Когато израелският премиер Бенямин Нетаняху напусна Тел Авив за Рим на 9 март, той беше откаран с хеликоптер до летище Бен Гурион в Тел Авив, тъй като антиправителствени протестиращи блокираха всички пътища около него.
Посещението на Нетаняху не беше посрещнато с голям ентусиазъм и в Италия. Седяща стачка беше организиран от пропалестински активисти в центъра на Рим под мотото „Non sei il benvenuto“ – „Не сте добре дошли“. Италианска преводачка Олга Далия Падоа също отказа да преведе речта му в синагогата в Рим, която беше планирана за 9 март.
Дори Ноеми Ди Сегни, президент на Съюза на италианските еврейски общности, въпреки че неочаквано повтори своята любов и подкрепа за Израел, изразени нейната загриженост за израелските държавни институции.
Обратно в Тел Авив, пътуването на Нетаняху до Италия беше затръшна от израелския опозиционен лидер Яир Лапид като „разточен и ненужен уикенд за стотинката на страната“. Но пътуването на Нетаняху до Италия имаше други цели, освен да прекара един уикенд в Рим или да отвлече вниманието от продължаващите протести в Израел.
В интервю с италианския вестник La Repubblica, публикуван на 9 март, израелският премиер обясни възвишените цели зад пътуването си до Италия. „Бих искал да видя повече икономическо сътрудничество“, каза той. „Имаме природен газ: имаме го в изобилие и бих искал да поговорим за това как да го донесем в Италия, за да подкрепим нейния икономически растеж.“
През последните седмици италианският премиер Джорджия Мелони направи совалка между няколко страни в търсене на изгодни газови договори. Мелони не само иска да осигури нуждите на страната си от енергия след руско-украинската криза, но иска Рим да бъде основен европейски център за внос и износ на газ. Израел знае това и е особено предпазлив от големия газ на Италия Оферти в Алжир на 23 януари може да подкопае икономическата и политическата позиция на Израел в Италия, тъй като Алжир продължава да служи като опора на палестинската солидарност в Близкия изток и Африка.
Нетаняху имаше и други проблеми в ума си, освен газа. „На стратегическия фронт ще обсъдим Иран. Трябва да предотвратим превръщането му в ядрено оръжие, защото ракетите му могат да достигнат много страни, включително Европа, и никой не иска да бъде взет за заложник от фундаменталистки режим с ядрено оръжие“, каза Нетаняху с обичайния всяващ страх и стереотипен език, отнасящ се до него врагове в Близкия изток.
Нетаняху има две основни искания от Италия: да не гласува срещу Израел в ООН и, което е по-важно, да признае Ерусалим за столица на Израел. Въпреки че Източен Йерусалим е признат от международната общност за окупиран палестински град, Нетаняху иска Рим да промени позицията си, която е в съответствие с международното право, въз основа на крехката логика на „силната и древна традиция между Рим и Йерусалим“.
Използвайки същата логика, тази на природните ресурси и износа на оръжие в замяна на политическа вярност към Израел в ООН, Нетаняху постигна голям успех в нормализиране на връзките между своята страна и много африкански нации. Сега той прилага същия начин на действие към Италия, европейска и световна сила девети по големина икономика.
Дали тази стратегия е резултат от нарастващото раболепие на Европа към Вашингтон и Тел Авив или собствения провал на Нетаняху да оцени променящата се геополитическа динамика по света, е друг въпрос. Но това, което е ясно е, че Нетаняху възприема Италия като страна, която отчаяно се нуждае от израелска помощ. По време на срещата с Мелони, Нетаняху обещан да превърне Италия в газов център за Европа и да помогне на Рим да реши проблемите си с водата, докато Мелони от своя страна повтори, че „Израел е основен партньор в Близкия изток и на глобално ниво“.
Най-ентусиазираният отговор на посещението на Нетаняху обаче дойде от крайнодесния италиански министър на инфраструктурата Матео Салвини, който категорично опрян израелският призив да признае Ерусалим за своя столица „в името на мира, историята и истината“. Този отговор, макар и несъвместим с италианската външна политика, едва ли беше изненада. Лидерът на партията La Lega често е бил критикуван за расисткия си език в миналото. Салвини обаче беше „реформиран“ през последните години, особено след a посещение в Израел през 2018 г., където той декларира любовта си към Израел и критикува палестинците. Тогава Салвини започна да се издига в мейнстрийма, за разлика от регионалната италианска политика.
Но това не е само позицията на Салвни. Италианското правителство приветства посещението на Нетаняху, без да отправи нито една критика към екстремистките политики на неговото крайнодясно правителство, провеждани в окупирана Палестина. Въпреки че тази позиция е в съответствие с италианската външна политика, тя не е изненадваща и от идеологическа гледна точка.
Въпреки че италианската политика в миналото, показан голяма солидарност с борбата на палестинския народ за освобождение и право на самоопределение – благодарение на революционните сили, които оказаха огромно влияние върху оформянето на италианския политически дискурс по време на Втората световна война и последвалото освобождение на страната от фашизма – тази позиция се промени през годините . Тъй като самата политика на Италия се насочи към дясното, външнополитическият й дневен ред в Палестина и Израел напълно се насочи към произраелска позиция. Онези, които сега се възприемат като пропалестински настроени в италианското правителство, са малко и често са заклеймени като радикални политици.
Но въпреки официалния произраелски дискурс в Италия, нещата за Нетаняху не са толкова лесни, колкото може да изглеждат, особено що се отнася до признаването на Йерусалим за столица на Израел.
Всъщност Мелони не изрази категоричен ангажимент към израелското искане. Напротив, в ан интервю с Ройтерс миналия август, дори преди да стане министър-председател на Италия, Мелони изглеждаше предпазлив, като просто заявяваше, че това е „дипломатически въпрос и трябва да бъде оценен заедно с външното министерство“.
Зад колебанието на Мелони има причина. Признаването от Италия на Ерусалим за столица на Израел би поставило Рим извън консенсуса на международното право. В отворено писмо до Мелони специалният докладчик на ООН Франческа Албанезе напомни на италианското правителство, че признаването на Йерусалим за столица на Израел би представляват грубо нарушение на международното право.
Външната политика на Италия също е отговорна на колективните политики на Европейския съюз, чийто Рим е неразделен член. ЕС подкрепя позицията на ООН, че Източен Йерусалим е окупиран палестински град и че Израел анексия на града през 1980 г. е незаконен.
Освен това Италия е отскоро забележителна сделка с алжирската държавна газова компания Sonatrach през януари, затруднява особено Рим да заеме крайна позиция в подкрепа на Израел. Деликатният геополитически баланс в резултат на газовата криза, която сама по себе си е пряк резултат от руско-украинската война, прави всякакви промени в италианската външна политика по отношение на Палестина и Израел като акт на самонараняване.
За Италия, поне засега, арабският газ е много по-важен от всичко, което Нетаняху може да предложи. Новата сделка Рим-Алжир ще предостави на Италия 9 милиарда кубически метра газ в допълнение към доставките на газ, които вече протичат през тръбопровода TransMed, „BNE Intellinews“ съобщи. Тази жизненоважна инфраструктура свързва Алжир с Италия през Сицилия, която от своя страна преминава през тръбопроводи под Средиземно море. „Разширяването на тези жизненоважни маршрути вече е планирано, като целта е да се увеличи текущият капацитет от 33.5 милиарда кубични метра годишно“, добави уебсайтът за бизнес новини.
Мелони, въпреки че е крайно десен политик без особен афинитет или уважение към установените международни норми, разбира, че икономическите интереси надделяват над идеологията. „Днес Алжир е първият ни доставчик на газ“, Мелони каза на пресконференция в Алжир след подписването на споразумението. Сделката, каза тя, ще достави на страната „енергиен микс, който би могъл да предпази Италия от продължаващата енергийна криза“.
Подобен факт би направил невъзможно Италия да се отклони, поне засега, от сегашната си позиция по отношение на Йерусалим и незаконността на израелската окупация на Палестина. Докато за Израел ще бъде трудно да убеди Италия да промени позицията си, Алжир, Тунис и други арабски страни може най-накрая да намерят възможност да разубедят Италия от сляпата й подкрепа за Израел.
– Романа Рубео е италианска писателка и главен редактор на The Palestine Chronicle. Статиите й се появяват в много онлайн вестници и академични списания. Тя има магистърска степен по чужди езици и литература и специализира превод на аудио-визуални и журналистически материали.
– Д-р Рамзи Баруд е журналист, автор и редактор на The Palestine Chronicle. Автор е на шест книги. Последната му книга, редактирана съвместно с Илан Папе, е „Нашата визия за освобождение: Ангажирани палестински лидери и интелектуалци говорят“. Другите му книги включват „Баща ми беше борец за свобода“ и „Последната земя“. Баруд е чуждестранен старши научен сътрудник в Центъра за ислям и глобални въпроси (CIGA). Неговият уебсайт е www.ramzybaroud.net
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ