От бежанския лагер Дадааб и Найроби
Кенийските войски нахлуха в Сомалия на 16 октомври 2011 г. Официалната версия, дадена от Найроби, беше, че те започнаха да преследват Ал-Шабаб, мощна сомалийска мюсюлманска организация, която контролира големи части от Южна Сомалия и за която се твърди, че е свързана с Ал-Кайда. Подкрепяното от Запада сомалийско правителство първоначално протестира срещу нахлуването, но след това промени реториката си и се „съгласи“ да работи с кенийските войски.
Имайки предвид, че кенийските войски предприеха голяма военна екскурзия в съседна страна, кенийските медии показаха изключителна дисциплина и сдържаност – нямаше критики към действието. Журналисти от два големи вестника – The Nation и The Standard – от самото начало са „вградени“ с войските, изстрелвайки ревностни и патриотични емисии. Независимите медии нямат абсолютно никакъв достъп до бойното поле.
Имаше две официални причини за инвазията: отвличането на няколко западни туристи от брега и изчезването на чуждестранни и местни Лекарства без граници членове на персонала от бежанския лагер Дадааб близо до границата със Сомалия през октомври.
Но ал-Шабаб категорично отрече каквато и да е отговорност за отвличането и дори някои членове на международни организации, базирани в лагера Дадааб (които искат да останат анонимни) потвърдиха, че няма абсолютно никакви доказателства, че чуждестранни групи са замесени в отвличането: „Има слухове, че Кенийците извършиха отвличане на хуманитарни работници, за да оправдаят военните си действия. Голяма военна инвазия винаги се планира много предварително, особено ако се извършва от бедна страна с лоша инфраструктура. Кения нахлу в Сомалия само няколко дни след предполагаемото отвличане на хуманитарни работници. Това просто не се добавя…”
Навсякъде в Найроби се говори, че Западът като цяло и Съединените щати в частност стоят зад инвазията, но никой не желае да говори официално. Кенийските елити са, по един или друг начин, свързани и зависими от политиците в САЩ и Европа: чрез финансиране, заетост, „обучение“ или различни привилегии за пътуване. Ясно е, че никой не иска да рискува името му да бъде добавено в черния списък за визи.
И така настъпва тишина. Дори веднъж откровени гласове като тези на ръководителя на Социалдемократическата партия на Кения – Мвандавиро Мганга – са изненадващо приглушени тези дни, въпреки че г-н Мвандавиро потвърди, че: „Откритото сътрудничество на Кения с Израел усложнява нещата.“
Едва ли има критика, въпреки че доказателствата се увеличават, че кенийската инвазия има ужасен ефект върху цивилното население в Сомалия.
На 31 октомври 2011 г. BBC News Africa съобщи:
В изявление MSF (Лекари без граници) каза, че въздушни бомбардировки в Джилиб – крепост на ал-Шабаб – са ударили лагер за разселени хора в неделя.
Три деца, жена и мъж, бяха убити при атаката, а други 45 души бяха лекувани с рани от шрапнели, каза ръководителят на мисията на MSF-Holland в Сомалия Гаутам Чатърджи.
В резултат на войната ужасната ситуация в бежанските лагери в Кения се влоши още повече; хуманитарните кризи сега изглеждат неизбежни. Имаше огнище на холера в Дадааб - най-големият бежански лагер на земята с близо 500,000 XNUMX души.
Бежанските лагери в Северна Кения, предимно набъбнали от сомалийски бежанци, избягващи от спорадични битки и несигурност в родната си земя, са неспокойни, както и сомалийските квартали в Найроби. Кения е страна с дълга и дълбока история на расово мотивирано насилие, като най-лошият скорошен пример е ужасяващото „следизборно насилие“ през 2008 г., което остави хиляди мъртви. Антисомалийските чувства в Кения нарастват. От началото на последния конфликт заплахи се изричат от държавни служители и от обикновени граждани. Един от служителите на международна агенция, работеща в Найроби – американска гражданка от сомалийски произход – твърди, че няколко пъти е била тормозена само заради външния си вид.
Една от заплахите, произнесени с мрачен шепот, е да се „почисти“ Ийстли, квартал, обитаван предимно от сомалийски имигранти и често наричан „Малкия Могадишу“ (за разлика от бежанците в лагерите, имигрантите в Ийстли са „законни“ в Кения – това често са хора с пари, много от които са успели да подкупят кенийски служители и в резултат на това са им издадени кенийски паспорти или разрешения за постоянно пребиваване).
Естествено Дадааб остава най-големият проблем, въпреки че Какума, в квартал Туркана, което на суахили означава „никъде“, също изпитва пренаселеност. Докато наскоро работех там, многократно ми беше напомняно от бежанци и членове на международни организации за факта, че хората там вече са загубили всякаква надежда, че един ден могат да се върнат или да им бъде позволено да продължат напред. Войната в Сомалия им пречи да се върнат, а Кения не им дава възможност да се заселят на нейна територия или дори да пътуват извън лагерите. В лагерите има стотици хиляди млади мъже и жени, които никога не са виждали планини, ливади, океан или град. Те са родени в лагер, отгледани са там и вероятно никога няма да го напуснат. Сега, след кенийската инвазия и постоянната връзка между ал-Шабаб и проблема със сомалийската имиграция, очевидно е, че няма да има подобрение за бежанците в обозримо бъдеще.
През последните две седмици международните информационни агенции съобщиха, че Етиопия, друг верен западен съюзник, е изпратила войски в Сомалия, за да подкрепи кенийската инвазия там. Последният път, когато Етиопия нахлу в Сомалия, имаше кръвопролития и увеличена подкрепа за Ал Шабаб.
След инвазията министър-председателят Райла Одинга посети Израел, който предложи да помогне на Кения да защити границите си. Би Би Си съобщи, че Кения получи подкрепата на Израел да "очисти територията си от фундаменталистки елементи" по време на посещението на премиера Райла Одинга в страната.
Израел редовно играе дестабилизираща роля в Източна Африка, особено в Уганда, но и в други страни.
Тактиките, които Кения започна да използва срещу сомалийското малцинство и срещу собственото си население, станаха възмутителни: хиляди семейства в Найроби – както кенийски, така и сомалийски – станаха жертви на това, което официални лица често описват като кенийска война срещу тероризма. През последните дни и седмици полицията и армията - които придружават тежка техника, която се състои от багери и булдозери - нахлуха в бедняшки квартали и абсолютно законни многоетажни сгради.
През нощта хората, плачещи и крещящи, биват извличани от жилищата си, често под дъжда. След това работниците започват незабавно разрушаване на къщите си, правейки бездомни дори онези, които все още не са изплатили ипотеките си.
Официалното обяснение? Къщите, бедните квартали и жилищните сгради са на пътя на подхода на военните самолети. Найроби има три големи летища (включително базата на военновъздушните сили Моу) и предвид факта, че самолетите могат да се приближат от две посоки, правителството настоява, че има право да унищожи жилищата на десетки хиляди хора.
Посещавайки едно от местата за разрушаване в Ийстли, Гилбърт, бивш жител, ми каза: „Няма дискусия и преговори. Така е в Кения. Наричат го демокрация, но всъщност правителството може да дойде и да ни изхвърли на улицата и ако протестираме, те просто стрелят, за да убият. Докато той говореше, полицията и армията дадоха усещане за присъствието си, държейки картечници, докато техните немски овчарки се бореха на каишките си.
Каквато и да е истината зад приключението в Сомалия, Кения изглежда играе изключително опасна игра, застрашавайки милиони животи в полза на малкото членове на своя елит.
*******
АНДРЕ ВЛЧЕК (http://andrevltchek.weebly.com/ ), писател, режисьор, разследващ журналист. Последната му нехудожествена книга Океания (http://www.amazon.com/Oceania-André-Vltchek/dp/1409298035) показва въздействието на западния неоколониализъм върху малките островни нации в Южния Пасифик. В момента работи върху документален филм за Руанда и Конго/ДРК и върху политическия роман от 1.000 страници „Зимно пътешествие“. Андре може да бъде намерен на [имейл защитен].
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ