Преди няколко седмици се озовах в ъгъла на шикозно парти, говорейки за политика с две тийнейджърки. Ако бях десен хак, който се обръщаше към аудитория от загрижени родители на торите, това щеше да е повод за сурово, слюноотделящо изказване за това как днешните тийнейджъри са отвратителни, полупрестъпни, диваци, отучени от насилствени видеоигри и интернет порнография. Ето защо те неизменно са най-интересните хора на всяко парти.
Един от тях изпуши поредица от перфектни, ръчно свити цигари от вида, който не се научих да конструирам до двадесетте си години, и ми зададе интелигентни въпроси относно културата на изнасилване и приложението на феминистката теория към кампаниите. Другият имаше амбиции да бъде чуждестранен кореспондент и беше дълбоко подозрителен към културата на авантюризъм в отразяването на конфликти.
Питаха ме за етиката, за това как да се справя със сексизма в училище, за привилегиите, за травмата. Гледайки от дъното на два джина, се опитах да дам полезни отговори, които не бяха просто да ги помоля да спрат да пушат, защото ми отне години да спра и очевидно имаме нужда от млади жени като тях за дълго време, защото светът няма да се спаси.
Почти всеки път, когато говоря с тийнейджъри, особено с млади студентки, които искат да говорят с мен за феминизма, се оказвам слисан от това колко много са чели, колко креативно мислят и колко странно са устойчиви на глупости. Заради темите, по които пиша, често с мен се свързват по-млади хора и смятам, че е част от работата ми да отговарям на всички тях – и това потвърди подозрението, което имах от известно време. Мисля, че поколението, което предстои да достигне зряла възраст, ще бъде доста блестящо и че всеки друг, който е успял да премине през биоекзистенциалния водовъртеж на пубертета непокътнат, е длъжен да им окаже всякаква помощ, която поиска.
Предстоящото поколение все още дори няма име и това е добре. Наименуването на поколенията – Бейби бумърите, Поколението X, Поколението Y – може да бъде смешна медийна стенограма, която затъмнява толкова, колкото и разкрива. В реч при встъпването през 1994 г. в университета в Сиракюз Кърт Вонегът попита студентите: „Вие, млади глупаци, искате ново име за вашето поколение? Вероятно не; ти просто искаш работа, нали? Е, медиите ни правят огромни услуги, когато ви наричат Поколение X. . . две кликвания от самия край на азбуката.
Хронологично погледнато, днешните тийнейджъри би трябвало да са поколението Z, но окончателността на това се доближава малко до сърцевината на съвременните подозрения, че последните времена са пред нас. (Предпочитам да мисля за тях като за „хората, за които Кърт Кобейн винаги е бил мъртъв“, но това не се вписва добре в заглавието.)
Остаряването на младите хора само по себе си не е очарователна нова културна тенденция. Въпреки това си струва да се обърне внимание на навлизащата зряла възраст на хората, израснали в свят, в който разширяващият се технологичен достъп се сблъсква с колапса на неолибералния икономически консенсус. Защото тези деца са умни, цинични и издръжливи и нямам нищо против да кажа, че малко ме плашат.
Марк Болан греши: децата на революцията са потискащо лесни за заблуда. Децата на икономиите обаче не са. Те са израснали с интернет, запознати са с новините и разбират, най-важното, че възрастните нямат представа какво правят.
Моето поколение разбра това малко твърде късно, оставяйки ни запалени с бясна енергия, но не непременно подготвени да се справим с внезапната липса на работа, обществени услуги и образование. Днешните тийнейджъри просто винаги са знаели. Те знаят, че има война и няма да бъдат подведени от празни обещания, че упоритата работа, доброто поведение и уважението към по-възрастните сами ще доведат до награди. Те също са изправени пред уникален натиск.
Трудно е да си тийнейджър, както винаги е било, особено с несигурно бъдеще, постоянен стрес от изпити и насилници, които могат да те следват у дома във Facebook. Във Великобритания стартирането на нова платформа за подкрепа, MindFull, за 850,000 XNUMX млади хора във Великобритания с диагностицирано психично заболяване, идва заедно с обезпокоителни изследвания, които описват колко много се самонараняват, гладуват и правят опити за самоубийство. „Сега има различен набор от натиск върху младите хора“, казва директорът на MindFull, Франсис Бъроуз, „и огромен брой от тях не получават подкрепата, от която се нуждаят.“
В средата на тийнейджърските си години имах тежък срив, който наложи хоспитализация. Тревожат ме много от жизненоважните услуги, които ми помогнаха да се възстановя – бързо, безплатно лечение в NHS, подкрепа в общността от моя лекар и медицинска сестра в колежа и гаранцията за достъпно място в университета, което ми позволи да продължа образованието си – вече не са налични. Таксите за колежи се утроиха, обезщетенията бяха намалени, надбавката за поддържане на образованието беше отменена. Финансирането за услуги за психично здраве на деца и възрастни, които никога не са били в излишни пари, е намалено с над една трета в някои области. Услугите за ранна интервенция, които помагат да се подкрепят младите хора, преди да достигнат точката на колапс, са особено застрашени. Точно когато днешните тийнейджъри имат най-голяма нужда от помощ, тази помощ бива отнета.
Това са фактите. Ето едно усещане: днешните тийнейджъри ще пораснат, за да спасят света. Имам чувството – твърде предпазлив и неоформен, за да съм все още искрена надежда – че с правилната подкрепа тази кохорта от млади хора разполага с инструментите, които липсваха на моето поколение, за да намери изход от икономическата и екологична криза, която ни наближава.
От нас зависи да им помогнем и това започва, като изслушваме тийнейджърите, когато ни казват от каква помощ имат нужда, и като я предлагаме без покровителство. О, освен за цигарите. Доверете ми се за това и оставете педалите – обещавам, че не си струват.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ