Отчаяните времена изискват отчаяни средства.
Нарендра Моди бързо разбра момента.
От старо време, Санатан дневният ред за създаване на „индуистко единство“ изглежда внезапно надминат от подновен натиск за основано на каста справедливост за онези индуси, които остават лишени от своя дял от националното богатство, плод на техния труд.
Последните много проницателни кастово проучване, заключено от правителството на Бихар, не само за определяне на относителния демографски статус на различни социални формации, но и за разкриване на техните относителни икономически сили и лишения, ясно затвърди истината, че всички индуси не са равни, било то по отношение на социално влияние или икономическо благосъстояние.
Уловката 22, която деактивира желаната дясна мажоритарна хомогенност, по този начин видимо се крие във фалшивото съзнание на това твърдение за единство, реалност, която ръководството на Санатан не е в състояние нито да отрече, нито да прегърне.
Казано на класически марксистки език, конкретното отново побеждава опитите за абстрактно.
И така, какво прави прекалено умният наполовина numero uno, за да се противопостави на разкриващите се пропасти между отделни индуистки социални групи?
Той става марксист, не по някакъв обмислен, класически/идеологически начин – забравете за мисълта – а с мигновено облечена, кървяща експанзивност, която е тактическа/полемична до нокътя.
Ето защо, Шри Моди, „близък приятел“ (да заема фраза от Джон Кийтс) на частна корпоративна Индия, (избирателно, както знаем) заявява в още един гръмотевичен, импровизиран замах на публичен митинг в избирателния Чатисгарх, че има само една каста в Бхарат и тя включва „бедните“ индийци.
(Няма значение, че той хитро не оставя никаква възможност, за да не знаем, че той е първият министър-председател на републиката от Другата изостанала класа.)
Това не е всичко.
Моди последва това потвърждение за индийската бедност и с дръзка оценка: 81 крори индианци (приблизително около 60% от населението) попадат в категорията на „бедните“ – изчисление, което опровергава всички предишни оценки на стойностите на бедността от различни експерти , и доста пикантно подкрепя определянето на Глобалния индекс на глада (2023), който изброява Индия на 111 от 125!
След това Моди, отново доста необмислено, продължи да заявява, че е решил тази единствена каста, а именно „бедните“ индианци, да продължи да получете наградата от безплатни дажби за всички пет години, като ясно се предполага, че той ще се върне на власт през 2024 г.
Но тук е забавната част: в тази декларация е вградено по-нататъшното признание, че сегашното ниво на бедност, както той признава сега, ще остане ненамаляващо и през следващите пет години.
Някакво самопризнато отдаване на почит към управлението на водената от Моди десница, не бихте ли казали?
И този странен факт не трябва да учудва никого.
Какъвто и да е процентът на обедняване в Индия, или колкото и срамен да е резултатът ни в Глобалния индекс на глада, или колкото и гръмко да е благородството на Моди да предоставя безплатни дажби за още пет години на около шестдесет процента индийци, грубият факт е, че нито сега, нито след 2024 г. ако управляващата партия се върне на държавна власт, има ли вероятност Шри Моди да наклони малко към икономически политики, които могат системно да облекчат този страхотен процент на бедност.
Ако не друго, можем да очакваме по-нататъшно влошаване, тъй като дори това, което е останало от националното богатство, което все още е под обществен контрол, ще бъде предадено на частни приятели.
Моди е ярък играч, но подобава ли някога на нашия популярен министър-председател да наблюдава значението и перспективите на своите изказвания или да приеме малко по-сериозно призива да се съгласи с хората, които управлява, отвъд хитроумната тактическа необходимост на момента?
Но има и изтърканата поговорка: хората заслужават правителството, което получават.
Бадри Райна преподава в университета в Делхи.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ