Белгия е бясна. На 6 ноември белгийското правителство осъди разрушаването от Израел на финансирани от Белгия домове в окупирания палестински Западен бряг. Разбираемо, Брюксел иска израелското правителство да плати обезщетение за неоправданото унищожение. Отговорът на Израел беше бърз: категорично „не“.
Дипломатическият спор вероятно ще приключи скоро; нито Израел ще спре незаконното си разрушаване на палестински домове и структури на Западния бряг, нито Белгия или която и да е друга страна от ЕС ще получи и стотинка от Тел Авив.
Добре дошли в странния свят на европейската външна политика в Палестина и Израел.
ЕС все още защитава решение с две държави застъпници международното право по отношение на законността на израелската военна окупация на палестинските територии. За да направи това възможно, ЕС в продължение на почти четири десетилетия финансира палестинската инфраструктура като част от схема за изграждане на държава. Общоизвестно е, че Израел отхвърля международното право, решението за две държави и всякакъв вид външен „натиск“ по отношение на военната му окупация.
За да подкрепи позицията си с действия, Израел действа активно и систематично унищожавайки Финансирани от ЕС проекти в Палестина. По този начин той има за цел да изпрати съобщение до европейците, че тяхната роля в подкрепа на палестинския стремеж за държавност е категорично отхвърлена. Всъщност само през 2019 г. 204 палестински структури бяха съборени точно в окупирания Източен Йерусалим, според Euro-Med Monitor. В това унищожаване – в допълнение към подобно разрушаване в зона C на Западния бряг – са включени 127 структури, които са били финансирани предимно от държави-членки на ЕС.
И все пак, въпреки факта, че Израел е в интензивен курс с ЕС от години, Европа останки Търговски партньор номер едно на Израел. Още по-лошо, Европа е една от най-големите в Израел доставчици на оръжие и също основен пазар за собствените оръжия на Израел – често рекламирани като „доказано в битки“, като успешно използван срещу палестинците.
Противоречието не свършва тук.
През ноември 2019 г. Европейският съд постанови че страните от ЕС трябва да идентифицират на своите етикети специфичните продукти, които се произвеждат в незаконни еврейски селища, решение, което се разглежда като важна първа стъпка за търсене на отговорност на Израел за неговата окупация. И все пак, колкото и да е странно, европейските активисти, които насърчават бойкота на израелските продукти, често са такива опита и обвинени в европейските съдилища въз основа на крехкото твърдение, че подобни бойкоти попадат в категорията на „антисемитизма“. Франция, Германия и други многократно са използвали своята съдебна система, за да криминализират законния бойкот на израелската окупация.
И тук отново с пълна яснота личат европейските противоречия и объркани политики. Всъщност през септември миналата година Германия, Франция, Белгия и други членки на ЕС говори твърдо в Обединените нации срещу политиката на Израел за разрушаване, която до голяма степен е насочена към инфраструктура, финансирана от ЕС. В изявлението си страните от ЕС отбелязват, че „периодът от март до август 2020 г. е видял най-високия среден процент на унищожаване от четири години“.
Поради липсата на каквото и да било смислено европейско действие на палестинския фронт, Израел вече не намира европейската позиция за тревожна, колкото и риторично да е силна. Просто помислете за защитимата белгийска позиция относно унищожаване на палестински домове, които бяха финансирани от белгийското правителство в село Ал-Ракиз, близо до Хеброн (Ал-Халил).
„Тази основна инфраструктура е изградена с белгийско финансиране като част от хуманитарната помощ, предоставена от Консорциума за защита на Западния бряг. Нашата страна иска от Израел компенсация или реституция за тези разрушения“, се казва в изявление на белгийското външно министерство на 6 ноември.
Сега се чудете на израелския отговор, както е съобщено в a изявление издаден от външното министерство на Израел. „Държавите донори трябва да използват парите на своите данъкоплатци (sic) за финансиране на законни конструкции и проекти в територии, които се контролират от Израел, и да се уверят, че те са планирани и изпълнени в съответствие със закона и в координация със съответните израелски власти. ”
Но дали европейците нарушават някакъв закон, като помагат на палестинците да строят училища, болници и домове в окупираните територии? И какъв „закон“ следва Израел, когато систематично унищожава стотици финансирани от ЕС палестински инфраструктури?
Излишно е да казвам, че подкрепата на ЕС за палестинците е в съответствие с международното право, което признава отговорността на всички държави-членки на ООН да помогнат на окупирана нация да постигне своята независимост. Това е по-скоро Израел стойки в нарушение на множество резолюции на ООН, които многократно изискват незабавно спиране на незаконните заселнически дейности на Израел, разрушаването на домове и пълната военна окупация.
Израел обаче никога не е бил държан отговорен за задълженията си съгласно международното право. Така че, когато израелското външно министерство говори за „закон“, то се отнася само до необосновани решения направени от израелското правителство и Кнесета (парламента), като например решението за незаконно анексиране на почти една трета от Западния бряг, огромен участък от палестинска земя, който се намира в Зона С – това е мястото, където се извършват повечето разрушения.
Израел смята, че чрез финансирането на палестински проекти в зона C ЕС умишлено се опитва да осуети плановете на Израел за анексиране в този регион. Израелското послание към Европа е много ясно: спрете и се въздържайте, или разрушаването ще продължи. Израелската арогантност е стигнала дотам, че според Euro-Med Monitor през септември 2014 г. Израел унищожен финансиран от Белгия проект за електрификация в село Khirbet Al Tawil, въпреки че проектът всъщност е инсталиран в координация с гражданската администрация на Израел в района.
Уви, въпреки случайните протести, членовете на ЕС разбират посланието. Общият брой на международно финансираните проекти в зона C за 2019 г се е свил до 12, няколко пъти по-малко от предходните години. Проектите за 2020 г. вероятно ще бъдат още по-ниски.
ЕС може да продължи да осъжда и протестира срещу израелското унищожение. Въпреки това гневните изявления и исканията за обезщетение ще останат без израелски уши, ако не бъдат подкрепени с действия.
ЕС има много лостове за влияние върху Израел. Той не само отказва да използва големите си търговски показатели и военна техника, но и наказва европейските организации на гражданското общество за това, че се осмеляват да предизвикат Израел.
Тогава проблемът не е само в типичната израелска упоритост, но и в погрешната преценка на външната политика на самата Европа – ако не и пълен провал – също.
Рамзи Баруд е журналист и редактор на The Palestine Chronicle. Автор е на пет книги. Последният му е "Тези вериги ще бъдат скъсани: Палестински истории за борба и неподчинение в израелските затвори” (Clarity Press). Д-р Баруд е старши научен сътрудник в чужбина в Центъра за ислям и глобални въпроси (CIGA), а също и в Центъра за афро-близък изток (AMEC). Неговият уебсайт е www.ramzybaroud.net
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ