Постоянно ме питат в днешно време какво да правим с изборите? По-често ми казват да работя за Коб, да работя за Нейдър или да работя за Кери. Когато отговарям, често ме ругаят като ултра ляв глупак или хленчещ демократ, в зависимост от случая.
В ZNet също виждам невероятен обем от писмени изборни коментари. Виждам толкова много, че дори и по-голямата част от това да не беше много раздразнителна и излишна, бих се чудил дали цялото време на гледане на очи, обсъждане, празнуване, разследване и по друг начин хипервентилация на изборите не намаляваше вниманието към другите занимания.
В отговор на запитвания, моите собствени виждания са:
(1) Буш да загуби ще бъде много по-добре, отколкото Буш да спечели. Да си задържиш носа и да гласуваш за Кери в оспорвани щати е добро нещо, въпреки че със сигурност мога да разбера гласовете на трети страни, дори в оспорвани щати.
(2) Има смисъл да се провеждат радикални кампании за изграждане на инфраструктура за движение, повишаване на съзнанието и изтласкване на основните кандидати наляво. За тези цели предпочитам Коб пред Нейдър, защото Коб се занимава с изграждане на движение, а Нейдър демонстрира от 2000 г. насам, че е слаб строител на движение. Все пак мога да разбера някой, който се чувства различно.
(3) Със стотици милиони долари, отиващи за кампанията, и с всеки известен коментатор, останал от Хун Атила (очаквайте за предстоящи излияния от Холивуд и рокендрол), който помага на Кери, идеята, че подкрепата от сериозни левичари ще по някакъв начин да направи значима разлика от името на Кери, ми се струва абсурдно. Всъщност ползите за Кери от агресивната лява подкрепа изглеждат толкова минимални (ако дори са положителни), че да направят политически неефективно хората, които са вляво от Кери, да отклонят вниманието си от дългосрочни приоритетни дейности към кампанията му.
(4) Наистина може дори да е самоубийствено да се остави настрана дългосрочната работа, тъй като решаващият фактор в изборите вероятно ще бъдат възприятията на елита за вероятността Буш да функционира без катастрофално движение и международна реакция и производна дестабилизация. Левичарите, оставяйки настрана нашите антивоенни и други дейности, ще намалят, вместо да увеличат страховете на елита. Вместо да подкрепяме Кери, трябва да предоставим видими признаци, че войнствената опозиция нараства.
(5) Във всеки случай, самопровъзгласил се левичар, свързан с кампанията по начин, който намеква, че Кери, Клинтън или Гор са били или са добри момчета, и който смята всеки от тези демократи за много по-малко примерен, и това пропуска да повтори болестите на Демократическата партия, на нашата система на управление и на капитализма е нещо, което не мога да разбера.
Но извън моето разбиране, за какво са съгласни повечето левичари и какво остава след това, което много левичари усилено обсъждат?
Предстоят президентски избори. Всички сме съгласни с това.
Едната или другата от двете основни партии ще произведе следващия президент. Всички сме съгласни и с това.
И Буш, и Кери представляват корпоративни и други елитни интереси и са съгласни за запазване на неравенството и корпоративното господство. Нито един от кандидатите не е приятел на работещите хора, жените, малцинствата или на някой беден или слаб. Възхваляването на който и да е от кандидатите като добродетелен, мъдър, морален или образцов, още по-малко като трибун на справедливостта и мира, отрича логиката и морала да бъдеш прогресивен, още по-малко от това да си антикапиталист. Можем да се съгласим и с това, нали?
Все пак президентите влияят на състава на различни бюрокрации, съдилища, политики и програми и може би дори влияят на баланса на силите между конкуриращите се електорати и класи на обществото. Мисля, че прогресивните също са съгласни с това.
Що се отнася до тези избори, най-малкото е правдоподобно, че кой ще спечели ще има по-голямо значение от обикновено – може би дори монументално – както в политиките, които произтичат, така и в психологическите и културни послания, чути от елитите и избирателите в страната и по света. Там, където лагерът на Буш и лагерът на Кери се различават, е относно това как най-добре да се поддържат или разширяват определящите обществото полови, културни, политически и икономически йерархии. Ние, левичарите, може разумно да не сме съгласни относно мащаба на разликата между класовия враг Буш и класовия враг Кери, но бихме се заблудили да твърдим, че разлика няма.
Кери е подъл войн, щастлив да защитава корпоративните интереси. Буш вярва, че военната мощ води до дипломатическо право, обидата е всичко и всички пречки и преговори трябва да бъдат проклети. Кери слабо ще защитава минали прогресивни вътрешни социални придобивки и при достатъчен натиск може вероятно да разшири някои. През втори мандат Буш ще води безмилостна война срещу почти всеки прогресивен вътрешен социален напредък от последните сто години, дори когато той също така надига десния плам и страх с неизвестни последици.
По този начин друг факт от изборните изчисления за този сезон е, че дали Буш или Кери ще спечелят, ще се отрази значително на непосредственото благосъстояние на различни хора, както и на по-широките вътрешни и международни перспективи.
Изглежда, че все още сме намерили само общоприети прозрения...но има още основания за разглеждане.
Начинът, по който се провеждат избирателните кампании, също може да има много и различни ефекти, дори отвъд това кой печели. По отношение на двете доминиращи партии, основните кампании, разбира се, в голяма степен лишават хората от избирателни права и ги деполитизират. Ето защо медиите заличиха Хауърд Дийн въпреки че Дийн е не по-малко съюзник на елитни интереси от Кери. Не знам защо кампанията на Дийн се превърна до степен да заплашва да политизира младите хора и може би дори бедните хора, но го направи и тъй като това е предпоследното нарушение на интересите на елита в американската политика, Дийн кампанията трябваше да бъде провалена и това беше така.
Доказвайки същата основна динамика, Кери ще се опита да спечели изборите не като оспорва лоялността на 50% от населението, което обикновено не гласува, а вместо това като се бори да спечели мнозинството от около 10% от избирателите, които се променят във всеки щат. Всъщност, ако броим само суинг щатите, тези избори вероятно ще се обърнат предимно към 4% от избирателите и само 2% от населението.
Нещо повече, битката на Буш и Кери за променящи се избиратели всъщност дори не е битка за информираните решения на тези лица. Това е битка за подкрепа от донори и медийни магнати, които осигуряват средства за манипулиране на избирателите.
Кери ще води енергична кампания за малката суинг групировка, но до голяма степен ще игнорира огромния набор от негласоподаватели, от които вероятно би могъл да събере убедителна подкрепа. Това е така, защото Кери просто не иска подкрепа от тези сектори. Той няма да рискува да ги възбуди, защото това би застрашило по-големите му планове. Всеки, който не разбира колко структурно съучастник в несправедливостта е Демократическата партия, трябва само да разбере напълно този единствен факт, за да може истината да бъде ясно регистрирана.
Обратно към разглежданите проблеми, отвъд манипулативните машинации за запазване на системата на големите партии, кампаниите на трети страни могат да повишат съзнанието на активистите и да повишат ангажираността и организацията на активистите. Подозирам, че това твърдение също е общоприето сред прогресивните коментатори или, във всеки случай, трябва да бъде.
Така че статия след статия, интервю след интервю и писмо след писмо за изборите, които се пишат от левичари и се публикуват на леви места, насочени към други левичари, ми се струват или объркани, или са за единствените неща, за които остават разногласия :
(a) Относителната стойност на левичарите, разпределящи време и енергия на трети страни, за да спечелят организационни печалби и печалби в съзнанието, срещу разпределянето на време и енергия за победа над класовия враг Буш, за да спечелят ползите от по-малкото зло от избирането на класов враг Кери, или
(b) Ефикасността на електоралния фокус от всякакъв вид в сравнение с други употреби на нашето време – например продължаване на нашата текуща антивоенна работа, антикорпоративна глобализация, феминистка работа, трудова работа, антирасизъм работа и др.
Сега това е нещото. Каквото и да вярва всеки човек по тези въпроси, в този момент несъмнено има по-голяма полза той или тя да прави това, което смята за най-основателно, вместо да губи време да ругае други левичари, че имат различна гледна точка.
Досега укорите на други левичари са безполезни. Почти всеки отляво знае къде се намира. Малцина, ако изобщо има такива, левичари вероятно ще променят значително подхода си. Единствената уместна нова информация, която може да се появи между сега и ноември, ще бъдат индикации за вероятно гласуване на избори, а не позиции на кандидати или доказателства за ефективността на кампанията. Така че нека просто се откажем от лявото в изборната агитация, е моят съвет. Правейки това, можем колективно да спестим много време и да избегнем много ненужни спорове.
След това имаме безкраен поток от коментари на левичари, които казват на нелевичарите да гласуват или да работят за Кери. Дори за онези, които смятат, че трупането на гласове за Кери е от световно историческо значение, може ли това разпределение на времето на проницателните и способни левичари да има смисъл? Наистина ли смятаме, че нелевият свят ще чуе от нас нещо, което ще почувстват като има повече доверие, повече постоянство и повече страст от това, което ще чуят безкрайно от либералите? Наистина ли мислим, че нашите (надяваме се двусмислени) шумове относно гласуването за Кери ще заблудят всеки, който няма да бъде замахнат първи от много по-агресивна предизборна кампания, извършвана от хора, които познават и уважават много повече?
Не го вярвам. И със сигурност потръпвам всеки път, когато излишните ни усилия да победим Буш приемат формата на казване на нещо малко хубаво за Кери, който не заслужава нищо друго освен нашата твърда опозиция - надявам се, когато стане президент, със сигурност. И аз също потръпвам, когато нашите излишни усилия да победим Буш или да подтикнем другите да го направят, изглежда изместват вниманието към войната, глобализацията, изграждането на движение само по себе си и т.н.
Накратко, предполагам, че това, което казвам, е, че каквито и да са вашите електорални наклонности, в този момент повтарящите се, излишни молби за Кери и Буш от левичари към други левичари и дори за Нейдър и Коб от левичари към други левичари и вероятно също така и молби от левичари към по-основните граждани за Кери/Буш, най-вероятно не са най-ефективният начин за продуктивно проявление на нашите прозрения и използване на енергията ни.
Така че изглежда сме до едно спорно несъгласие. Трябва ли в оспорваните щати левичарите да отделят време, опитвайки се да увеличат вота за Коб или Нейдър, вместо да мълчат или да помагат на Кери? Това е спорно. Логично, писането и говоренето за това може да повлияе на избора на хората. Но се обзалагам, че онези, които са за подпомагане на Коб или Нейдър, няма да убедят тези, които са против това, да започнат да го правят. И се обзалагам, че онези, които са против подпомагането на Коб или Нейдър, няма да убедят тези, които са за това, да спрат да го правят. И така, какъв е смисълът от купища дебати напред-назад, които могат да влошат иначе положителните отношения, чудя се?
На този етап аргументите са изложени. Така че защо просто не си вършим нещата, надяваме се, включително неща, които не са електорални, оставяйки се един друг на мира и оставяйки резултатите от отделните ни усилия да повлияят на последващите избори? Обзалагам се, че всички страни ще бъдат по-добри от това.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ