Бейрут – Горчивото настроение в Бейрут в този ден, когато прекратяването на огъня влезе в сила, беше може би най-добре изразено от Рахул, таксиметров шофьор, който ми казва: „Спечелихме, но на каква цена? Толкова много разселени хора, толкова много загинали, толкова много разрушени сгради.
Окончателният резултат от тази война все още се отчита, но е вероятно броят на жертвите да надхвърли 1400, а икономическите щети да достигнат 6 милиарда долара.
Веднага след като прекратяването на военните действия влезе в сила в 8 часа сутринта, коли, микробуси и камиони започнаха да се търкалят на юг, докато хората, намерили убежище в Бейрут и други части на страната, се върнаха по домовете си.
„Най-вероятно ще открият, че къщите им ги няма, но земите им все още ще са там и наистина няма място като дома“, казва Ануар Ел Халил, депутат, представляващ района на Мариеюн, мястото на обстрела на цивилен конвой от Израелски самолети миналата седмица, който самият няма търпение да се върне у дома.
След като цяла една трета от жителите на страната бяха изселени от домовете си, се очаква масово гражданско движение да доведе до пълзене на трафика по главните магистрали в страната през следващите няколко дни.
Губещите
Няма съмнение кой е губещият в тази война. Всеки, с когото разговаряме в този ден на национална гордост, се съгласява с редакционната статия в Daily Star, либералният английски вестник на Ливан, който гласи, че „Израелското правителство е дискредитирано и са разкрити сериозни бръчки в отношенията между САЩ и Израел. Израелците сега трябва да се борят с политическа арена, която е в безпорядък. След като дори членове на правителството на министър-председателя Ехуд Олмерт казват, че Израел е загубил войната, еврейската държава наистина е потопена в най-лошата си политическа криза от години. Може би преобладаващото настроение в израелския истаблишмънт е отразено в призива на коментатора на Haaretz Зеев Шиф за „преразглеждане на военното и стратегическото управление, след като фактите доказаха, че армията вече не е в състояние да се адаптира към вида война, наложен от Хизбула“.
Нито пък има съмнение кой е другият губещ. За много ливански политици и анализатори има силно убеждение, че тази война е планирана от Вашингтон много преди Хизбула да залови двама израелски войници при трансграничен набег в началото на юли. По време на краткото ни посещение при него, ливанският президент Емил Лахуд казва на нашата мирна делегация: „Ние знаем, че израелската офанзива е планирана много предварително, с подкрепата на външни сили.“ Депутатът Ел Халил не се стеснява да идентифицира САЩ като истинския автор на тази война и той посочва скорошна статия в New Yorker от Сиймор Херш, която твърди, че американските неоконсерватори са имали грандиозен план за преструктуриране на Близкия изток чрез израелска военна сила още през 1996г.
Унищожаването на Хизбула може би беше дори по-жизнено важно за Съединените щати, отколкото за Израел, твърди Анри Барки, председател на отдела по международни отношения на университета Лихай и бивш член на отдела за планиране на политиката на Държавния департамент на САЩ. В скорошна статия Барки твърди, че докато Израел може да живее с Хизбула, прогонена на север от река Литани, САЩ не биха. Основната причина е свързана с „модела на Хизбула“. Според Барки „той представлява кошмарната метаморфоза на една добре снабдена и обучена милиция. Ако успее да проработи в Ливан, моделът може да бъде подражаван навсякъде по света… Хизбула е много по-сложна и утвърдена от Ал Кайда. Невъзможно е да се победи, без да се нанесат цивилни жертви. В това е силата на Хизбула: тя изчислява, че външният свят ще отстъпи пред лицето на цивилните жертви. Според тази гледна точка триумфът на Хизбула над Израел е най-лошият от всички възможни светове.
Победителят
За ливанците гледната точка е съвсем различна. В тридесетдневната война повечето политически групи в страната и по-голямата част от страната се обединиха в подкрепа на борбата срещу израелската агресия, водена от ръководената от шиитските мюсюлмани организация. Първият сред тях е маронитският християнски президент на страната Емил Лахуд, който не се стеснява да хвали „лидерството на Хизбула в националната съпротива“. Всички признават, че отличното военно представяне на Хизбула е източникът на това, което Daily Star нарича „безпрецедентно ниво на солидарност“ на ливанското общество днес. Вътрешните критици, които в началото на войната обвиниха Хизбула, че е въвлякла Ливан във война, като е заловила двама израелски войници за целите на размяната на пленници, мълчат в тези бурни дни на национална гордост.
Ако нещо е спряно от събитията от последните 30 дни, това е лъжата, че Хизбула е терористична организация. Умишленото израелско насочване към цивилни цели, докато бойците на Хизбула се съсредоточават върху битките с израелските войници, постави обувката на другия крак. Наистина, сега има огромен шум сред международните групи на гражданското общество да съдят израелските политически лидери и армията за военни престъпления и спонсориран от държавата терор.
Изложена е не само военната мощ на Хизбула, но и нейният огромен капацитет да предоставя социални услуги, в този случай за разселеното население на страната. Наистина, в страна, чиито социални услуги, особено за бедните, са много изостанали, социалната инфраструктура на Хизбула е модел на ефективна модерност. Тя управлява например 46 медицински центъра и една болница. Нейният Джихад за строителство, който ръководеше материалната и социалната инфраструктура на Южен Ливан през 1990-те години, сега е готов да управлява още по-мащабно следвоенно възстановяване.
Освен това както на местната сцена, така и на международната сцена, бяха представени талантливи интелектуалци и говорители на Хизбула, сред които е д-р Али Фаяд, ръководител на Консултативния център за проучвания и документация (CCSD) на организацията, който е създал повече над 300 доклада по социални, икономически, политически и административни въпроси.
Градски интелектуалец, д-р Али ни обяснява, че има три основни причини за победата на Хизбула. Единият беше използването на ракети за неутрализиране на израелската въздушна мощ и предоставяне на Хизбула на настъпателни въздушни способности без самолети. Второто беше използването на партизанска война от страна на Хизбула, което спъна израелската армия, свикнала да се бие с конвенционалните арабски армии. Трети беше боецът на Хизбула, който е „не само партизанин, обучен да разчита на себе си, но също така е изпълнен с идеологическо убеждение, че е на прав път“.
Преминавайки към друга тема, Фаяд казва, че докато политиките на Хизбула са „разбира се, определени основно от вътрешни ливански съображения, ние също така вземаме предвид палестинската борба и международната солидарност“. Именно тази арабска и интернационалистка перспектива даде на Хизбула голям резонанс не само в арабския свят, но и в други части на земното кълбо. Лидерите на Хизбула говорят с възхищение за венецуелския президент Уго Чавес и се казва, че възхищението е взаимно.
Фаяд, член на Политическото бюро, стана едно от публичните лица на Хизбула по време на тридесетдневната война, принуждавайки го да сменя колите и квартирите си почти всяка вечер, тъй като се смяташе, че той е основна израелска цел.
Бейрут вечерта на 14 август е град, изпълнен със скръб и гордост, като последната явно доминира. В целия град има кортежи, които честват Хизбула и нейния генерален секретар Хасан Насрала. Всички се включват, когато Насрала идва по телевизията в девет часа, за да обяви това, което смята за „огромна стратегическа победа за Ливан“ и обявява готовността на Хизбула да изтегли своите бойци зад река Литани.
Докато говори, висш служител на Ливанската комунистическа партия, може би олицетворение на светската политика в Ливан, казва за човека, който е лицето на ислямската политика, „Ето го нашият арабски Че Гевара... с тюрбан.“
*Уолдън Бело е професор по социология в Университета на Филипините и изпълнителен директор на института за изследване и застъпничество Focus on the Global South със седалище в Банкок. Той е един от членовете на Международната мисия на гражданското общество и парламентарната мирна мисия в Ливан.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
Дарете