Аз съм за истината, независимо кой я казва.
Аз съм за справедливост, без значение за или против кого е.
Малкълм Х
На 12 юли 2006 г. бойци от въоръженото крило на ливанската политическа партия Хизбула започнаха трансгранична атака срещу Израел, като убиха и раниха редица израелски войници и заловиха двама. Операцията беше наречена „Истинско обещание“; преди месеци Хизбула обеща публично да залови израелски войници, за да ги размени с ливански затворници, лежали в израелски затвори, някои повече от 25 години.
Още в деня, когато войниците бяха заловени, Сайед Хасан Насрала, генералният секретар на Хизбула, заяви, че не е имал намерение от негова страна да започне пълномащабна конфронтация и че единственият начин да бъдат освободени израелските войници е чрез непреки преговори което води до размяна.
Израел обаче незабавно започна широкомащабна военна кампания, наречена „Справедлива награда“, за да освободи двамата войници. Хизбула първо отмъсти, като обстрелва военни позиции в северната част на Израел и в крайна сметка, когато израелската армия започна да бомбардира ливанската инфраструктура и да се насочва към цивилни, Хизбула започна да обстрелва и цивилни цели.
Досега Израел „справедливо възнагради“ трите писти и депата за гориво на международното летище в Бейрут, всички негови морски пристанища, повечето магистрали и пътища, свързващи различни части на страната, както и тези, водещи към Сирия, десетки мостове в Ливан юг и изток, фабрики, камиони, линейки, телевизионни предавателни инсталации, хиляди сгради и къщи. Повече от 360 цивилни отново са били „справедливо възнаградени“ като са били избити, а повече от хиляда са получили по-малки „награди“ като са били изпратени в болници, а около 700 хиляди (приблизително 15 процента от населението на страната) са били „наградени“ със статут на бежанец. Президентът Буш каза, че Израел има право да се защитава и до момента САЩ са блокирали всички опити на международната общност да въведе прекратяване на огъня. Хизбула, от своя страна, се опита да наложи това, което арабските медии и експерти наричат „баланс на терора“, като бомбардира Северен Израел – най-вече пристанищния град Хайфа – и причинява редица смъртни случаи и наранявания сред израелски войници и цивилни .
Докато координаторът на ООН за подпомагане Ян Егеланд казваше, че Ливан страда от „голяма“ хуманитарна криза и че Израел нарушава „международното хуманитарно право“, държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс, която се отправи към региона на 23 юли, направи това не изглежда да бързам. „Трябва да сме сигурни, че вървим напред към новия Близък изток, а не се връщаме към стария“, каза тя.
Това, което започна като операция за освобождаване на 2-мата израелски войници (ако някой е достатъчно наивен, за да повярва в това), сега е подкрепяна от САЩ война за създаване на „нов Близък изток“. Ако това обновяване е нещо подобно на плановете за „Големия Близък изток“, които се прилагат от Афганистан през Ирак до палестинските територии, тогава Ливан току-що започна да върви по дългия път, който администрацията на Буш вижда като този на свобода, демокрация и сигурност, и, ако страната има достатъчно късмет, след три години тя ще бъде толкова свободна, демократична и безопасна, колкото са, да речем, Ирак и Афганистан днес.
Какво трябва да се направи? Опитите за унищожаване или дори победа над Хизбула по всяка вероятност са обречени на провал. Със степента на „точна точност“, която израелската армия показва, целият ливански народ ще бъде прочистен много преди изкореняването на Хизбула.
Прилагането на резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН и разоръжаването на Хизбула със сила също са обречени на провал. Независимо дали администрацията на САЩ, Западът като цяло, някои „умерени“ арабски държави и дори мнозина в Ливан харесват или не, „Хизбула“ има широка подкрепа сред хората не сред шиитите, най-голямото малцинство в Ливан, но и сред някои Християнски, друзки и мюсюлмански политически кръгове, които са изключително ядосани на цялостната произраелска пристрастност на Вашингтон и на факта, че администрацията на Буш пренебрегва резолюциите 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН, които бяха обявени за ядрото на международната инициатива, стартирана в Мадрид през 1991 г.
Всяка инициатива за решаване на непосредствената криза в Ливан трябва да включва размяна на затворници между Ливан и Израел (а вероятно и в палестинските територии), предаване от Израел на картите на противопехотните мини, които израелската армия е поставила в Южен Ливан преди изтеглянето му през 2000 г. и изтеглянето на израелските войски от фермите Шебаа – които според ливанското правителство и Хизбула са ливанска земя. Дори след всичко това е илюзия да се вярва, че може да се постигне цялостно и трайно решение, без да се намери истинско и справедливо решение на арабско-израелския конфликт.
Хачиг Мурадян е ливанско-арменски писател, преводач и журналист. Той е редактор на всекидневника Aztag, издаван в Бейрут. С него може да се свържете на [имейл защитен] >
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ