Източник: Counterpunch
В първите месеци на 2003 г. бях в кюрдската столица Ербил в Северен Ирак, област извън контрола на иракското правителство, в очакване на началото на водената от САЩ инвазия. Кюрдите бяха твърде свикнали с конвенционалната война, но това, което наистина ги ужаси, беше перспективата силите на Саддам Хюсеин да използват химически оръжия.
Кюрдите бяха уверени от президента Джордж Буш и Тони Блеър, както и от останалия свят, че иракският диктатор крие своите оръжия за масово унищожение (ОМУ). Петнадесет години по-рано, през 1988 г., иракските сили са използвали иприт и нервнопаралитични вещества, за да убият 5,000 кюрдски цивилни в град Халабджа – най-голямата пряка употреба на отровен газ като оръжие срещу цивилна цел в историята. Нищо чудно, че хората в Ербил и други кюрдски градове, никой от които не е толкова далеч от Халабджа, са били уплашени, че бедствието ще се повтори.
Голяма част от населението избяга от градските райони, за да лагерува в равнините и планините или да се натъпче в малки села. Останалите купиха найлоново покривало, често в неподходящи празнични червени, сини и жълти цветове, което закачиха върху вратите и прозорците на къщите и магазините си с жалка надежда, че това ще предпази от смъртоносния газ.
В крайна сметка химическите и биологични оръжия на иракското правителство се оказаха мит, но ужасът, който предизвикаха, беше съвсем реален.
Сега се преражда 34 години след Халабджа, защото Русия, за разлика от Ирак, със сигурност притежава оръжия за масово унищожение и може да се изкуши да ги използва. В четвъртък в Брюксел президентът Джо Байдън предупреди Кремъл да не използва химически оръжия, заявявайки, че подобна атака „би предизвикала отговор в натура“. Той не уточни в какво ще се състои това отмъщение, но дори подозрението, че химическите оръжия са опция, може да предизвика ново гигантско изселване на украинци, както се случи в Иракски Кюрдистан.
Публичната причина, дадена от САЩ за предположението, че Русия може да обмисля химическа война, е, че Русия твърди, че в украински лаборатории, финансирани от Пентагона, се разработват биологични оръжия. Изглежда, че това е груба пропаганда и въпросните лаборатории са разработвали общи патогени за целите на общественото здраве. Най-вероятното обяснение за обвинението на президента Владимир Путин е, че той е търсил въображаеми заплахи, за да обясни на руската общественост защо е започнал войната си, а не защото планира да използва сам химически оръжия.
Въпреки това, повдигането на въпроса за ОМУ е още една стъпка в ескалиращата стълба в Украйна и добавя към мрачната несигурност. В Ирак самото съществуване на ОМУ беше дълго обсъждано. В Сирия бушуват спорове дали са били използвани или не и ако е така, от кого. В Русия няма съмнение, че оръжията са там и могат да бъдат разположени незабавно.
Каквато и да е реалната заплаха от химическите оръжия, рискът от използване на ОМУ се повиши до ниво, невиждано в Европа от 1945 г. насам. Най-зловещото е, че опасността от обмен на ядрени оръжия е по-висока сега, отколкото беше в разгара на Студената война между Западните сили и Съветския съюз.
Тази опасност не е статична, но стана по-сериозна, след като Путин нахлу в Украйна на 24 февруари, и стана още по-остра през следващите четири седмици, когато руската демонстрация на сила стана проява на слабост. Руската конвенционална военна машина се оказва по-слаба от очакваното, неспособна да победи малката украинска армия и следователно е малко вероятно да устои срещу силите на НАТО.
Единственият начин, по който Кремъл може да изравни баланса на военната си мощ, ще бъде чрез своя ядрен арсенал и по-специално чрез своите 1,000 до 2,000 тактически ядрени оръжия.
Този акцент върху ядрената опция не е ново развитие, тъй като руската армия е наясно с намаляващите си способности от 30 години. По време на първата Студена война между края на 1940-те и 1989 г. акцентът в САЩ и СССР беше върху ядрените оръжия между 2,000 и 3,000 пъти по-мощни от бомбата, унищожила Хирошима. Това превърна „взаимно гарантираното унищожение“ в изключително мощно възпиращо средство срещу започването на ядрен удар.
Но през последните десетилетия акцентът в САЩ и по-специално в Русия беше върху разработването на по-малки ядрени устройства с една трета или половината от мощността на бомбата за Хирошима. Целта на това намаляване на разрушителния капацитет е да направи възможно разполагането на такива оръжия на бойно поле за унищожаване на конвой или вражеска крепост.
Това е опасен и неизпробван военен терен, тъй като никой не знае как би реагирала другата страна и размяната на тактически ядрени ракети в открита местност може бързо да ескалира в апокалиптичното унищожаване на градове от междуконтинентални балистични ракети.
Руските войски отдавна практикуват прехода от конвенционална към ядрена война на тактическо ниво. Съобщава се, че руската армия многократно е провеждала учения, в които Калининград, уязвимият руски анклав на Балтийско море, е защитаван успешно с използването на ядрени оръжия.
Привържениците на по-твърда линия на НАТО срещу Русия твърдят, че Путин не би рискувал ядрена размяна. Но това е рисковано уайлд кард, защото ние не знаем как Путин и неговите съветници ще реагират на натиск. Това, което е ясно е, че те направиха серия от катастрофални погрешни преценки през последния месец, като подцениха силата на украинската съпротива, преувеличиха военния капацитет на Русия и погрешно изчислиха силата на реакцията на НАТО срещу инвазията.
Подобен опит от непредизвикани грешки от такава тежест, грешки, вероятно вкоренени в високомерие и дезинформация, не дава увереност, че Путин и неговият вътрешен кръг ще покажат по-добра преценка, когато става въпрос за химически и ядрени оръжия.
Парадоксално, онези, които са най-склонни да изискват НАТО да заеме по-твърда позиция спрямо Путин, когото те заклеймяват като луд и зъл диктатор, твърдят, че той ще се оттегли, ако неговият блъф бъде приет достатъчно насилствено. Това малко пожелателно мислене изглежда се основава на нищо повече от училищния двор nostrum, че „побойникът винаги е страхливец“. В действителност, никой не знае как ще реагира Путин ако е с гръб до стената и се бори за оцеляването на своя режим.
Политическите лидери може и да разбират тези рискове, но те са под обществен натиск, както и техните предшественици преди век по време на Първата световна война, да действат по-войнствено. Русофобията е настроението на деня, точно както германофобията е била през 1914 г. Литературен курс по Достоевски е прекратен в Калифорния (макар и възстановен след протести), а Чайковски е отстранен от концертна програма в Кардиф. Докато руснаците напредват в Украйна, опитвайки се да обстрелват и бомбардират градове, за да ги подчинят, западните телевизионни екрани ще бъдат пълни със снимки на мъртви и умиращи деца месеци наред. Дипломатическият компромис ще бъде с отстъпка.
Друг фактор, който прави втората студена война срещу Москва по-опасенот първия е, че предишният страх от ядрен Армагедон до голяма степен се е изпарил. Фактът, че това никога не се е случило, е насърчил усещането, че това никога не е могло да се случи – въпреки че всяка реалистична оценка на риска предполага, че опасността днес е по-голяма, отколкото някога е била в миналото.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ