Вече е известно от почти всеки, който следи палестинската борба, че едно 16-годишно момиче, сега на 17, на име Ахед Тамими, се изправи срещу израелски войници на земя на семейството си малко след като братовчед й Мохамед беше прострелян в лицето с гумен куршум, причинявайки кома. Видеото с действията й стана вирусно, показвайки на света смела млада жена, участваща в ненасилствени актове на съпротива, а след това ден по-късно посред нощ е арестувана в дома си и след това обвинена в серия от престъпления; както е стандартната израелска практика при арестуването на деца, Аден е била отведена в израелски затвор извън обсега на семейството си и след това е отказана гаранция.
Както беше широко отбелязано, Ахед Тамими е героична жертва за онези в Палестина и другаде, които одобряват палестинската национална борба и възхваляват такива символични актове на ненасилствена съпротива. Ахед също често е наричана „емблематична“, защото нейната история, сега и преди, е толкова емблематична за изключителната упоритост на палестинския народ, който е претърпял петдесет години окупация и седемдесет години след масовото лишаване от собственост през 1948 г., известно на палестинците като Накба. Това продължително изпитание продължава да се развива, без да се вижда достоен край. Фактът, че Ахед е дете и момиче, засилва двойния образ на смелост, упорита съпротива и жертва. Също така е забележително, че още през 2013 г. Ахед придоби известност, когато получи наградата за смелост „Хандала“ от турска община в Истанбул, събитие, на което беше обърнато голямо внимание поради закуска в нейна чест, организирана от тогавашния министър-председател Реджеп Тайип Ердоган. Докато е само на 13 години, Ахед откри художествена изложба в Истанбул, подходящо озаглавена „Да бъдеш дете в Палестина“.
Реакцията на Израел, както можеше да се очаква, беше толкова негативна и унизителна, колкото палестинският отговор беше утвърдителен, може би дори повече. Министърът на културата на Израел, не по-малко, Мира Регев се обърна към Ахед така: „Тя не е малко момиче, тя е терорист. Крайно време е да разберат, че хора като нея трябва да са в затвора и да не им е позволено да подбуждат към расизъм и подривна дейност срещу държавата Израел. Международно известният министър на образованието Нафтали Бенет беше по-точен в описанието на наказанието, което отговаря на предполагаемото престъпление на Ахед: „Ахед Тамими трябва да излежи доживотна присъда за престъплението си.“ По-зловещо е, че Бен Каспит, виден журналист, направи доста шокиращо твърдение за това как предизвикателното поведение на Ахед шокиращо заслужава да бъде разгледано извън рамката на закона: „В случая с момичетата трябва да изискваме цена при друга възможност, на тъмно без свидетели или камери. Някои критици прочетоха това изявление като застъпничество за сексуално насилие, дори изнасилване, но каквото и да е намерението му, фактът, че подобен език може да се използва открито на по-високите нива на израелския дискурс, без да предизвиква израелският обратната реакция подсказва за терористичен стил на управление, разчитащ да сломи волята на палестинската съпротива.
Реакцията на Мира Регев към видео клипа на Тамими поставя израелската реакция към тази на Ахед Тамими по начини, които изглежда отразяват доминиращото настроение в страната, което перверзно преобръща реалностите на потисник и потиснати, жертви и жертви: „Когато гледах това, се почувствах унизен. Чувствах се съкрушен“, намирайки инцидента за „накърняващ честта на армията и държавата Израел“. Това е странното усещане, че израелците, а не палестинците, изпитват унижение в настоящата ситуация, въпреки че Израел контролира напълно всеки аспект от палестинския живот, което за палестинците включва ежедневна среща с потисническа политика, предназначена да плаши, унижават и подчиняват. За разлика от това, израелците се радват на предимствата на градската свобода и просперитет в атмосфера на нормалност със сравнително високи нива на сигурност през последните години, което значително намали заплахата за сигурността и в този процес ефективно изтри палестинските оплаквания и стремежи от общественото съзнание. Когато палестинците бъдат забелязани, както в този инцидент, това обикновено е с насмешка и израз на доминираща израелска политическа воля, която смята за напълно уместно да наложи наказания на палестински деца с тежест, напълно непропорционална на тежестта на предполагаемото престъпление. Именно това несъответствие между реалността на палестинската съпротива и реториката на израелските потиснически възможности придава на историята на Ахед Тамими такава символична трогателност.
Разбира се, има и по-сложни израелски отговори на предизвикателството на Ахед. Някои коментатори твърдят, че това, което е непропорционално, е глобалното внимание, отделено на инцидента, като дори предполагат, че това е циничен трик, целящ да разсее световното обществено мнение поради неуспеха на Хамас да изпълни призива си за трета интифада в отговор на решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и така да премести посолството на САЩ.
Други критици настояват, че инцидентът е инсцениран от палестинците, с готови камери, а не толкова спонтанен, колкото видеото иска да вярваме. Подобно твърдение изглежда неуместно, дори и да е правилно, тъй като неподчинението на Ахед беше предизвикано от стрелбата и раняването на нейния братовчед малко преди това, което със сигурност не беше инсценирано, а по-скоро отражение на репресивните и насилствени израелски отговори на палестинските демонстрации на съпротива. Да се омаловажават нейните действия като инструменти на „инфовойната“ означава също така да се игнорира несигурността, с която се сблъска, когато се изправи толкова силно срещу израелските войници и оспори властта им. Тя не можеше да знае, че тези войници няма да отмъстят жестоко, както наистина някои израелци искаха да се случи, за да избегнат „унижението“ от израелска страна. Смелостта и достойната реакция на Ахед изглеждат автентични предвид по-широкия контекст, както и съпротивата на семейство Тамими в град Наби Салех, която несъмнено социализира Ахед в култура на ненасилствена практика.
Мисля, че тези поляризирани отговори на инцидента предлагат определящо метафора за настоящата фаза на отношенията между Израел и Палестина. Метафората получава особена яркост, защото Ахед Тамими като дете олицетворява манталитета и тактиката на една потисническа държава. Перспективата делото на Ахед да бъде разгледано от военен съд, който намира, че повече от 99% от обвиняемите са виновни за престъпленията, в които са обвинени. Това напомня на южноафриканското управление на наказателното правосъдие в разгара на расизма на апартейда.
Отвъд правната съдба на случая на Ахед е неописуемата нехуманност да се държи в плен цивилно население поколение след поколение. Деянието и съдбата на Ахед Тамими трябва да имат голямо значение за всички нас и да вдъхновяват по-голям ангажимент за солидарност с палестинската национална борба.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ