Не разбирам как някой разумен човек, най-малкото икономист или политик, може да оправдае този парадокс. Икономиката на САЩ е в криза и много фирми имат рекордни нива на парични средства в балансите си. „На фона на слаб сезон на печалби, който показа, че много компании не очакват продажби, паричните салда набъбнаха с 14 процента и са на път да достигнат 1.5 трилиона долара за Standard & Poor's 500, според JP Morgan. И двете нива биха били исторически върхове“(CNBC.com 23 октомври 2012 г.). Само Apple струва над 117 милиарда долара.
Какво е положението в Европа? Според Ernst & Young „В еврозоната корпорациите като цяло притежават около 2 трилиона евро, в Обединеното кралство FTSE 100 притежават 750 милиарда лири стерлинги, а американските корпорации държат повече от 2 трилиона щатски долара.“
Президентът на САЩ Барак Обама, навлизайки във втория си мандат, говореше последователно за „богатите, които плащат своя дял“, за да подкрепи пропадащата икономика. Мнозина смятат, че той е спечелил, защото е говорил езика на мнозинството, 99 процента. Но едва след като излязоха резултатите от изборите, виждам основните икономисти да започват тирада срещу предизборното му обещание за налагане на по-високи данъци на богатите. Можете да ги гледате как формулират погрешната си хипотеза по CNN, можете да ги прочетете The Economist, и разбира се гласът им отеква в контролираните от корпорациите медии по целия свят.
Аргументът за „фискалната пропаст“ е толкова силен и толкова добре вкоренен в политическото мислене, че европейските правителства също го възприемат сляпо, за да преодолеят дълговата криза в еврозоната. Нито едно правителство обаче не предприема никакво нападение за ограничаване на корупцията, която лесно може да унищожи Така че бедните са тези, които трябва да страдат, за да задържат богатите в седлото.
Далеч в Индия, във време, когато БВП върви надолу, вестниците казват: „В края на последния фискален период India Inc разполагаше с пари и парични еквиваленти – ликвидни инвестиции, които лесно могат да бъдат конвертирани в пари – на стойност над 9.3 лакхкрора рупии или 166 милиарда долара."(Икономически времена, 20 август 2012 г.) И въпреки това, индийското правителство е Gung-ho относно хода за отваряне за ПЧИ в търговията на дребно, като очаква само 3 милиарда долара през следващите пет години!
Във време, когато толкова много пари са в ръцете на малко корпорации, не виждам никакво оправдание терминът „фискален пропаст“ да се парадира навсякъде. Осигуряването на строги икономии означава намаляване на фискалния дефицит. Това е, което МВФ/Световната банка предписват, когато дават заеми за спасяване. Но по някаква странна причина строгите икономии не означават предоставяне на данъчни облекчения на богатите и могъщите. По времето, когато светът предостави икономически спасителни пакети (след икономическия срив от 2008-09 г.) от приблизително 20 трилиона долара, нито един икономист не предупреди за „фискален срив“. Никой икономист не ни е казал да не използваме парите на държавните данъкоплатци, за да спасяваме банките и корпорациите.
С прости думи, 20 трилиона долара са отишли за укрепване на крайния резултат на големия бизнес, застраховането, банките и индустрията. Осигуряваше повече богатство в ръцете на богатите. В такива трудни времена, когато спасителните пакети трябваше да са за осигуряване на повече работа, здравеопазване, образование и храна на нуждаещите се, те отиваха в джобовете на богатите. Процеждането не се случи, всъщност никога не се случва. Следователно цялата икономическа система работи на основния, но напълно погрешен принцип: „Приватизация на печалбите и социализация на разходите“.
В САЩ, въпреки публичната реторика на президента Обама, фактът остава неизменен New York Times гласи: „Белият дом се съгласи да съкрати поне 250 милиарда долара от Medicare през следващите 10 години и още 800 милиарда долара през десетилетието след това, отчасти чрез повишаване на възрастта за допустимост. Администрацията одобри още около 110 милиарда долара съкращения на Medicaid и други програми за здравеопазване, с $250 милиарда повече през второто десетилетие.И в ход, който със сигурност ще провокира бунт в редиците на демократите, Обама е готов да приложи нова, по-малко щедра формула за изчисляване на социалноосигурителните обезщетения, която ще започне през 2015 г. ." Дори за така необходимата програма за допълнителна хранителна помощ, предложението е да се намалят разходите със 127 милиарда долара.
В Европа, както съобщава Ройтерс (на 15,2012 ноември XNUMX г.): "В Португалия и Гърция - и двете спасени с европейски фондове и при строги програми за икономии - икономическият спад се изостри през третото тримесечие, показват данните. Безработицата в Португалия скочи до рекордните 15.8 процента, докато в съседна Испания, всеки четвърти от работната сила е без работа. Икономическото производство на Гърция се сви със 7.2% на годишна база през третото тримесечие, тъй като затъналата в дългове страна върви към шестата си година на депресия. Близо 26 милиона души са безработни в Европейския съюз, докато правителствата се стремят да харчат за ценното универсално здравеопазване и държавни училища. Испания, Португалия и Гърция намалиха разходите за пенсии, заплати в публичния сектор, болници и училища. Но разочарованието се е увеличило, тъй като съкращенията влошават спада. В Испания по-голямата част от спестяванията бяха погълнати, за да се изплащат по-високи лихвени плащания по националния дълг, набъбнал от разходите за спасяване на банки след спукването на балона на недвижимите имоти."
С милиони работници, тълпящи се по улиците в цяла Европа в знак на протест срещу съкращенията на разходите, които влошиха рецесията и доведоха до масова безработица, разочарованието нараства. Независимо дали става въпрос за САЩ, Европа или Индия, обикновеният гражданин е ядосан на политиките, които намаляват финансирането на социалното осигуряване, което го прави по-трудно за тях по време на икономическа рецесия. Но дали това е жертва, която бедните трябва да направят? Колко дълго могат да бъдат карани обикновените хора да страдат, докато богатите седят над тонове натрупани пари? Колко дълго икономическата система може да позволява концентрация на богатство в ръцете на малцина, докато светът се бори за приличен препитание?
Знаейки, че Джон Мейнард Кейнс е казал: „Бумът, а не спадът, е подходящият момент за строги икономии“, обърнах се към Пол Кругман, за да видя дали той предписва някакво друго решение. Ето го:
„Още през 2010 г. самозваните ястреби – по-добре описани като мъмри за дефицита – превзеха голяма част от нашия политически дискурс. Във време на масова безработица и рекордно ниски разходи за заеми, време, когато икономическата теория каза, че имаме нужда от повече, а не от по-малко, дефицитни разходи, мъмренията убедиха по-голямата част от нашата политическа класа, че дефицитите, а не работните места трябва да бъдат нашият основен икономически приоритет. И сега, след като изборите приключиха, те се опитват да продължат оттам, откъдето са тръгнали. Трябва да им се каже да си ходят."(Ястреби с дефицит и лицемери. Ню Йорк Таймс).
Четейки Пол Кругман и виждайки масовите протести по света, е съвсем ясно, че няколко корпорации държат икономиката за откуп. Вижте индийския премиер Манмохан Сингх. За да преодолее тежката преобладаваща икономическа ситуация, той моли богатите на пари 25 предприятия от публичния сектор да инвестират 2.5 лакх крори рупии (46 милиарда долара), които държат, „за да възобновят икономиката“. Но такъв призив не се отправя към компаниите от частния сектор, които разполагат с огромни натрупани пари, оценени на повече от 9 лакха крори или 166 милиарда долара. Страхува ли се да не дразни корпорациите? Да, той е. Както и президентът Обама, освен ако разбира се не върви пеша. Нека изчакаме и гледаме през януари 2013 г., когато той достигне „фискалната скала“.
Изглежда малко вероятно правителствата по света да положат съгласувани усилия, за да принудят големия бизнес да изкашля парите, с които седи. Това е така, защото както казва Пол Кругман, ние позволихме на ястребите на дефицита да отвлекат икономическия дневен ред. Това е така, защото мълчим, докато ястребите ни превземат. Вината е колкото наша, толкова и тяхна.
(Девиндър Шарма е добре известен изследовател и анализатор по международно развитие и икономика, базиран в Индия. Контакт: [имейл защитен])
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ