Ню Йорк – нов документален филм, „Хит парадът на Хитлер“, продължава 76 минути без дикторски текст. Съставен изцяло от архивни кадри, филмът кара своите рецензенти да обърнат внимание на известното наблюдение на Хана Аренд за баналността на злото. Германските войски покориха Европа и натикаха милиони хора в пещи; Германските цивилни ходеха на кино, посещаваха концерти и клюкарстваха за съседите си. Хората са живели светски, нормален живот, докато правителството им е извършвало неописуеми чудовища.
Звучи ли познато?
Докато Конгресът се подготвяше да подпечата номинацията на любителя на изтезанията Алберто Гонзалес за главен прокурор на нацията, Washington Post разпространи новини, които биха разкъсали една по-здрава нация. Администрацията на Буш, съобщи вестникът на 2 януари, вече не планира да държи стотици мюсюлмански затворници, които в момента гният в концентрационните лагери на САЩ в Гуантанамо, Абу Гариб и Баграм, просто „за неопределено време“. Министерството на отбраната и ЦРУ сега планират „по-постоянен подход за потенциално доживотни арести“ за тези невинни.
Затваряме ги завинаги. Без надлежен процес.
Преди гангстери като Алберто Гонзалес да ни съблазнят да изоставим ценностите си, човек се смяташе за невинен, преди да бъде доказана вина. Сега затваряме хората, защото „правителството няма достатъчно доказателства, за да ги обвини в съда“. И всички, включително демократите, са добре с това.
Безброй хиляди хора са държани без обвинения, измъчвани и от време на време убивани в системата от ГУЛАГ, набързо съединени от ЦРУ, ФБР, INS и Пентагона. Според самото правителство само няколко десетки са бивши служители на Ал Кайда. Повечето от тези постмодерни нещастници бяха фермери, шофьори на камиони, мрънкащи милиционери и политически врагове, продадени в робство от афганистанските военачалници и подобни надеждни души за парични премии без въпроси. Знаем, че нямат връзки с тероризма, но вече са прекарали години, биейки се. Освобождаването им би послужило като мълчаливо признание, че сме сгрешили да ги опишем като – по думите на Дик Чейни – „най-лошите от най-лошите“. Щяха да съдят нашето правителство и в крайна сметка да спечелят. Най-лошото от всичко е, че те могат да разкажат неприятни истории за системна содомия и безброй други форми на ужасяващо насилие, финансирано от данъкоплатците. Никога не можем да ги пуснем навън.
Буш планира да раздели жертвите на американските концентрационни лагери на две групи. Един набор от „доживотни затворници“ ще се озоват в управлявани от САЩ лагери като новия Лагер 6 на Гитмо, построен да държи 200 „задържани, които е малко вероятно някога да преминат през военен трибунал поради липса на доказателства, според служители на отбраната“. Но не и да
притеснение: Лагер 6 ще „позволява общуване между затворниците“.
Други, заловени във „войната срещу тероризма“, ще бъдат предадени „на трети страни, които желаят да ги държат за неопределено време и без съдебно производство“ в управлявани от чуждестранни лагери, които обещават да предоставят жертвите за изтезания от американски следователи. Някои твърдят, че тази практика е „ефективен метод за разбиване на терористични клетки и убеждаване на задържаните да разкрият информация“.
„Заплахата от изпращане на някого в една от тези страни [където има вероятност да бъде изтезаван] е много важна“, каза Рохан Гунаратна, автор на „Вътре в Ал Кайда: Глобална мрежа на терора“.
Но обосновката на така наречената „бомба със закъснител“ за изтезанията е очевидно погрешна. Чували сме сценария многократно: няма ли да си струва да измъчваме някой, който знае местоположението на ядрена бомба, която е на път да унищожи Манхатън? Краткият отговор за един морален човек е очевидно не.
Освен това логиката му е смешна.
Да предположим, че бяхме заловили Осама бин Ладен на 9 септември и незабавно бяхме започнали да работим по него с нашите одобрени от Алберто Гонзалес психотропни лекарства и нашата одобрена от Алберто Гонзалес техника за потапяне на „уотърборд“. Нямаше да отнеме много време на приятелите на Осама да забележат, че той не се е появил в Пещерата на ужасите. Щяха да предположат, че го имаме и го измъчваме. Те биха предположили, че той ще ни каже всичко, което знае. Така че биха отложили 10/9 до 11/10 или 11/11 или 12/9/11. Или преминете към план Б. Или разработете план В. Никой в подземна организация, дори нейният висш лидер, не е незаменим. Арестите са неудобни, не изтощителни.
Информацията, която човек притежава в момента на улавянето си, остарява като зряло сирене на жарко слънце. Дори ако това, което ви каза в началото, беше вярно, всичко, което бихте измъкнали от него дни и седмици, месеци и години по-късно, би било напълно безполезно.
Чакай малко.
Вижте за какво говорим. Помислете за прохладния начин, по който ние, американците – американците! – обсъждаме плюсовете и минусите на изтезанията. Чудете се на нашия морален фалит. Либералният аргумент срещу изтезанията беше, че е погрешно. Сега е, че не работи.
И така
Чели ли сте добри книги напоследък?
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ