Представете си един от най-оживените улични ъгли в центъра на Буенос Айрес. Ъгълът, където Congreso (сградата на парламента) се пресича с пътя, водещ към Pink House (сградата на правителството). Congreso заема цялата страна на един блок, с лице към дълъг парк. Сега застанете с лице към фонтана в парка с Congreso отдясно. Стоите пред рекуперирания ресторант за бързо хранене Nac & Pop. Ако се обърнете, малката витрина на този ъгъл ще изглежда доста неописуема, това е ресторант за бързо хранене като толкова много други, който пече хорипан, хотдог и хамбургери. При по-внимателно разглеждане обаче човек вижда нещо съвсем друго... табели казват: „Nac & Pop Sin Patron“ и „Trabajador@s de Nac & Pop en Lucha“ и други ръкописни плакати, насочени към проблемите на деня, като например срещу полицейското насилие и ксенофобията . В допълнение към стенописа с картини на известни личности е добавено изображение на Че Гевара.
Налице е увеличение на възстановяването на работните места през последните няколко години – неслучайно датиращо от времето на икономическата криза от 2008 г., от много десетки нови възстановяване в Латинска Америка – Аржентина, Уругвай и Бразилия по-специално – до вече приключилото дузина в Европа. Това са работни места, които варират от огромни фабрики, като завода за производство на гуми извън Монтевидео, Уругвай, управляван от стотици работници, до здравна клиника в Кордоба, Аржентина, производител на чай във Франция, сега завод за органични почистващи продукти в Солун, Гърция (преди химически почистващи препарати) и непрекъснато нарастващото възстановяване на ресторантите в Буенос Айрес. Възстановените работни места са, както звучат, места на работа, в които работниците, поради различни причини, обикновено липса на заплащане и възможност за закриване, поемат – приемат обратно – техния източник на работа. Това са всички работни места, управлявани от асамблеи, хоризонтално, без шефове, йерархия и с равно заплащане. Написал съм редица статии за този феномен, както и много други. Едно нещо, за което обаче не е писано много, е какво представлява възстановеното работно място и кои са хората, които го правят? Какъв е процесът и какво е да влезеш на такова място? С това парче се надявам да започна да споделям малко от това как може да изглежда и как изглежда възстановяването. Реших да използвам примера на едно от най-скорошните придобивания в Буенос Айрес, това на Nac & Pop, малък ресторант, който е част от много по-голяма верига от 18 други ресторанта за бързо хранене Nac & Pop. Избирам това отчасти, защото работниците са едни от най-малко вероятно някой да си представи да поемат и управляват работното им място ... и това също ги прави типични за възстановяване.
Заедно с Дарио Азелини разговаряхме с младите служители на Nac & Pop Sin Patron. Бяхме чували, че има няколко такива места, включително три други от същата верига за бързо хранене, и бяхме очаровани да научим как са успели да поемат и да продължат да управляват толкова видим и добре известен ресторант. Говорихме с Емануел, тъй като другите трима млади хора, които също работеха на тази смяна, идваха да слушат и да се включат понякога. И четиримата, както и другите дузина, които работят в този конкретен район, са под 30 и изглеждат доста алтернативно – което означава, че един има дредове, друг ярко оцветена коса, мнозина имат пиърсинг и черното изглежда предпочитаният цвят. Както се описват, те са от покрайнините на града, райони, които са известни както с несигурната си работа, така и с ежедневното насилие. Някои от тях са мигранти и всички никога не биха си представили, че се включват в някаква политическа организация преди това. За да видите някои изображения и описания на техния процес и борба, можете да отидете на тяхната фейсбук страница (разбира се): Trabajadores Nac&Pop en lucha.
„„Nac & Pop“ вече се нарича „Nac & Pop Sin Patron (без шеф)“, защото вече пет месеца ние, работниците, го управляваме и управляваме сами.
Преди около година започнахме да забелязваме истинска промяна в собствениците и ръководството на Nac & Pop. Не получавахме заплати, все повече се оправдаваха защо не ни плащат, работехме на черно, тоест без договор за социална подкрепа. След това забелязахме, че смените на много хора са сменени и са премествани от един ресторант в друг и разбрахме, че трябва да затварят някои от местните.
Знаехме, че трябва да направим нещо, но не знаехме какво. Никой от нас не е имал предишен опит, нито в съюзи, нито в организиращи групи – нямахме връзка със съюза. Всички сме млади и повечето са имигранти и майки, а много имат семейства. Бяхме в трудни ситуации, но трябваше да направим нещо, просто не знаехме как или нямахме инструментите … но тогава няколко compañeros в един местен предложиха да можем да възстановим работните места … толкова много от нас бяха месеци без заплащане.
Но го направихме. Вече има 2 местни жители на „Nac & Pop Sin Patron“ в Буенос Айрес.
Не мина без големи предизвикателства. Дори заплахи за живота ни. Първо бяха двама от заемодателите, свързани със собствениците, които дойдоха с оръжия и заплашиха двама compañeros, като им казаха, че трябва да спрат да организират. След това дойдоха други двама с двама надзиратели и заключиха compañeros в мазето тук, казвайки нещо като „спрете всички тези проблеми – вие не правите революцията“ или нещо подобно и че ние ще платим за това, което правим. Те имали пистолет и ги оставили заключени в мазето, докато дойде полицията, но тогава вече ги нямало. Точно в този момент решихме, че не можем просто да седим тук с целия този гняв и те да се отнасят с нас така и да ни изхвърлят на улицата. Така че първо говорихме с compañeros в реставрирания ресторант „Alé Alé“ и след това с редица групи, които бяха дошли около нас, за да подкрепят нашата борба. И решихме, добре, ще вземем този местен на Nac & Pop. И го направихме, окупирахме на 22 септември и оттогава го управляваме заедно и се опитваме да получим правен статут съгласно закона за кооперациите.
Повечето от това, което се промени, е климатът на работното място. В началото беше много трудно, защото трябваше да решим всичко, какви стъпки да предприемем, кой какви отговорности има и как да ги разделим, да правим графици, да измисляме как да правим сглобки, тъй като нямахме традиция или опит с тях и просто спечелването на пространство и уважение към всички беше огромно.
Всъщност събранието беше инструментът, който ни позволи да намерим начин да изработим нещата, да обсъдим нещата. И добрите, и лошите неща, защото имахме много вътрешни предизвикателства и именно сглобяването ни позволи да продължим напред. Правене на неща като изготвяне на дневен ред, конкретни предложения и след това достигане до някои заключения.
Със сигурност е било борба и е през цялото време и както казах преди, започнахме от нулата, но това, което имаме, е желание да вървим напред, воля и така го правим.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ