Неотдавнашните конфликти около подкрепяните от Световната банка проекти в Хондурас показват, че Световната банка не е реформирана и трябва да бъде закрита.
Световната банка отново беше подложена на критики миналата седмица, когато нейният омбудсман разкри, че инвестицията на банката в проект за палмово масло в Хондурас е влошила нарушенията на човешките права и жестоките конфликти.
Съветникът по съответствието на Световната банка омбудсман (CAO), независимият одитор на Международната финансова корпорация (IFC), подразделението на банката за частния сектор, отговарящо за предоставянето на инвестиции в развиващите се страни с цел стимулиране на растежа на частния сектор, разследван заем от 30 милиона долара (половината от който е освободен досега) на Corporación Dinant, гигант в Хондурас за палмово масло и храни за закуски. Заемът на Динан беше даден само пет месеца след военен удар през 2009 г държавен преврат в страната отстрани президента Мануел Селая, демократично избран президент, търсещ умерени трудови и поземлени реформи. Селая беше заменен от де факто диктатор, който използва армията и апаратите за сигурност на страната, за да потиска жестоко социалните движения и политическата опозиция.
Подобни инвестиции от страна на Световната банка допълнително подкопаха демокрацията в страната и дадоха власт на хондураските елити, печелейки от последните политически сътресения.
Докладът на CAO предполага, че в Световната банка съществува институционална култура на безразличие, която стимулира персонала „да пренебрегва, да не успее да формулира или дори да прикрие потенциален екологичен, социален и конфликтен риск“, за да рационализира одобряването на заеми, като същевременно не успява следва своите собствени политики и процедури, за да предотврати подобни неща.
„МФК отпусна милиони долари на заем за проект, въпреки че беше известно, че операциите му вече бяха заплетени в убийства и друго насилие... Случаят Динант трябва да служи като предупреждение за клопките на инвестирането без подходящ надзор,“ каза Джесика Еванс, старши изследовател на международни финансови институции и адвокат в Human Rights Watch.
CAO цитира доклади на правозащитни групи, които документираха убийството на 102 души, свързани със селските движения в долината Бахо Агуан в Хондурас, където операциите на Динан ескалираха продължили десетилетия спорове за земя. Повечето от смъртните случаи са обвинени отряди на смъртта съставен от частната охрана на Динан, работеща съвместно с подкрепяните от САЩ военни сили на Хондурас. Компанията отказва да поеме каквато и да е отговорност.
МФК отказа много от констатациите на CAO. Въпреки това, тя заяви, че ще работи с Dinant за реформиране на своите операции по сигурността, заедно с процедурите за екологично и социално управление, въпреки че говорител на компанията каза "Ал Джазира" че нейните сили за сигурност не са отговорни за каквото и да било насилие около поземлени спорове – и всъщност са били жертви, като същевременно се предполага, че редица други твърдения на CAO са „неоснователен"
Крис Дженовезе, старши изследовател в Център за изследване на мултинационалните корпорации, нарече реакцията на IFC „напълно неадекватна“ и че всяко бъдещо финансиране трябва да бъде спряно.
„CAO отбелязва, че Dinant не е спазвал политиките на IFC в деня, в който е бил даден заемът, и повече от пет години по-късно продължава да не ги спазва. План за действие, който поема същите ангажименти, които са останали неизпълнени през цялото това време, не обещава много,“ Дженовезе обясни.
CAO също така разследва инвестицията на IFC във Ficohsa, хондураска банка с дълги отношения с Dinant. Питър Чоула, координатор на базирания в Обединеното кралство проект Бретън Уудс, каза за "Файненшъл таймс", „IFC беше изключително безотговорна при инвестирането в частна търговска банка Ficohsa през 2011 г., въпреки че знаеше, че третият по големина клиент на банката е Dinant и IFC беше добре запозната с твърденията за нарушения на човешките права около плантациите на Dinant за палмово масло. Той още веднъж подчертава безразсъдството на персонала на IFC по отношение на въздействието на неговите инвестиции върху бедните хора, като същевременно гарантира печалба на техните корпоративни партньори.“
Инвестициите на IFC с кредитори от трети страни като Fichosa са дългогодишен проблем; връзката е одитирана от Као през февруари 2013 г. The Интер Пресслужба отбеляза, че мнозинството от заемодателите трети страни на IFC „не са успели да подобрят своята среда и социални практики след инвестицията на IFC“ и че „механизмите за надзор на IFC не включват възможност за оценка дали това заемане… помага или вреди на местните общности и общите показатели за развитие. ”
Историята на Световната банка за инвестиране в проекти, водещи до убийства и нарушения на човешките права, предполага, че усилията за реформиране на банката са глупаво начинание. В началото на 1980-те години Световната банка отпуска заеми в съседна Гватемала стотици милиони долари за Хидроелектрически язовир Chixoy проект по време на кървавите военни диктатури на Фернандо Ромео Лукас Гарсия намлява Ефраин Риос Монт. Един от резултатите от проекта на Световната банка беше поредица от планирани кланета, при които бяха убити 440 мъже, жени и деца на маите Ачи.
Малко повече от 20 години по-късно Световната банка отпусна на канадския минен гигант Goldcorp (тогава Glamis Gold) 45 милиона долара за непопулярна златна мина в Гватемала което не само проля повече местна кръв, но беше и инвестиция помрачено от нарушаване на правата на коренното население и неправилна оценка на въздействието на проекта върху околната среда.
По целия свят, от Етиопия до Индонезия и Перу, Световната банка се намира въвлечен в противоречия около нарушенията на човешките права, унищожаването на околната среда и социалните разногласия. Неправителствените организации от години призовават за мащабни реформи в Световната банка, но без резултат.
Време е да признаем, че Световната банка е институция, неспособна да се реформира и наистина не заслужава усилия за реформи. Единственият хуманен вариант е да се съсредоточат усилията за незабавно затваряне на банката и да се започне изграждането на алтернативни финансови институции, които насърчават местни, ръководени от общността проекти за развитие, ръководени от принципите на устойчивост и солидарност, а не от доктрината на свободния пазар.
В противен случай купчината от трупове ще продължи да расте в името на прогреса и развитието – и реформите.
Кирил Михалейко е редактор в www.UpsideDownWorld.org, онлайн списание, отразяващо политиката и активизма в Латинска Америка.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ