Терористичните атаки на Charlie Hebdo в Париж бяха окачени като нападение срещу свободата и демокрацията от Западните мейнстрийм медии. Този дискурс беше улеснен от изявления на западни световни лидери, които „обеща да отстоява свободата на изразяване“. Западните медии допълнително разпитаха причините за подобни ужасяващи събития и установиха връзка между исляма и тероризма. Като Ноам Чомски посочи:
Престъпленията също така предизвикаха поток от коментари, които изследват корените на тези шокиращи нападения в ислямската култура и изследват начини за противодействие на убийствената вълна на ислямския тероризъм, без да жертваме нашите ценности.
Въпреки това, както подчерта Чомски, подобни разследвания се провеждат само когато разглеждаме „Техен престъпления срещу нас”. Чомски ни напомня как западната култура „скрупулно“ пренебрегва моралното разпитване „Нашата престъпления срещу тях“. В този контекст трябва да се отбележи, че в западния дискурс тероризмът се прилага само за описание на действия на политическо насилие, извършвани от недържавни участници. Тероризмът обаче е тактика, която по никакъв начин не се ограничава до недържавни участници, но може да бъде идентифицирана и в сферата на държавите.
Един пример представлява „нападението на морската пехота срещу Фалуджа през ноември 2004 г.“, което, по думите на Чомски, е „едно от най-лошите престъпления от американско-британското нахлуване в Ирак“. Чомски описва първоначалната атака срещу Фалуджа по следния начин:
Нападението започна с окупация на обща болница Фалуджа, голямо военно престъпление, независимо от начина, по който е извършено. Престъплението беше съобщено на видно място на първа страница на New York Times, придружено със снимка, изобразяваща как „пациенти и болнични служители бяха изкарани набързо от стаите от въоръжени войници и им беше наредено да седнат или легнат на пода, докато войските връзваха ръцете им отзад гърбове.” Окупацията на болницата беше счетена за достойна и оправдана: тя „затвори това, което служителите казаха, че е пропагандно оръжие за екстремистите: Общата болница във Фалуджа, с нейния поток от съобщения за цивилни жертви“.
„Очевидно това не е посегателство срещу свободното изразяване и не отговаря на изискванията за влизане в „живата памет“, заключава Чомски.
Насилие срещу цивилни по време на априлското нападение във Фалуджа
Може би си струва да проучим допълнително примера с Фалуджа. Той хвърля светлина върху това как западната политическа и интелектуална култура се отнася към демократичните ценности като свободата на изразяване по време на преследването на това, което може да се нарече „Нашият тероризъм“.
Фалуджа беше два пъти атакуван от американските/коалиционните сили през април и ноември 2004 г. По време на априлската атака около 600 иракски цивилни бяха убити. Следващият абзац е написан от правозащитничката Джо Уайлдинг за британския вестник "Гардиън". Уайлдинг беше пътувал до Фалуджа в средата на април 2004 г.:
Хората са подложени на бомбардировки през последните осем дни. Много хора са в капан в къщите си все още – въпреки прекратяването на огъня – без храна, без вода и са ужасени да напуснат. Храната и медицинската помощ вече пристигат, но проблемът е придвижването на помощта из града. Голяма част от него се доставя в джамията, но след това пренасянето му в болниците, покрай американските снайперисти, се оказва невъзможно. […]
Възрастна жена с рана в главата все още носеше бялото знаме, което държеше, когато беше простреляна. Всички те казваха, че това са американски снайперисти, които стрелят […] Видяхме главно огнестрелни рани за повечето цивилни. Семействата са ранени, когато се опитват да напуснат къщата, опитвайки се да избягат за Багдад. Куршумът се заблуждава или ги вкарва в къщата им. Тогава много хора са ранени от обстрел. Те са улучени от шрапнел, който влиза в къщата.
Подобни репортажи, макар и по телевизията, бяха предоставени от „невграден“ екип на Ал Джазира, воден от репортер и водещ на токшоу Ахмед Мансур. Това беше единственият новинарски екип, който излъчи графични кадри от вътрешността на Фалуджа, изобразяващи действията на САЩ/Коалицията като ужасяващи зверства. Впоследствие американската армия вярваше, че трябва да спре своите „операции“ през април, тъй като медийното отразяване на Ал-Джазира предизвика гняв сред арабската общественост. В подготовката си за нападението през ноември тогавашното иракско марионетно правителство на Запада, т.нар. Иракско временно правителство (IIG), оглавявано от иракския министър-председател Аяд Алауи, стартира противовъздушна артилерия операция срещу Ал Джазира и независими журналисти.
Цензурата на пресата в подготовката за нападението във Фалуджа през ноември
Според разследващия журналист Dahr Jamail „временното правителство обяви [през ноември 2004 г.], че всеки журналист от Ал Джазира, който бъде открит да репортира в Ирак, ще бъде задържан”. На ръба на „операцията“ във Фалуджа през ноември, Иракската комисия по комуникациите и медиите, която беше наблюдавана от Алауи и IIG, издаде присъда на всички иракски медии, че трябва да отразяват линията на правителството или да очакват правни действия. Инструкцията на комисията, който включваше бланката на кабинета на иракския министър-председател, нареди на журналистите да „отделят място във вашите новини, за да направят ясна позицията на иракското правителство, което изразява стремежите на повечето иракчани“. Освен това, изложението изисква медиите да „насочват кореспондентите във Фалуджа [sic] […] да не насърчават нереалистични позиции или да прожектират националистически етикети на терористични банди от престъпници и убийци“. Алауи също помоли арабските журналисти да не правят репортажи от Фалуджа без военна компания, като ги посъветва да се присъединят към преспул, създаден от Морските експедиционни сили (MEF). Журналистите от басейна вероятно са били част от военните. Следователно, докато само шепа вградени журналисти се присъединиха към американските сили през април, 91 вграждания, представляващи 60 медии операции присъстваха по време на втората „операция“ през ноември.
Доклад на Националния център за наземно разузнаване (NGIC) на армията на САЩ, изтекъл от онлайн платформата WikiLeaks през декември 2007 г., подчертава положително значението на вградените репортери: „Фалшиви твърдения за невоюващи жертви бяха направени от арабски медии и в двете кампании, но във втория случай вградените западни репортери предложиха опровержение.“
Друг важен елемент от медийната стратегия на САЩ/Коалицията беше блокирането на Фалуджа през ноември, което отказа на всеки да влезе в града. Това може да се разглежда като мярка, която трябва да гарантира, че журналисти и хуманитарни работници като Джо Уилдинг няма да могат да правят репортажи от Фалуджа през ноември. Всъщност отказът на достъп представлява стратегия за непряка цензура.
Тези значителни ограничения на свободата на словото не тревожат западните лидери и медийните коментатори. В пресата също нямаше дискусия дали военната тактика във Фалуджа може да е равносилна на държавен тероризъм.
Военната стратегия във Фалуджа
По ирония на съдбата западните медийни коментатори буквално описаха военната стратегия във Фалуджа по същия начин, по който тероризмът се дефинира в официални определения – макар и без да ги обозначаваме като такива. Например в New York Times, журналистът Едуард Уонг перифразира „висш американски военен офицер в Ирак“, който каза, че „се надява, че тактическата победа, постигната във Фалуджа, ще тласне двусмислените сунитски арабски лидери да застанат на страната на американците и да се включат в политическия процес“. По същия начин, наВашингтон Мнение на Джим Хоугланд твърди в коментар, че „най-важната непосредствена цел“ във Фалуджа е „да разубедят сунитските жители да се присъединят, подкрепят или толерират въстанието“, като посочи, че „цената, която ще платят за това, е илюстрирана графично по улиците на Фалуджа”.
Следователно може да се твърди, в съответствие с Дефиниция на Кодекса на САЩ за международния тероризъм, че „операцията“ във Фалуджа изглежда „има за цел […] да сплаши или принуди цивилно население“, за да овладее съпротивата срещу управлението на САЩ/коалицията. Засега този случай, представляващ „нашият тероризъм срещу тях“, не е предизвикал много възмущение в западното полукълбо. Не е проведено никакво разследване на първопричините за „Нашият тероризъм“ във Фалуджа.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ