Тайван е държава, но не много други държави я признават за такава. Само 13 държави поддържат дипломатически отношения с островната държава. Те са малки или бедни, или и двете, като Хаити, Парагвай и Тувалу. Хондурас смени дипломатическата си лоялност от Тайпе към Пекин само преди месец.
Тайван няма място в Обединените нации и е блокиран да се присъедини към международни органи като Световната здравна организация. Опитва се много, но рядко успява да функционира като член на международната общност.
За страна с около 23 милиона души и 20-ата по големина икономика в света може да изглежда странно, че Тайван получава толкова малко уважение. Но континентален Китай твърди, че островът е част от собствената му територия. И малко държави, включително Съединените щати, са склонни да предизвикат директно Пекин по този въпрос.
Разбира се, Съединените щати отдавна предизвикват Китай непряко, като предоставят огромни количества военна помощ на Тайван (с огромно увеличение по време на президентството на Тръмп) и служат като вторият водещ търговски партньор на страната за стоки (Тайван е също 10-тият) най-големият търговски партньор на САЩ).
Освен това, въпреки официалната политика на неяснота, Съединените щати предоставиха редица завоалирани обещания на Тайван, че ще се намесят от негово име в случай на нападение от Китай.
Това последно обещание кара много анализатори в Съединените щати да се притесняват от задаващия се конфликт на суперсила с Китай за Тайван. Редица мозъчни тръстове във Вашингтон проведоха симулации на такава война. След това, миналия месец, новата избрана комисия на Камарата на представителите на Китайската комунистическа партия, създадена от лидера на републиканците Кевин Маккарти, когато той пое поста председател на Камарата през февруари, също изигра китайска инвазия.
„Намираме се в прозореца на максимална опасност за нахлуване на Китайската комунистическа партия в Тайван и вчерашната военна игра подчерта необходимостта от предприемане на действия за възпиране на агресията на ККП и въоръжаване на Тайван до зъби, преди да започне каквато и да е криза“, каза председателят на комисията пред пресата .
Пишейки в Nation, Майкъл Клер предупреждава за възможността конфликт в реалния живот между двете суперсили бързо да ескалира до ядрено ниво: „Ако САЩ претърпят значителни неуспехи – като загубата на своите ценени самолетоносачи – Вашингтон може да не също толкова лесно да размахвате или взривявате ядрено оръжие в опит да прекратите китайското участие във войната?“
Народът на Тайван отдавна живее под заплахата от нашествие. Политическата сфера е разделена между тези, които подкрепят самообявилия се независим Тайван, и тези, които предпочитат приспособяването към континента, заедно с възможното обединение в бъдеще. Двете партии, които представляват тези опции, се редуваха на поста през последните две десетилетия, след като по-про-независимата Демократична прогресивна партия (DPP) победи по-приспособителната партия Гоминданг (KMT) за първи път през 2000 г.
ДПП е начело на правителството от 2016 г., а отношенията с Китай се влошиха значително. Но ДПП се представи зле на местните избори през ноември миналата година. „Синята“ коалиция, водена от KMT, вярва, че има добри шансове да си върне преднината от „зелената“ коалиция, водена от DPP на президентските избори следващата година.
Няма много средно положение между двете, особено по въпроса за Китай, въпреки че проучванията сочат, че по-голямата част от страната подкрепя статуквото: да не се настоява за пълна независимост и да не се върви към обединение възможно най-скоро.
„Страхът от конфликт с Китай разкъсва толерантността, цивилизоваността и доверието ни в демократичното общество, което старателно изградихме“, пише Лунг Интай, бивш министър на културата на Тайван в New York Times. „Когато 37 настоящи и бивши тайвански учени миналия месец издадоха отворено писмо, призоваващо Тайпе да начертае среден път между Китай и Съединените щати и критикувайки „милитаризма“ на САЩ, те бяха атакувани като наивни и меки към Китай.“
Подобно на Южна Корея в отношенията си със Северна Корея, Тайван няма възможност да се премести в друга част на земното кълбо. По един или друг начин, то трябва да се научи как да живее с Пекин.
Досега съвместното съществуване означаваше променливо напрежение в Тайванския пролив, разделящ двете страни, съчетано със значително икономическо сътрудничество. Съединените щати може да са вторият водещ търговски партньор на Тайван, но първият е Китай. Пекин разчита на високотехнологичен внос от Тайван, особено на полупроводниковата индустрия, докато Тайван зависи от широк спектър от внос. Миналата година Тайван е внесъл стоки за 84 милиарда щатски долара, докато е изнесъл за континента 121 милиарда щатски долара. Тези числа изглежда почти незасегнати от политическото напрежение между двете страни.
Но нивото на търговия не предсказва всичко. Украинският износ за Русия всъщност показа скромен ръст през 2021 г., докато руският износ за Украйна нарасна доста по това време — това точно преди руската инвазия през февруари 2022 г. Тайван не може да приеме, че процъфтяващите търговски отношения са гаранция, че Китай няма да нахлуе.
Това, което обаче може да бъде по-успокояващ фактор, е неотдавнашният военен опит на Русия. Кремъл не успя да превземе Украйна и войната се отрази неблагоприятно на икономиката и международната репутация на Русия. Със сигурност Китай е наблюдавал как много по-малката Украйна е успяла да оцелее след първоначалната инвазия, да заключи Русия в скъп конфликт и да събере международна подкрепа, за да изгони нашествениците.
Тайван е много по-богата страна от Украйна и очаква Съединените щати да се притекат на пряка помощ. Следователно всеки конфликт през Тайванския пролив ще има още по-опустошителен военен ефект и върху глобалната икономика от сегашната война в Украйна, дори ако войната в Източна Азия спре пред ядрен обмен.
Тайван обаче може да разчита на едно нещо. Китай е съсредоточен изключително върху икономическия растеж повече от три десетилетия. За разлика от Русия, тя изглежда не желае да пожертва икономическото благосъстояние на страната на кладата на национализма, дори ако тези пожари пламват по-ярко през последните години.
Съединените щати и техните съюзници биха били добре посъветвани да не правят нищо за насърчаване на китайския национализъм. Практическото сътрудничество по изменението на климата и глобалната икономика би било не само взаимноизгодно, но и би намалило вероятността от война през Тайванския пролив. Където и да стоите в спектъра независимост срещу приспособяване в Тайван, всеки трябва да се съгласи, че войната не е в ничий интерес.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ