01 ДЕКЕМВРИ – Въпреки че проблемите на света стават все по-сложни,” веднъж каза гуруто на пермакултурата Бил Молисън, “решенията остават смущаващо прости.” Никъде това не звучи по-вярно, отколкото в областта на транспорта в Катманду. Простият факт е, че като се има предвид географията на Катманду, той е в идеалната позиция да доведе до промяна към интегрирането на велосипедите като много важни компоненти на планирането на транспорта.
Нека направим проста математика. При околовръстен път, който е с дължина 28 километра, диаметърът му е около 9 километра. Ще ви дам формула за това изчисление: Диаметърът е умножението на обиколката и обратното на постоянния пай ( pie=22/7)} Тоест, ако начертаем права линия между, да кажем, Kalanki Chowk и Maharajgunj's Narayangopal Chowk, това ще бъде приблизително диаметърът на околовръстния път. Средната точка ще бъде около Ratnapark. Всяко място в рамките на околовръстния път на Катманду няма да бъде на повече от 4.5 километра от Ratnapark. Е, Ringroad не е перфектен кръг и следователно радиусът или диаметрите са средни, а не точни измервания. Някои места може да са по-близо от този радиус, докато други са малко по-далеч. И все пак, всеки, който е запознат с географията на Катманду, може да каже с увереност, че всяко място в Околовръстния път няма да бъде на повече от 6 километра. Нанесете разстоянието на графика и повечето от местата ще попаднат на 2-3 километра от Ratnapark. Попитайте някой от любителите на фитнес средната класа в Катманду, които се грижат за здравето си, и те ще ви кажат, че бягат много повече от това разстояние на тренировъчните си колани всеки ден.
Какво означава това? Технически погледнато, голяма част от мобилността на Катманду може да се управлява чрез изграждане на мрежа от велосипедни пътеки и насърчаване на ходенето. Разбира се, тежката от тестостерон мъжествена култура на Катманду вече е влязла в мечтите за двуколесни коли. Наскоро Kantipuronline публикува доклад за феноменален ръст на продажбите на мотоциклети в Непал. Делът на мотоциклетите сред общия брой моторизирани, консумиращи гориво превозни средства в Катманду скочи от 51% през 1988 г. на 69% през 2000 г. Не забравяйте, че това е увеличението на съотношението. Помислете за абсолютните числа. През 1988 г. беше обичайна гледка да видите много хора, които се прибират пеш от работа или училище. Притежаването на превозно средство на човек в Катманду се е повишило от 036 през 1988 г. до 11 до 2000 г. Това означава, че за население от 2 милиона души има 2 лакха превозни средства по улиците в рамките на околовръстните пътища на Катманду. Нямам статистика за 2009 г., но съм сигурен, че този процент се е повишил значително предвид мащаба на концентрация на богатство и хора в града, който видяхме през последното десетилетие. Почти 96 процента от тези превозни средства работят с масло.
Не можем да чуем това често, но много местни градове в САЩ и западноевропейските страни са включили велосипеда като много важен начин на придвижване. Европейските малки и големи градове са построени преди петролния бум. Те са построени около конски вагони и човешки крака. Следователно за тях е много по-лесно да интегрират велосипеди в градската си транспортна система. Но случаят в САЩ беше различен. Голяма част от градското развитие в САЩ се случи в ерата на петролния бум. Последствията от Втората световна война доведоха до лудостта на строителството на магистрали. Дотогава автомобилната индустрия вече се беше присъединила към други сили в демонтирането на сложните системи за обществен транспорт в градове като Лос Анджелис. След пет десетилетия бум, базиран на петрола, реалността изглежда удря тежко. Интересно е да се отбележи, че при неотдавнашния провал на жилищния пазар по-голямата част от спада на цените на жилищата се случи в крайградските райони. Цената на петрола беше достигнала над 140 щатски долара за барел и жителите на предградията харчеха много значителна част от доходите си за пътуване до работата си по все по-запушени магистрали. Но много градове в преход са започнали да планират живота си, след като маслото и велосипедът все повече се превръщат в новите секси играчки. Става много ясно, че скокът на цената на петрола ще се случи в не толкова далечно бъдеще.
Посетих Копенхаген през март 2003 г. Най-често се разхождах из града с няколко пътувания с трамвай, които моите датски приятели бяха платили. Моят приятел Тим ме заведе в къщата на родителите си в крайбрежен град на два часа път с влак от Копенхаген през този уикенд. Отидохме до плажната къща на родителите му, която беше на 3 минути от гарата. След прекрасен уикенд, разхождайки се по плажа в онези изумително ясни, но мразовити дни и гледайки огромни петролни танкери, които плават на хоризонта, се върнахме в Копенхаген заедно с родителите на Тим. В Копенхаген всички слязохме. За моя изненада родителите на Тим, и двамата университетски професори, взеха велосипедите си от багажниците и отидоха на работа, докато Тим и аз вървяхме към апартамента му.
Окуражително е да видим, че около 40 младежи от Непал отиват в Копенхаген, за да участват в глобалната конференция за изменението на климата. Те дори започнаха кампанията „Спрете топенето на живота“, за да повишат осведомеността за потенциалните въздействия от топенето на ледниците. Миналата седмица моят приятел театрален артист Юбарадж ми изпрати снимка на едно от местата за срещи на Climage в Копенхаген. Големите електронни екрани показваха Хималаите. Очевидно топенето на ледниците ще бъде гореща тема по време на конференцията.
Но нека също така не забравяме, че топящите се ледници са симптомите на по-дълбокото неразположение на едно общество, което все повече се изгражда около нарастващата производителност на природата и все по-разширяващото се изхвърляне на природата в отпадъци - в нашите депа, нашите реки и глобалните блага като глобалния климат. Велосипедът е перфектен символ за представяне на живота далеч от доминиращите индустриални модели, изградени около петрола и въглищата като източници на енергия и непрекъснато нарастващото потребление като източник на стимул за икономиката.
Сигурен съм, че непалските младежи ще отидат в Копенхаген, за да представят посланието си на световните лидери. Но да се надяваме, че те също ще обикалят и проверяват стойки за велосипеди. Сигурен съм, че те също ще обикалят и проверяват щандовете на хора, които работят върху превръщането на велосипеда във важен компонент от нашата мобилност, освен нашите любими крака. В края на краищата, колкото и сложни да изглеждат проблемите на света, понякога има смущаващо прости решения.
Анил Бхатараи
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ