В интервю тази седмица за Talk TV, Пиърс Морган подложена Джеръми Корбин към необикновена вълна от въпроси:
„Хамас терористична група ли е? Терористична група ли са? Отговори на въпроса! Терористична група ли са? Терористична група ли са? Терористична група ли са? Терористична група ли са? Защо не можеш да го кажеш? Хамас терористична група ли е? Хамас терористична група ли е?
Въпреки че политици като Дейвид Лами напоследък са отговори на въпроса дали подкрепят израелското колективно наказание на Газа с „Въпросът не е да или не“, когато Корбин се опита да каже нещо различно от „да“ или „не“, Морган шумно го нахъса и го прекъсна. Така и не успяхме да чуем какво искаше да каже Корбин, преди Морган да приключи разпита, казвайки срамно:
„И вие се чудите и се чудите защо хората си мислят, че сте имали проблем с евреите!“
Морган по-късно коментира на интервюто:
„Има сериозни опасения относно растящия брой на смъртните случаи в Газа, тъй като Израел сега се стреми да изкорени Хамас. Но не може да има никаква морална неяснота относно самия Хамас: те са терористична организация, която току-що извърши едно от най-лошите терористични зверства в историята.
Той добави:
„Ако не можете да наречете Хамас терористична група, вие сте симпатизант на тероризма.
„Корбин има голям брой последователи сред левите хора… той не им прави никакви услуги.“
Морган с гордост подчерта, че бившият външен министър, сега министър на вътрешните работи, Джеймс Клевърли е имал написали коментар върху връзка към интервюто в X (бивш Twitter):
„Като министър на вътрешните работи мога да потвърдя, че Хамас е терористична група.“
В последващо интервю Морган по подобен начин попита Оуен Джоунс от Guardian дали смята Хамас за терористична група. Джоунс отговори:
„Да, ако участвате в насилие срещу цивилно население, това е тероризъм.“
Със сигурност сме съгласни, че насилието срещу цивилно население е тероризъм. Но това всъщност е така не значението на „тероризъм“, тъй като е почти универсално разбирано и използвано в „основния поток“. Действителното значение на „тероризъм“ беше обясни от Ноам Чомски:
„Много е просто: ако „те“ го правят, това е тероризъм; ако „ние“ го правим, това е антитероризъм. Това е историческа универсалия.
В действителност „тероризмът“ е пропаганден етикет, който се лепи единствено на официалните врагове и никога на „нас“.
Имайки предвид определението на Оуен Джоунс, Корбин може да е попитал Морган дали смята, че германецът Военновъздушни сили беше „терористична група“ през Втората световна война. Може да си помислите странен въпрос, като се има предвид унищожаването на цивилни градове като Герника, Варшава и Сталинград от германските военновъздушни сили, наред с много други престъпления. „Не“ изглежда възмутително, но „да“ повдига неудобни въпроси.
Ако Военновъздушни сили беше терористична група заради масовите си убийства на цивилни, какво ще кажете за британските RAF, които бомбардираха Дрезден и Хамбург? Какво ще кажете за военновъздушните сили на американската армия, които бомбардираха със запалителни бомби всеки японски град с население над 50,000 XNUMX души и, разбира се, атомно бомбардираха Хирошима и Нагасаки? Има "основен" политик или журналист някога описва това като „ядрени терористични атаки на САЩ“? Въпреки че, по дефиницията на Джоунс, това са крайните актове на „терор“, изгарянето на 180,000 XNUMX цивилни в гигантски огнени топки е не наречен тероризъм точно поради причината, обяснена от Чомски.
И все пак, след като 25,000 1945 души бяха брутално изгорени до смърт в германския град Дрезден през XNUMX г., британският министър-председател Уинстън Чърчил пише до Артър Харис, главнокомандващ на британското бомбардировъчно командване:
„Струва ми се, че е настъпил моментът, в който бомбардирането на германски градове просто с цел увеличаване на терора, макар и под други предлози, трябва да бъде преразгледано... Унищожаването на Дрезден остава сериозно съмнение срещу провеждането на съюзническите бомбардировки.“
Въпреки това, може ли всеки правилно мислещ човек да се съгласи с германеца внушение че екипажите на RAF са били "Terrorflieger" („терористични листовки“)? В отговор на читател на Media Lens, който предположи разумно, че „терорист е този, който всява ужас в друг човек“, водещият на новините на Канал 4 Алекс Томсън написа:
„Вашето определение за терорист като всяващ терор е безсмислено, тъй като би обхванало всички военни екипи от Ал Кайда до Кралските стрелци.“ (Имейл, препратен до Media Lens, 25 февруари 2005 г.)
Някои са по-ценни от други
Защо всичко това има значение? В един забележителен писмо на Тим Дейви, директор на новините на Би Би Си, кореспондентът на Би Би Си Рами Рухайем критикува отразяването на Би Би Си на настоящата фаза на израелско-палестинския конфликт. Бивш журналист от Associated Press, Ruhayem има работи като журналист и продуцент за BBC Arabic и BBC World Service от 2005 г. Той написа:
„Думи като „клане“, „клане“ и „зверства“ се използват – на видно място – по отношение на действията на Хамас, но едва ли, ако изобщо, по отношение на действията на Израел.
„Когато BBC използва такъв език избирателно, като стандартът за подбор е самоличността на извършителите/жертвите, BBC прави изявление – макар и имплицитно. Това означава, че животът на една група хора е по-ценен от живота на друга.' (Рухайем, писмо до Тим Дейви, 24 октомври 2023 г., наш акцент)
Журналистите от „основния поток“ нямат никакъв проблем да опишат отвратителното насилие на Хамас на 7 октомври като „клане“; но те рядко, ако изобщо, описват отвратителното разрушаване на цели жилищни блокове, всъщност цели жилищни райони – убивайки десетки членове на палестински семейства с един взрив – като „клане“. Както казва Ruhayem, тази употреба на език прави една група хора да изглежда по-ценно; това прави един набор от престъпления срещу цивилни да изглеждат далеч по-зле, дори когато страната, която е дехуманизирана, страда десет пъти повече от броя на жертвите, нанесени от окупираща държава на апартейд, която вероятно има намерение да геноцид.
По същия начин, когато приемаме стандартното прилагане на етикета „тероризъм“ единствено към Официалните врагове, ние подпомагаме пропагандна кампания, издигаща „нас“ и дехуманизираща „тях“. Това улеснява „нас“ да убием „ги“, защото улеснява „нашата“ публика да приеме убийството. Това е невероятно сериозен въпрос.
Като оставим настрана определението на Оуен Джоунс, Чомски често цитира това определение за тероризъм, което се намира в наръчниците на американската армия:
„... пресметната употреба на насилие или заплаха от насилие за постигане на цели, които са политически, религиозни или идеологически по естество. Това става чрез сплашване, принуда или всяване на страх.“ (Оперативна концепция на армията на САЩ за противодействие на тероризма, TRADOC памфлет № 525-37, 1984 г.)
Според това определение, посочва Чомски, основният източник на международния тероризъм е Западът, особено Съединените щати. Чомски няма проблем с използването на „тероризъм“, за да описвам действията на официалните врагове:
„11 септември със сигурност ще остане в аналите на тероризма като определящ момент...“
Проблемът е, когато „нашият“ тероризъм е изписан от журналистиката и историята чрез предубеденото използване на езика.
В своя документален филм от 2002 г. „Палестина все още е проблемът“, Джон Пилджър интервюира Доре Голд, тогавашен старши съветник на израелския министър-председател. Пилджър попита защо Израел не успява да осъди собствените си лидери за техните исторически терористични актове по същия начин, по който осъждат терористичните актове срещу Израел:
„Когато онези израелци, които сега са известни имена [Менахем Бегин, Ицак Шамир и Ариел Шарон], извършиха терористични актове точно преди раждането на Израел, можеше да им кажеш: „Нищо не оправдава това, което направихте, разкъсвайки всички тези животи.” И щяха да го кажат направих оправдайте го. Каква е разликата?'
Придържайки се към стандартното определение и използване на „тероризъм“, Голд отговори:
„Мисля, че сега, като международна общност, стигнахме до ново разбиране. Мисля, че след 11 септември светът получи сигнал за събуждане. Защото тероризмът днес вече не е лудият атентатор, анархистът, който хвърля взривно устройство в тълпата, за да подчертае нещо. Тероризмът ще премине от сегашната ситуация към неконвенционален тероризъм, към ядрен тероризъм. И преди да стигнем до тази точка, трябва да премахнем този бич от Земята. И следователно, независимо дали говорите за борбата тук между израелци и палестинци, борбата в Северна Ирландия, борбата в Шри Ланка или някое от местата, където тероризмът е бил използван, ние трябва да поемем глобален ангажимент на всички свободни демокрации за премахване на тази заплаха от света. Месечен цикъл.'
Пилгър попита: „Това включва ли държавния тероризъм?“
Злато: „Никоя държава няма право умишлено да атакува цивилни, както никоя организация няма право умишлено да атакува цивилни.“
Пилджър: Какво ще кажете за израелския тероризъм сега?
Голд: „Трябва да бъдете много внимателни с езика на тероризма. Тероризмът означава умишлено насочване към цивилни в един вид война. Това е целта на тероризма срещу израелските училища, кафенета, молове. Израел се насочва специално към палестинските терористични организации, доколкото е в състояние.
Пилгър: „Добре, когато израелски снайперист простреля възрастна дама с бастун, опитваща се да влезе в болница за нейното лечение с химиотерапия, пред много световна преса за един, и честно казано, ние ще бъдем тук цял ден с други примери, това не е ли тероризъм?'
Голд: „Не знам случая, за който говорите, но мога да бъда убеден в едно: израелец, който се прицелва – дори израелски снайперист – се прицелва в онези, които се прицелват в тероризма. За съжаление във всякакъв вид война има случаи на случайно убити цивилни. Тероризмът означава умишлено поставяне на мерника на снайперската пушка върху цивилен.
Пилгър: „Ами това е – това е, което току-що описах.“
Злато: „Това е – не. Мога да ви кажа, че това не се случи.
Пилгър: „Случи се. И – и мисля, че това е мястото, където някои хора имат проблем с аргумента, че тероризмът съществува от една страна.
И така, аргументът, предназначен да оправдае Израел, „Тероризмът означава умишлено насочване към цивилни в един вид война“, е принуден да прибегне до абсурдното твърдение, че Израел не умишлено насочва цивилни.
Но както и да е, Чомски предложи дълбоко смущаващ отговор на този често чуван аргумент, че западните правителства не падат толкова ниско като „терористи“, защото не преднамерено тръгнали да убиват цивилни. Той твърди, че до степента, в която съществува – разбира се, има огромни доказателства, че западните държави do умишлено се прицелват и избиват цивилни – тази липса на преднамереност сочи към начин на мислене, който всъщност е такъв още морално покварен дори от този, който се приписва на „терористите“, които убиват с умисъл:
„А именно да знаете, че ги избивате, но не го правите умишлено, защото не ги смятате за достойни за безпокойство. Тоест дори не ви пука достатъчно за тях, за да възнамерявате да ги убиете.
„Така, когато вървя по улицата, ако спра да си помисля за това, знам, че вероятно ще убия много мравки, но нямам намерение да ги убивам, защото в съзнанието ми те дори не се издигат до ниво, където има значение.
„Има много такива примери. За да вземем един от много дребните, когато Клинтън бомбардира фармацевтичното съоръжение al-Shifa в Судан, той и другите извършители със сигурност са знаели, че бомбардировката ще убие цивилни (десетки хиляди, очевидно). Но Клинтън и сътрудниците му нямаха намерение да ги убиват, защото по стандартите на западния либерален хуманитарен расизъм те не са по-значими от мравките. Същото важи и за десетки милиони други.
„Писах за това многократно, например в [книгата]“9/11“. И бях заинтригуван да видя как рецензенти и коментатори... просто не могат дори да видят коментарите, камо ли да ги разберат. Тъй като всичко е доста очевидно, то отново разкрива забележителните успехи на индоктринирането при свободата и моралната поквара и покварата на господстващата интелектуална култура.“ (Чомски, блог на ZNet, „Саманта Пауър, Буш и тероризъм“, 31 юли 2007 г.)
В заключение, да се върна на въпроса на Пиърс Морган: Хамас терористична група ли е?
Да, ако приемем също, че Израел е терористична държава или поне че Израелските отбранителни сили (IDF) са терористична група.
Проблемът е, че както казва Чомски, може да се види или чуе само първата част от твърдението, етикетиращо Хамас. Първо, нито един държавен корпоративен политик или журналист не би си помислил да опише IDF като „терористична група“. Още по-коварно е, че членовете на обществото, които биха могли по някакъв начин да се сблъскат с предложението, няма да могат да го осмислят. Както каза Алекс Томсън от Канал 4, твърдението изглежда „безсмислено“ – как е възможно кралските стрелци да бъдат смятани за „терористи“ заедно с Ал Кайда?
Дори внушението да може по някакъв начин да се противопостави на пропагандната система, за да достигне до обществеността, то ще бъде направено невидимо, нечуваемо от чистата тежест на патриотичното обуславяне. Забележителен триумф на пропагандното филтриране.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ