интервю с френско-гръцката журналистка Алексадра Бутри.
Александра Бутри: Изминаха около 27 дни, откакто Хамас отприщи клане в Израел, убивайки повече от 1400 души и залавяйки повече от 200 заложници. Оттогава Израел удря Газа с въздушни удари и артилерия като възмездие за изненадващата атака на Хамас и израелските сухопътни сили също се преместиха в обсадения регион, макар и без ясно заявена цел, различна от унищожаването на Хамас. Досега повече от 9,000 палестинци са били убити, като повечето от тях са жени и деца, а инфраструктурата на Газа е напълно унищожена. Но позволете ми да започна, като ви попитам какво мислите за някои леви защити на Хамас.
Си Джей Полихрониу: Първо, позволете ми да кажа, че за мен с течение на времето стана по-трудно да продължа да използвам термина ляво, за да опиша определен политически мироглед. Политиката на идентичността раздели левицата, различни сегменти от така наречената радикална левица развиха непоносим проблем с толерантността и универсализмът стана отживелица. В този смисъл ми липсва старата комунистическа/анархистка левица. Като каза това, беше диво да гледам как „левичари“ се появяват, за да празнуват зверствата на Хамас или да намират извинения за убийството на невинни цивилни, включително деца, жени и възрастни хора. Едно е да кажем, че трябва да разберем контекста на конфликта, а друго е да аплодираме клането на невинни цивилни. В днешния свят, може би повече от всякога, имаме нужда от хуманистична левица и левица, която е социалистическа и универсалистка. Ние знаем, че израелският режим е брутален към палестинците и че израелската окупация на палестинска територия е незаконна. Но какво представлява Хамас? Разбира се, тя не е водена от религиозен фанатизъм като ISIS, който иска да установи някакъв глобален халифат, но организацията остава ангажирана с идеята за „пълно и цялостно освобождение на Палестина, от реката до морето“ чрез джихад. В този контекст Израел има право на самоотбрана, но не и на твърде безразборни атаки, които убиват невинни цивилни. Просто не разбирам как подкрепата за палестинците трябва да се превърне в подкрепа за Хамас.
Александра Бутри: Не е ли изненадващо обаче, че Хамас успя да пробие граничната защита на Израел на 7 октомври и да нахлуе в израелските градове? Как може израелското разузнаване да пропусне подготовката на Хамас за нападението?
Си Джей Полихрониу: Не съм в състояние да отговоря на въпроса за разузнавателната катастрофа на Израел. Разбира се, самата атака беше изненадваща по отношение на нейната дързост и мащаб, но може би беше и предвидима, както твърди бившият посланик на Израел във Франция Ели Барнави в скорошна публикация в Op-Ed в Le Monde. Израел помогна за създаването на Хамас и след това повярва, че ги сдържа с икономически стимули, които включват разрешаване на Катар да дава парични субсидии на Газа. Както един израелски генерал каза преди няколко години, стратегията на Нетаняху беше да попречи на решението за две държави да продължи напред, така че той се обърна Хамас в таен съюзник. Във всеки случай, можем само да се надяваме, че ще дойде денят, когато израелците държат Нетаняху отговорен за пробива на границата, който уби 1,400 души, и че той ще бъде разследван за военни престъпления от Международния наказателен съд. Атаките на Израел срещу бежанския лагер Джабалия може да се равняват на военни престъпления, според служители на ООН по правата на човека. И е напълно възможно най-лошото да предстои.
Александра Бутри: Какво мислите, че Израел планира да направи, след като унищожи Хамас и остави по-голямата част от Газа в руини?
Си Джей Полихрониу: Както много анализатори вече посочиха и това също е загриженост, споделяна от Вашингтон и официални лица в големите столици в цяла Европа, правителството на Нетаняху изглежда нямаше план за това, което следва, когато той обяви война на Хамас и започна бомбардировките на Газа Газа, но може би надеждата беше, че израелците ще успеят по някакъв начин да прехвърлят палестинците от Газа на Синайския полуостров в Египет. Възможно е също така, сега, когато израелските сухопътни сили са в Газа, те да искат да принудят всички палестинци в Газа да се преместят в южната част на обсадения регион. Но не мисля, че Израел има някакъв интерес да управлява Газа.
Нападението срещу Газа е водено от ярост. Но също така вярвам, че Нетаняху се интересува най-вече от потушаването на обществения гняв срещу него и се надява, че може да го направи с война срещу Хамас, която той нарече „битка на цивилизацията срещу варварите.” И в процеса на това, той не се интересува колко „палестински животни“ са убити. Очевидно това е, което правят лидерите на цивилизованите нации, според Бенямин Нетаняху! Нито пък го е грижа за заложниците. За съжаление обаче той може да има мнозинството от израелските граждани на своя страна. Правителството на Нетаняху е повече от крайно, но “Израелските еврейски граждани са се придвижили значително надясно през годините.„И речта на омразата срещу палестинците изглежда днес се е превърнала в нещо като национален спорт за много израелци.
Това е тъжно състояние на нещата. Израел имаше признаци на процъфтяваща социалдемокрация през първите десетилетия от основаването на страната, но сега се превърна в нещо като „отворена расистка авторитарна държава.До известна степен, разбира се, има обща тенденция към авторитаризъм по целия свят. Твърдодесните политики се разрастват в Европа, Азия и Латинска Америка, докато Тръмпизмът е жив и процъфтява в Съединените щати. Демокрациите наистина са в упадък, както се разкри в глобалното състояние на демокрацията 2023 г доклад на Международния институт за демокрация и изборна помощ.
Александра Бутри: Смятате ли, че има някаква надежда за решение с две държави?
Си Джей Полихрониу: Трудно е да си представим при настоящите обстоятелства, че решение с две държави е възможно. И не се заблуждавайте от факта, че Байдън току-що каза, че иска да види решение на израелско-палестинския конфликт с две държави. Първо трябва да се постигне мир. А сегашното израелско правителство не може да си представи мир. В края на краищата Нетаняху дори каза на арабите в Израел, които са израелски граждани, че Израел не е държава на всички свои граждани. Сега Израел и Палестина като две независими държави, съжителстващи една до друга, означава постигане на споразумение за границите, Ерусалим и по въпроса за завръщането на палестинците в изгнание. Имате огромен дисбаланс на силите между Израел и палестинския народ и когато съществуват такива ситуации, по-силната страна винаги ще се опитва да наложи волята си на по-слабата страна. Ако не друго, това, което се случва на място от дълго време, е тласък към „Велик Израел“. Това е реалността и няма нищо общо с Хамас или каквато и да е форма на палестинска съпротива. Разбира се, може да помогне, ако организации като Хамас се откажат от идеята за пълното премахване на Израел. Учудващо е, че трябва да се направи очевидната гледна точка, а именно, че Израел е реалност и е приет като член на ООН година след обявяването на независимостта си. Но палестинците също заслужават държава. Разбира се, Съединените щати, ако решат да го направят, могат да използват огромния лост за влияние, който имат над Израел, за да принудят всяко израелско правителство да направи отстъпки. Има ли вероятност това да се случи? Много се съмнявам. И не защото Съединените щати подкрепят Израел, защото е еврейска държава, а защото изпълнява ключова стратегическа роля за империята. Във всеки случай всеки практически план на израелско-палестинския фронт трябва да включва активното участие на израелския народ. В този смисъл случващото се вътре в Израел е от първостепенно значение за бъдещето на израелско-палестинските отношения.
Александра Бутри: Израелските мирни активисти трябва да са изправени пред изключително трудни предизвикателства в наши дни. Не може да е много безопасно за тях да протестират срещу войната. Но като цяло каква е тяхната мисия?
Си Джей Полихрониу: В Израел има различни мирни движения и организации и много хора, които отказват да служат в Израелските отбранителни сили (IDF). Израелските мирни движения и активистки организации имат различни мисии. Имате „Гледайки окупацията в очите“ (Mistaclim LaKibush Ba'Aynayim), група от смели израелски жени и мъже, чиято мисия е да привлекат вниманието към военното господство на палестинците и колонизацията на окупираните територии. Техният активизъм се върти около защитата на палестинците в окупираните територии и тяхната подкрепа. Например активистите в тяхното движение се опитват да защитят палестинските овчарски общности от тормоз и насилие от страна на „насилствени екстремни заселници-колонисти“. Mistaclim е основана през 2021 г. и нейните активисти правят всичко възможно, за да спрат прехвърлянето на Западния бряг, но са превъзхождани на брой от милициите на заселниците. Днес те също призовават за прекратяване на огъня, но бойните барабани заглушават всички други звуци.
Има, разбира се, Гуш Шалом, който беше основан от покойния Ури Авнери и други през 1993 г. Активистите на Гуш Шалом изпращат предупреждения от дълго време, че увековечаването на статуквото спрямо палестинците е по същество нездравословно и че в крайна сметка ще има обратен ефект . Те се опитват да информират израелската общественост, че палестинците няма да приемат да живеят под окупация и потисничество завинаги и че възможността за ново палестинско въстание е явна възможност. Те продължават да го правят и днес, дори в климат на изолация.
И тогава има Standing Together, масово движение на еврейски и палестински активисти, работещи заедно за изграждането на „споделен дом за всички онези, които отказват омразата и избират съпричастност“. Движението, което стана активно през 2015 г., се ръководи от визията за създаване на общество, което процъфтява върху мир и справедливост и където израелци и палестинци се радват на истинска сигурност и приличен стандарт на живот.
Алон-Лий Грийн, един от двамата национални съдиректори на Standing Together, каза наскоро, че е твърде опасно за неговото движение да протестира срещу войната. Това би трябвало да ни даде известна представа за преобладаващия климат в Израел спрямо масовото отмъщение на правителството срещу жителите на Газа за атаката на Хамас от 7 октомври. Всъщност има дори „нарастване на расизма и насилието срещу палестински граждани на Израел“, според последната актуализация от говорителите на Standing Together. Така че работата, която движение като Standing Together върши за изграждане на устойчивост чрез солидарност между евреи и палестинци, е от неоценима стойност.
Движението се разрасна значително през годините и сега работи в осем различни глави. Той също така участва в широк кръг от въпроси, техники и стратегии. Организира протести с искане за икономическо равенство, климатична справедливост и край на окупацията. Движението също така има около 300 доброволци, които, наред с други неща, помагат на хора, подложени на расизъм или насилие.
В крайна сметка приемането на тяхната споделена човечност е ключова стъпка за мирно съжителство между евреи и палестинци.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ