Един мой приятел обсъждаше Абу Гариб с баща си египтянин, който първоначално беше подкрепил войната. Позовавайки се на снимката на американския войник с каишка около проснат иракчанин, той попита баща си: „Какво е посланието на тази снимка? Това е, че иракчанинът е куче.
Баща му отговори: „Не. Посланието е, че той е МОЕТО куче.
Изтезанията в Абу Гариб разкриха пред света пълния морален банкрут на войната на Буш. Далеч не се води от името на иракската демокрация, това е война за надмощие на САЩ, в която расистката дехуманизация и брутализиране на араби и мюсюлмани играят абсолютно централна роля.
След 11 септември Белият дом формулира своята „война срещу тероризма“ в слабо завоалирани расови и религиозни термини: като кръстоносен поход на „цивилизованите“ срещу „нецивилизованите“. Тази неприятна пропагандна кампания се основава на продължили повече от десет години усилия на правителството и медиите да демонизират арабите и мюсюлманите като „кръвожадни терористи“.
Това изображение се връща към изобразяването на индианците като диваци, които искат да скалпират добрите бели заселници, които само искат да внесат светлина в своето тъмно съществуване – и, между другото, да унищожат техния начин на живот и да окупират земята им. Сексуалното унижение на иракчаните напомня ежедневното изнасилване на черни робини. А усмихнатите лица на престъпниците от Абу Гариб и направените от тях трофейни снимки ни напомнят за образите на бели хора, събрали се, за да се насладят на линчуването на чернокожите на юг.
За да оправдае своята избрана война, Белият дом добави към тези расистки образи мита, че главният арабски терорист е Саддам Хюсеин и че той е решил да ни атакува с оръжия за масово унищожение. До ден днешен расовото невежество, толкова често срещано в нашата страна, позволи на много американци да се придържат към баснята на Буш, че Ирак е замесен в атаките от 11 септември. Изопачената логика е, че арабинът е палестинец, мюсюлманинът е терорист, е иракчанин. Каква е разликата? Всички те трябва да бъдат унищожени, преди да унищожат нас!
САНИТИЗИРАЩА ВОЙНА
В същото време Вашингтон положи изключителни усилия да прикрие ужасите на войната. Страхувайки се, че нейната расистка пропаганда може да не е достатъчна, за да убеди нежната общественост да изпрати своите синове и дъщери да убиват или да бъдат убити за по-голямата слава на армията и големия петрол, тя се опита да скрие всички смъртни случаи и да представи войната в Ирак като нещо като бойскаутски излет за доброто на цивилизацията. „Войната срещу тероризма“ в Ирак стана версията на 21-ви век на бремето на белия човек.
Вашингтон изкупи всички права върху сателитни снимки и по друг начин гарантира, че никакви ужасяващи сцени от бойното поле никога няма да смущават по-малко от зоркото око на обществеността. По същия начин сложи край на практиката на преброяване на мъртвите. Вместо това президентът непрекъснато ни уверяваше, че неговото „високотехнологично оръжие“ поразява само „наистина лошите“.
Кампанията на Белия дом за дезинфекция на войната беше толкова успешна, че фактът, че повече от 10,000 XNUMX иракски цивилни са били убити в тази „благородна мисия“ е на практика държавна тайна. Той дори забрани снимането на ковчези на мъртви американски войници. Президентът избягва да присъства на погребенията им, за да не се напомня на обществото, че войната всъщност включва ужасна смърт на човешки същества.
Не е достатъчно обаче да се прехвърли отговорността за изтезанията в Абу Гариб и убийствената война в Ирак на прага на Белия дом, неговите десни идеолози или неговите корпоративни приближени. Трябва също така да се заемем с расисткото лековерие, което прави американското общество податливо на подстрекателство към война. Голяма част от тази публика показа, че ще позволи на своята привързаност към SUV начин на живот и фалшивия патриотизъм да я накарат да подкрепя лидери, които унищожават животите и крадат ресурсите на хора, които могат да бъдат отхвърлени като расово низши – у дома, както и в чужбина.
НЕОБХОДИМО Е МОРАЛНО ПРОБУЖДАНЕ
Наистина, произволното затваряне на повече от 15,000 XNUMX иракчани ни напомня, че повече черни мъже в САЩ са лишени от свобода, отколкото са завършили колеж. Изтезанията са били практикувани в американските затвори много преди Абу Гариб.
Масовото задържане на араби и мюсюлмани в САЩ от 11 септември върви успоредно с интернирането на японски американци като „вражески извънземни“ по време на Втората световна война. И самоцелното осъждане на „чуждестранните терористи“ в Ирак от страна на САЩ отразява арогантността на „само английските“ англоезици, които призовават за репресии срещу „нелегалните имигранти“, докато окупират земя, открадната от Мексико в по-ранна „война за освобождение“ на САЩ.
Абу Гариб взриви мита, че войната на Буш е била морална, високотехнологична война, в която са пострадали само терористите. Най-накрая извади бруталното отношение към арабите и мюсюлманите като подчовеци в толкова груба светлина, че дори сънената американска общественост прикова вниманието си.
Но осъждането на Абу Гариб не може да бъде краят. Вместо това трябва да бъде началото на дълбоко морално пробуждане в тази земя, което ще ни накара не само да сложим край на тази война, но и да отворим умовете и сърцата си, за да коригираме многобройните расистки лъжи и несправедливости, които продължават да деформират ежедневната тъкан на живота на САЩ от външната политика до изборите до класните стаи до затворническите килии.
Както великият афроамерикански поет Лангстън Хюз веднъж заяви, „Америка никога не е била Америка за мен. Но трябва да бъде!“
_______________________
*Боб Уинг е управляващ редактор на War Times/Tiempo de Guerras и съпредседател на United for Peace and Justice (http://www.unitedforpeace.org), национална антивоенна коалиция от повече от 800 организации. Специален брой на War Times допълнително ще обсъди расовите и половите проблеми, заложени във войната в Ирак.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ