На 4 декември се отбелязва 40-ото убийство на Черните пантери Фред Хамптън и Марк Кларк от чикагски полицаи, които изстреляха еднопосочен порой от повече от 80 куршума в техния апартамент. Полицията не можеше да очаква голяма съпротива; Хамптън беше в безсъзнание, след като беше упоен от полицейски информатор. Въпреки едностранното клане, полицията и другите замесени разузнавателни агенции, както се очакваше, бяха оневинени.
През четирите десетилетия след убийството на харизматичния, артикулиран и проницателен Хемптън,
правителствените репресии като цяло станаха по-фини и по-приети в резултат на лудостта около тероризма след 9 септември.
Полицията и военните сили, въоръжени до зъби с най-новите инструменти за насилие, обърнаха демонстрации срещу корпоративната глобализация (напр. неотдавнашните протести на G-20 в Питсбърг, Сиатъл, Генуа, Маями и др.) и войната в Ирак (напр. различните политически партийни конвенции в САЩ) във войни срещу упражняването на гражданските свободи. Протестиращите са гетоизирани в далечни, затворени в клетки „протестни зони“, което по този начин официално маргинализира техните послания. Междувременно същите послушни медии, които улесниха навлизането на САЩ във войните в Ирак и Афганистан (вижте ценни разкази за мизерното представяне на големите медии от FAIR, Майкъл Масинг, Дани Шектър, Робърт Шеер, Шелдън Рамптън и Джон Стуабър, Франк Рич и други) пренебрегна войната срещу основните свободи на американците, говорейки открито срещу престъпленията на американската империя.
Убийството на Фред Хамптън, по-конкретно, бележи ключов момент в многостранната война на правителството на САЩ срещу чернокожото освободително движение и трябва да ни напомня и за днешните опасности.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
Дарете