когато за първи път ми пуснаха ток, ахнах; тялото ми се вдърви и торбата падна от главата ми“, каза Исраа Салах, задържана иракчанка пред Human Rights Watch (HRW). Israa (не е истинското й име) беше арестувана от американските и иракските сили през 2010 г. Тя беше измъчвана до степен да признае обвинения в тероризъм, които не е извършила.
Според „Никой не е в безопасност” на HRW – доклад от 105 страници, публикуван през февруари 2006 г. – има хиляди иракски жени в затвора, подложени на подобни практики, държани без обвинения, бити и изнасилвани. В случая на Исра, тя получи унизително, но типично отношение. Сложиха й белезници, блъснаха я на колене и я ритаха в лицето, докато челюстта й се счупи. Когато отказала да подпише самопризнанията, на белезниците й били закачени електрически проводници.
Добре дошли в „освободения“ Ирак, прохождаща „демокрация“, която американските служители рядко спират да празнуват. Не може да се отрече, че бруталната политика на иракското правителство при Нури ал-Малики е продължение на същата политика на американската военна администрация, която управляваше Ирак от 2003 г. до напускането на американските войски през декември 2011 г.
Сякаш мъчителите са чели от същия наръчник. Всъщност го направиха. Изтезанията и унизителното отношение към иракски затворници – мъже и жени – в затвора Абу Гариб не бяха изолиран инцидент, извършен от няколко „лоши ябълки“. Само наивните биха се съгласили с теорията за лошите ябълки и то не заради ужасяващите и чести злоупотреби. След разкритията на Абу Гариб в началото на 2004 г. се появиха много подобни истории, подкрепени с изобличителни доказателства, не само в Ирак, но и в Афганистан. Престъпленията не бяха извършени само от американците, но и от британците, последвани от иракчаните, които бяха избрани да продължат с мисията за „демократизация“.
Докладът „Никой не е в безопасност“ представи някои от най-ужасните доказателства за малтретирането на жени от иракската престъпна „правосъдна система“. Феноменът на отвличане, изтезание, изнасилване и екзекуция на жени е толкова широко разпространен, че изглежда шокиращо дори по стандартите на историята на човешките права в страната от миналото. Ако такава реалност съществуваше в различен политически контекст, глобалното възмущение би било дълбоко. Някои в „либералните“ западни медии – уж принудени от правата на жените – биха призовали за някаква мярка за хуманитарна намеса, дори война. Но в случая с днешен Ирак докладът на HRW вероятно ще бъде в крайна сметка забравен.
Всъщност дискусията за малтретирането на хиляди жени - да не говорим за десетки хиляди мъже - вече е била обсъждана в политически вакуум. Модна дума, която изглежда се появява след публикуването на доклада, е, че злоупотребата потвърждава слабостите на иракската съдебна система. След това предизвикателството става въпрос за укрепване на слаба система, може би чрез насочване на повече пари, изграждане на по-големи съоръжения и осигуряване на по-добро наблюдение и обучение, вероятно извършено от ръководено от САЩ обучение на персонал.
Най-често отсъстват гласовете на женски групи, интелектуалци и феминистки, които изглеждат постоянно разтревожени от традиционните брачни практики в Йемен, например, или покриването на лицата на жените в Афганистан. Има малко шум и възмущение, когато кафяви жени страдат от ръцете на западни мъже и жени или техните приближени, както е ситуацията в Ирак.
Ако докладът на HRW се появи отново в пълна изолация от също толкова мъчителен политически контекст, създаден от американската инвазия в Ирак, човек неохотно може да извини относителното мълчание. Но това не е така. Културата на Абу Гариб продължава да бъде самата тактика, чрез която иракчаните се управляват от март 2003 г.
Години след началото на разследването на злоупотребите в Абу Гариб генерал-майор Антонио Тагуба, който проведе разследването, разкри, че има повече от 2,000 непубликувани снимки, документиращи по-нататъшни злоупотреби. „Една снимка показва американски войник, очевидно изнасилващ затворничка, докато друга се казва, че показва мъжки преводач, който изнасилва мъжки задържан“, съобщи Телеграф вестник от май 2009 г.
Генерал-майор Тагуба тогава подкрепи решението на Обама да не публикува снимките не от някакви моралистични разсъждения, а защото „последицата ще бъде да изложим на опасност нашите войски, единствените защитници на нашата външна политика, когато най-много се нуждаем от тях, и британските войски, които са опитвайки се да изградим сигурност в Афганистан. Разбира се, британците, строителите на сигурността в Афганистан, написаха собствената си история на позор чрез продължаваща кампания за злоупотреби, откакто за първи път стъпиха в Афганистан.
Като се има предвид напрегнатата политическа атмосфера в Ирак, последните докладвани злоупотреби, разбира се, са поставени в свой собствен уникален контекст. Повечето от малтретираните жени са сунити и тяхната свобода е основен обединителен вик за бунтовническите сунитски провинции в централен и западен Ирак. В арабската култура обезчестяването чрез окупация и ограбването на нечия земя е на второ място след обезчестяването на жените.
Докато след САЩ нахлуването в Ирак не беше рай за демокрацията и правата на човека, „новият Ирак“ затвърди една култура на безнаказаност, в която няма нищо свято. Всъщност опозоряването на цели общества е било тактика в мръсната война на Ал Малики. Много жени бяха „задържани за предполагаеми терористични дейности от членове на семейството от мъжки пол“, съобщи Асошиейтед прес, цитирайки доклада на HRW.
„Иракските сили за сигурност и служители се държат така, сякаш бруталното малтретиране на жени ще направи страната по-безопасна“, каза Джо Сторк, заместник-директор на MENA в HRW. Същата логика определяше, че чрез „шок и благоговение“ иракчаните могат да бъдат принудени да се подчинят. Нито една теория не се оказа точна. Войната и бунтът в Ирак ще продължат, докато онези, които държат ключа към този огромен иракски затвор, разберат, че човешките права трябва да се зачитат като предпоставка за траен мир.
_______________________________________________________________________________________________________
Рамзи Баруд е международно синдикиран колумнист, медиен консултант и редактор на PalestineChronicle.com. Последната му книга е Баща ми беше борец за свобода: неразказаната история на Газа.