Докато правителствата се събират във Вашингтон за пролетната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (10-16 април), те са изправени пред плашещата перспектива, че 2023 г. може да бъде годината, в която светът ще бъде ударен от дългова криза в развиващите се страни подобно на това, което се случи в началото на 1980-те години на миналия век, което доведе до прословутото загубено десетилетие в Латинска Америка и Африка.
Редица неизпълнения на плащанията по дълга през последните три години послужиха като алармени звънци за евентуална още по-голяма имплозия. Носейки дългово натоварване от 324 милиарда долара, което представлява 90 процента от нейния брутен вътрешен продукт, Аржентина изпадна в неизпълнение на планирано плащане през май 2020 г. Замбия последва примера през ноември 2020 г., като пропусна плащане от 42.5 милиона долара по еврооблигационен заем. То беше последвано от дефолти от Шри Ланка, Суринам и Ливан. неизпълнението на задълженията на Шри Ланка през април 2022 г. привлече вниманието на света към потенциалната експлозивност на възникващата дългова криза в глобалния Юг, може би поради падането на политическа династия, семейство Раджапакса, сред прекъсвания на тока, дълги опашки за храна и други основни стоки и масови улични протести.
Опасен паралел: Безразсъдно кредитиране, последвано от ограничени пари
Поразително сходство е как през 1970-те години на миналия век и през последните няколко години период на лесни пари или безразсъдно кредитиране беше последван от царуването на ограничени пари, докато Федералният резерв на САЩ се опитваше да се бори с инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти, което доведе до официалното или неофициален фалит на държави, впримчени с непоносимо по-големи изплащания по дълга.
Поради рецесията, провокирана от глобалната финансова криза от 2008 г., Федералният резерв намали основната лихва до нула, за да съживи икономиката на САЩ, като насърчи фирмите да вземат заеми и да инвестират. Търсейки по-добри възможности другаде, големите западни банки се опитаха да привлекат суверенни кредитополучатели или правителства с ниски лихвени проценти. Също така се стремяха да спечелят частни инвеститори, които купиха облигации на развиващи се страни, чиято доходност беше по-висока от държавните облигации на САЩ, въпреки че носеха по-висок риск. Като един доклад каза: „Докато броят на емитираните облигации намаля поради нестабилността на пазара в пика на световната финансова криза през 2008 г., започвайки през 2010 г., тъй като апетитът за риск се подобри и глобалните лихвени проценти допълнително спаднаха, международните инвеститори, склонни да диверсифицират своето портфолио от активи , възобновиха търсенето на доходност в среда с ниски лихвени проценти и държавните институции се възползваха от ниските глобални лихвени проценти, за да се финансират на международните пазари. В резултат на това емисиите на облигации се увеличиха значително.“
С други думи, обезсърчени от стагнацията в Съединените щати и рецесията в Европа, безразсъдните кредитори се отправиха към глобалния Юг. И въпреки че техните съотношения дълг към БВП останаха доста високи, правителствата на развиващите се страни се поддадоха на привидно привлекателните условия, защото имаха илюзията, че продължаващият икономически растеж ще генерира финансови ресурси за обслужване на дълга.
Нова дългова криза набира скорост
Тази илюзия се разпадна с идването на COVID-19 през 2020 г., когато световната търговия се срина, здравните системи се сринаха и наложиха масивни правителствени спасителни мерки, избухнаха хранителни кризи и икономическият растеж спря рязко. Тъй като финансовите им ресурси намаляват, въпреки че плащанията им по лихви към кредиторите продължават, развиващите се страни са в затруднено положение. До 2021 г. нова дългова криза в развиващите се страни набираше скорост. То беше ускорено от рязкото покачване на цените на петрола и храните, предизвикано от войната в Украйна през 2022 г.
Отговорът на многостранната система беше т. нар. Инициатива за спиране на обслужването на дълга (DSSI), която спря обслужването на дълга на участващите държави от май 2020 г. до декември 2021 г. Четиридесет и осем от 73 допустими държави участваха в инициативата преди изтичането й. Според Световната банка инициативата е спряна 12.9 милиарда долара плащания за обслужване на дълга дължими от участващите страни на техните кредитори. Участва обаче само един частен кредитор.
Заедно с DSSI, Г-20, МВФ и Световната банка изготвиха така наречената „Обща рамка“, която трябваше да предостави план за бъдещо облекчаване на дълга. Общата рамка обаче беше глупост. Само четири държави – Замбия, Чад, Етиопия и Гана – се съгласиха да участват и само Чад успя да завърши процеса.
Бяха идентифицирани три фактора, които го правят нестартер. Първо беше това, което един анализатор описан като „процес на смилане, включващ комитети на кредиторите, Международния валутен фонд и Световната банка, всички от които трябва да преговарят и да се споразумеят как да преструктурират заемите, които страните дължат“. Второто беше нежеланието или нежеланието на частните банки и облигационерите да участват. Третото беше, че отговарящите на условията страни просто не можеха да се изправят пред политическите последици от налагането на повече мерки за строги икономии на МВФ върху населението, което вече страда от последствията от COVID-19.
Борба с инфлацията на север, фалит на юг
Именно при тези вече болезнени обстоятелства Федералният резерв на САЩ и други западни централни банки започнаха агресивна кампания за повишаване на лихвените проценти през 2022 г., за да овладеят инфлацията в своите икономики, укрепвайки долара и довеждайки до бягството на западния капитал обратно към развити страни. Само през юни 2022 г. 4 милиарда долара са изтекли от облигации и акции на развиващите се пазари. С повишенията на лихвените проценти броят на нововъзникващите пазари с облигации, търгуващи на „нива на затруднения“ – т.е. с доходност с повече от 10 процентни пункта над тази на съкровищните бонове с подобен падеж – се удвои само за шест месеца. Стойността на облигациите, емитирани от развиващите се страни, се срина, което накара инвеститорите да ги изхвърлят на загуба, с големи отстъпки, вариращи от 40 до 60 цента за долар.
Бяха необходими драстични действия, тъй като беше ясно, че няма начин предстоящите плащания по дълга да бъдат изплатени, както бързо показа дори кратко проучване на някои от най-задлъжнелите страни. Египет имаше около 7 милиарда долара дължими плащания за обслужване на дълга между ноември 2022 г. и февруари 2023 г. Пакистан дължи най-малко 41 милиарда долара от средата на 2022 г. до средата на 2023 г. Тъй като търговията намалява поради продължаващото икономическо въздействие на COVID-19 и по този начин постъпват по-малко долари, плащанията по външния им дълг на 25 развиващи се страни достигнаха над 20 процента от общите им държавни приходи.
Западът участва в игра на обвинения
Въпреки предварителните предупреждения, няма план за предотвратяване на предстоящата имплозия. Така наречената Обща рамка, създадена от Г-20, Световната банка и МВФ, е крайно неадекватна. Вместо това западните финансови сили се отдадоха на игра на обвинения, т.е. идентифицираха кредитните практики на Китай като проблем.
Това обвинение няма много основание, тъй като записите показват, че Китай всъщност е бил доста щедър в опрощаването на дълговете на бедните страни, особено в Африка. Кратка проверка на фактите показва, че китайските твърдения не са нито фалшиви, нито преувеличени. Записът показва, че Китай е отписал 72 милиона долара, дължими от Камерун през 2019 г., 72 милиона долара, дължими от Ботсвана и 10.6 милиона долара, дължими от Лесото през 2018 г., и 160 милиона долара, дължими от Судан през 2017 г. Изследователската група Rhodium откри 40 случая на предоговаряне на дългове към Китай, възлизащ на 50 милиарда долара в 24 страни от 2000 г. насам. В речта си за предизвикателствата на хилядолетието на ООН през 2010 г., тогавашният министър-председател Вен Джиабао разкри, че Китай е анулирал дълг на 50 силно задлъжнели бедни страни (HIPC) и най-слабо развитите страни (LDC) на стойност 25.6 милиарда юана (3.8 милиарда долара).
Истинската програма на лобито „Обвинявай Китай“ е да привлече Китай към общ фронт, който би наложил строги условия на задлъжнелите страни като цена за облекчаване на дълга, подход, който Китай с право посочи, че не е проработил, защото не адресира структурните корени на проблема с дълга на развиващите се страни.
Какво да бъде готово?
И все пак настоящата криза всъщност може да се превърне във възможност. Не е необходим нищо друго освен смел, справедлив и ефективен подход, който да изостави случайните, консервативни програми за облекчаване на дълга, които са били създадени за справяне с кризата от 1970-те и 1980-те години на миналия век, и да постави програма за масово анулиране на дългове в рамките на трансформираща парадигма в подкрепа на устойчивото развитие, радикалното намаляване на бедността и неравенството и климатичната справедливост.
Първата и най-неотложна стъпка е ясна: удължете мораториума върху плащанията по дълга от края на 2021 г., докато правителствата изработят решение, процес, който ще отнеме месеци за постигане на минимален консенсус.
Второ, нито многостранните срещи, доминирани от МВФ и Световната банка, нито Г-20 вече не предоставят жизнеспособна среда за уреждане на проблема с дълга. Необходима е по-представителна, по-демократична обстановка, която ще позволи справедливо участие на задлъжнелите страни и където могат да бъдат изразени различни гледни точки отвъд все още доминиращия Вашингтонски консенсус. Време е да се създаде и проведе международна конференция, за да се излезе с прогресивно решение за дълга на развиващите се страни, може би под егидата на Общото събрание на ООН.
Трето, мащабът на проблема е такъв, че изисква доста драстично решение, такова, което признава, че не само длъжниците трябва да поемат отговорността за състоянието на неизпълнение, но и кредиторите за безразсъдното отпускане на заеми, принцип, който сега се приема при преструктурирането на дълга . Програмата за развитие на ООН призовава за 30-процентно „подстригване“ или намаляване на дължимите плащания за 52-те най-задлъжнели страни от 2021 до 2029 г. Това със сигурност може да послужи като отправна точка за първоначални дискусии, въпреки че преговарящите трябва да са отворени за по-големи величини . В документ, подготвен за публикацията на ОИСР Развитието има значение, икономистите Rachid Bouhia и Patrick Kacmarczyk твърдят, че една „мащабна кампания за анулиране на дългове за страните с ниски доходи и страните със средни доходи „е… не само осъществима, справедлива и желателна, но също така би дала ново начало на много затруднени икономики“.
Четвърто, програмата за облекчаване на дълга трябва да постави като централно съображение факта, че силно задлъжнелите бедни страни също често са тези, които са най-застрашени, когато става въпрос за изменението на климата и че те дължат екологичен дълг от глобалния север, който е допринесъл с най-голямото количество въглеродни емисии в историята. Ако се вземе под внимание това измерение и също като се има предвид, че техният първоначален дълг вече е изплатен многократно, тогава анулирането на дълга на най-слабо развитите страни трябва да бъде на дневен ред.
Пето, строгите икономии и структурното приспособяване трябва да бъдат изоставени като рамка за преструктуриране на дълга, тъй като те създадоха структури, които увеличиха уязвимостта на икономиките на развиващите се страни към дългови кризи. Това, което е необходимо, е рамка, която подпомага държавите да се развиват всеобхватно и устойчиво и им позволява да създадат буфери срещу отрицателните въздействия на глобалната икономика, която е все по-нестабилна и непостоянна.
И накрая, правителствата трябва да престанат да използват преговорите по дълга като форум за напредване на техните геополитически програми. По-специално, Вашингтон трябва да спре да използва системата на МВФ-Световната банка/Парижкия клуб за изолиране на Китай.
Проблемът с дълга на развиващите се страни е наистина криза с огромни размери. Но това може да бъде и възможност за създаване на по-справедлив и справедлив глобален ред.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ