Най-рекламираното изречение от финала документ COP28 – първият „Global Stocktake“ (GST), председателстван от петрола Султан Ал-Джабер и управляван съвместно от министъра на околната среда на Южна Африка Барбара Крийси – е тази цел: „Преход от изкопаеми горива в енергийните системи, в справедлив, организиран и справедлив начин, ускоряване на действията през това критично десетилетие, така че да се постигне нетна нула до 2050 г. в съответствие с науката.
Терминът „преминаване“ обаче е пълен с компоненти на невестулка.
1) Решаващият момент за президента на страната домакин и неговите поддръжници на Запад, страните от БРИКС+ и ОПЕК беше да не признават необходимостта от „преустанови„газ, нефт и въглища и следователно, признава Изпълнителният секретар на UNFCCC Саймън Стийл: „Не обърнахме страницата на ерата на изкопаемите горива…,” тъй като единственото използване на „фаза” (не „навън”, а „надолу”) е в тази цел: „Ускоряване на усилията за постепенно намаляване на енергията от въглища без ниски емисии,” имплицитно одобрение на „намалени” въглища чрез ( засега неуспешни) технология за въглерод, улавяне и съхранение.
2) Една от причините за липсата на напредък в съкращенията на изкопаеми горива е „литания от вратички”, че делегатите на малките островни държави оплакал за, включително „намаляване“ чрез недоказани технологии и „преходно“ използване на метан „природен газ“, въпреки че при изтичане на метан резултатът е 80+ пъти по-мощен парников газ от CO2 за период от 20 години, което води до нарушение на най-основната реалност, като съчленен от пратеника по климата на Маршаловите острови Тина Стеге: „1.5 не подлежи на обсъждане и това означава край на изкопаемите горива.“
3) GST напълно одобрява газта – „преходните горива могат да играят роля в улесняването на енергийния преход, като същевременно гарантират енергийна сигурност“ – което отчасти отразява предстоящото пристрастяване на Южна Африка към метана (благодарение на Creecy's одобрения на офшорни газови проучвания от TotalEnergies, Shell и други); и все пак, шизофренично, 18-та клауза на споразумението „призовава страните да допринесат за... ускоряване и значително намаляване на емисиите, различни от въглероден диоксид, в световен мащаб, включително по-специално на емисиите на метан до 2030 г.“, отчасти поради критиката на емисиите на метан от вътре в ООН, особено течове – и един регион, пълен с „супер-излъчватели' е огромното находище на въглища в провинция Мпумаланга в Южна Африка.
4) Задълбочен климатична несправедливост характеризиращ резултата, като например продължаващия отказ от страна на Запада и БРИКС+ да признаят задължения замърсителят плаща или жалките суми, предоставени на фонд за загуби и щети (17.5 милиона долара от най-лошия източник на емисии, Съединените щати) и за разходите за адаптиране към климата . Нарушена е и процесуалната справедливост, според към водещия преговарящ на Самоа Ан Расмусен, ядосана от Ал Джабер: „Ти току-що даде решенията и малките островни развиващи се държави не бяха в стаята. Не е достатъчно да се позоваваме на науката и след това да сключваме споразумения, които игнорират това, което науката ни казва, че трябва да направим.
5) Дори и да има „революционен“ фонд за загуби и щети, колкото и малък да е (и управляван от Световната банка, най-лошият финансист за парникови газове), UNFCCC не предлага отчетност и има позволен дълга история на обещания, които ще бъдат нарушени. Най-важният пример за липса на отговорност беше през юни 2017 г., когато Доналд Тръмп изтегли САЩ от UNFCCC, но не беше изправен пред климатични санкции или наказание, сценарий, който вероятно ще се повтори през 2025 г.
6) Блокът с най-високи емисии е BRICS+, състоящ се от Бразилия-Русия-Индия-Китай-Южна Африка плюс нови членове Саудитска Арабия, Иран, ОАЕ, Египет и Етиопия – заедно отговорни за 56% от глобалните емисии въз основа на производство само на 28% от глобалния БВП. Неговата среща на върха през октомври 2024 г. ще бъде домакин на Владимир Путин и според на един от неговите водещи служители, „Русия е доволна от резултатите на тазгодишните преговори за климата... Москва също така приветства факта, че следващата среща на върха за климата ще се проведе в Азербайджан, друг голям производител на петрол и част от коалицията ОПЕК+.“
7) Creecy – съпредседател (с Дания) на GST – празнува се, защото основната й цел беше да спре климатичните санкции които ще бъдат наложени върху продукти, произведени с енергия с високи емисии: „Също така сме доволни да видим, че окончателният текст заема позиция срещу едностранни мерки (като механизма за коригиране на въглеродните граници). Решението подчертава, че „едностранните мерки не трябва да представляват средство за произволна или неоправдана дискриминация или прикрито ограничение на международната търговия“, което от своя страна ще защити износа с високи въглеродни емисии от алуминиеви заводи за топене на алуминий BHP Billiton и Arcelor Mittal, заводи за преработка на минерали и дълбоки мини, управлявани от транснационални корпорации, Sasol petrochemicals и немско-японските производители на автомобили, които – като ядрото на 27-членната Energy Intensive Users Group сега поглъщане 42% от оскъдното електричество на Южна Африка, като същевременно произвежда само 20% от БВП (като същевременно бързо изчерпва богатството от невъзобновяеми природни минерални ресурси).
8) „Грешните решения“ получават нов живот, тъй като, според да се CarbonBrief, „GST също отваря широко вратата за скъпи, нишови и до голяма степен неефективни технологии за намаляване на емисиите като улавяне и съхранение на въглероден диоксид, син водород, въглеродни пазари и геоинженерство с незначителни предпазни мерки, и което вероятно ще доведе до по-нататъшно заграбване на земя, недостиг на вода и смъртоносно замърсяване за предимно местни и други цветнокожи общности.“
9) Решаващата връзка между климатичната криза и макроикономическата мизерия беше напълно игнорирана, тъй като неправителствената организация DebtJustice наблюдаваното: „дълговата криза не беше адекватно разгледана в споразуменията на COP28. В Глобален анализ, който информира за напредъка на действията на държавите в областта на климата, дългът се споменава само веднъж, във връзка с необходимостта от увеличаване на финансирането на климата, основано на безвъзмездни средства, което не създава дългове (като има предвид, че предишни версии имаше няколко изречения по този въпрос). Въпреки споменаването на безвъзмездно финансиране за климата, нямаше осезаеми ангажименти за осигуряване на това. Въпреки че различни текстове споменаха необходимостта от „фискално пространство“, въздействието на дълговата криза и облекчаването на дълга не бяха изрично признати, за разлика от „План за изпълнение на Шарм ел-Шейх“ от COP27"
10) Като Джордж Монбиот изтъква,, „Cop28 трябваше да бъде първата среща на върха за климата, на която въздействието на хранителната система бяха правилно разгледани. Но до времето 120 лобисти на месо и млечни продукти ИМАЛИ направиха най-лошото, нищо смислено не излезе от това.
Ал Джабер е най-известен с изричане неговата вяра (точно преди COP28) в увеличава производство на нефт и газ, особено от фирмата, която управлява, Abu Dhabi National Oil Company: „Няма наука там – или няма сценарий – който да казва, че постепенното премахване на изкопаемите горива ще достигне 1.5C.“
Степента, до която тази пристрастност към пристрастеността към изкопаеми е заразила лидерите на COP Очевиден дори на Асошиейтед прес: „Когато срещата на върха на ООН за климата COP28 приключи в сряда, Султан ал-Джабер си тръгна с това, което Обединените арабски емирства искаха през цялото време – престижът да бъде домакин на преговори, които накараха света да се съгласи да се откаже от изкопаемите горива докато все още са в състояние да изпомпват все повече петрол... Традиционните западни нации поддържаха до голяма степен сходни възгледи, като пратеникът на САЩ Джон Кери беше близо до Ал Джабер през месеците, предшестващи преговорите. Нарастващите сили на Китай и Индия се фокусираха върху това да гарантират, че възходът им няма да бъде ограничен чрез спиране на техните електроцентрали, работещи с въглища. А производителите на суров петрол от Персийския залив, начело със съседна Саудитска Арабия, искат да се уверят, че петролните им полета ще бъдат използвани в следващото поколение, за да подхранват икономическите си амбиции.
Крийси е научила много прогресивен жаргон, който – всички доказателства за противното – тя използва в окончателната си оценка: „Южна Африка особено приветства силния подход за правата на човека, приобщаващ и основан на участието в решението за национално дефинирани справедливи преходи, в които всички заинтересовани страни имат роля и правото на развитие се зачита. Това е фундаментално за постигането на климатична справедливост както на национално, така и на международно ниво.“
Но в действителност тя е избрала страни: суперзамърсителите от БРИКС+ и западните мултинационални корпорации. След една година, на COP29 в Баку, Азербайджан, нещата ще продължат да се влошават предвид неблагоприятния баланс на силите тук и навсякъде – освен ако в средата на 2024 г. южноафриканският електорат не накаже планетарния палеж, сред многото други грехове на Африканския крийси Национален конгрес.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ