На 4 август, часове преди мощна експлозия разтърси ливанската столица Бейрут израелският министър-председател Бенямин Нетаняху отправи зловещо предупреждение към Ливан.
„Ударихме клетка и сега ударихме диспечерите. Предлагам на всички тях, включително на Хизбула, да обмислят това“, каза Нетаняху каза по време на официална обиколка на военно съоръжение в централен Израел.
Предупреждението на Нетаняху не предвещаваше нищо добро за Израел, когато часове по-късно взрив като в Хирошима опустоши цели сектори на Бейрут. Тези, които подозираха израелска намеса в смъртоносната експлозия, имаха още една причина да сочат с пръст Тел Авив.
В политиката и във войната истината е първата жертва. Може никога да не разберем какво точно се е случило в моментите преди експлозията в Бейрут. По някакъв начин това може да няма никакво значение, защото разказът за многото трагедии в Ливан е също толкова раздробен, колкото и политическият пейзаж на страната.
Съдейки по изявленията и позициите, възприети от различните партии и фракции в страната, мнозина изглежда са по-загрижени да използват трагедията за тривиална политическа изгода, отколкото от самата трагедия. Дори ако експлозията е нещастен резултат от злополука в резултат на бюрократична небрежност, за съжаление, тя все още е без значение. В Ливан, както и в голяма част от Близкия изток, всичко е политическо.
Това, което е почти сигурно за бъдещето обаче, е, че политическият дискурс в крайна сметка ще се върне към Израел срещу Хизбула. Първият се стреми да подкопае влиянието на групировката в Ливан, докато вторият настоява да осуети плановете на Израел.
Но какъв е планът на Израел? След десетилетия на опити да унищожи ливанската групировка, израелското правителство е наясно, че изкореняването на Хизбула с военни средства вече не е осъществимо, със сигурност не и в обозримо бъдеще. Ливанската група доказа своята мощ на бойното поле, когато изигра основна роля в край израелската окупация на Ливан през май 2000 г.
Последвалите израелски опити да възстанови господството си на южната граница на Ливан досега се оказаха безплодни. Неуспешната война от 2006 г. и по-новата пожар от септември 2019 г. също са два случая.
Хизбула също не е заинтересована да подканва нова война на Израел срещу Ливан. Страната е на ръба на икономически колапс, ако вече не се е сринал.
Докато Ливан винаги е бил в плен на политическо разделение и фракционизъм, разделението на сегашното политическо настроение в страната е по-разрушително от всякога. Ливанският народ губи надежда във всички политически актьори изведен на улицата настоявайки за основни права и услуги, край на ендемичната корупция и изцяло нов социален и политически договор – неуспешно.
Докато безизходиците в политиката са донякъде обикновени явления, политическите безизходици могат да бъдат пагубни в страна на ръба на глада. Подобният на Хирошима облак от експлозиви, който шокира света, беше идеална метафора за привидно безкрайните неволи на Ливан.
Бившият израелски член на Кнесета, Моше Фейглин, беше сред много ликуващи израелци, които знаменит почти загиването на арабския град. Фейглин описа ужасяващата експлозия като „ден на радост“, отдавайки „огромна благодарност на Бог“. „Ако бяхме ние“, което означава, че Израел е замесен в смъртоносната експлозия, „тогава трябва да се гордеем с това и с това ще създадем баланс на терор“.
Независимо дали Фейглин говори от позиция на познанието или не, неговото позоваване на „баланса на терора“ остава основната предпоставка във всички отношения на Израел с Ливан и по-специално с Хизбула.
- заплетена война в Сирия разшири войната на изтощение на Израел, но също така даде възможност на Израел да атакува интересите на Хизбула, без да регистрира още една агресия на ливански територии. Много по-лесно е да се насочите към разкъсваната от война Сирия и да избягате невредими, отколкото да се насочите към Ливан и да платите цена.
От години Израел е бомбардирал много цели в Сирия. Първоначално беше неприятно за ролята му. Едва през последната година и нещо тя започна открито да се хвали с военните си завоевания, но има защо. Изпадналият в битка Нетаняху отчаяно иска да спечели политически кредити, тъй като е преследван от множество обвинения за корупция, които урониха имиджа му. Бомбардирайки цели на Иран и Хизбула в Сирия, израелският лидер се надява да спечели одобрението на военния елит, критичен кръг в израелската политика.
Коментарите на Нетаняху преди експлозията в Бейрут бяха във връзка с поредица от инциденти, започнали на 21 юли, когато Израел бомбардиран район в близост до международното летище в Дамаск, убивайки, между другото, високопоставен член на Хизбула, Али Камел Мохсен.
Този инцидент постави нащрек северните граници на Израел. Извънредното положение беше съчетано с огромен политически и медиен шум, който помогна на Нетаняху, като отвлече вниманието на обикновените израелци от продължаващите процес за корупция.
Но стратегическите интереси на Израел в конфликта в Сирия надхвърлят нуждата на Нетаняху от евтина победа. Резултатът от войната в Сирия има потенциала да създаде кошмарен сценарий за Израел.
В продължение на десетилетия Израел твърди, че една „ос на терора“ – Иран, Сирия и Хизбула – трябва да бъде разбита, тъй като представлява най-голямата заплаха за сигурността на Израел. Това беше много преди проиранските сили и милиции да започнат да действат открито в Сирия в резултат на продължаващата война.
Докато Израел твърди, че неговите повтарящи се бомбардировки над Сирия са насочени до голяма степен срещу цели на Хизбула – военното скривалище на групировката и иранските ракети на път към Ливан през сирийски територии – войната на Израел в Сирия е до голяма степен политическа. Според израелската логика, колкото повече бомби хвърля Израел над Сирия, толкова по-важен играч ще стане, когато конфликтните страни се включат в бъдещи преговори за решаване на съдбата на тази страна.
Правейки това обаче, Израел също рискува да разпали скъп военен конфликт с Ливан, който нито Тел Авив, нито Хизбула могат да си позволят в момента.
Израелските политици и военни плановици трябва да са заети да се опитват да анализират ситуацията в Ливан, за да разберат най-добрия начин да се използва трагедията на Ливан, за да се прокарат стратегическите интереси на Израел.
Бъдещето на Ливан отново е в ръцете на военните генерали.
– Рамзи Баруд е журналист и редактор на The Palestine Chronicle. Автор е на пет книги. Последният му е "Тези вериги ще бъдат скъсани: Палестински истории за борба и неподчинение в израелските затвори” (Clarity Press, Атланта). Д-р Баруд е чуждестранен старши научен сътрудник в Центъра за ислям и глобални въпроси (CIGA), Истанбулския университет Заим (IZU). Неговият уебсайт е www.ramzybaroud.net
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ