Източник: Wall Street International
Сякаш глобалната криза, породена от пандемията, не беше достатъчна, светът току-що навлезе в нова и сериозна войнствена фаза, която все още може да доведе до още по-голяма криза. Непосредствената причина за това влошаване е незаконното нахлуване на Путин в Украйна, но трябва да бъде обвинено и прословутото отхвърляне от страна на САЩ през последните три десетилетия на опасенията на Русия за собствената й сигурност. Живеем в изключително стресиращ момент, чиито последици стават ясни от интензивния медиен фокус върху украинската криза, особено по северноатлантическата ос, включително Австралия, Япония и Бразилия.
В други части на света украинската криза има тенденция да се поставя в контекст или защото включва вида въоръжена агресия (нахлувания, бомбардировки, смърт на невинни цивилни), на която тези региони отдавна са били жертви, или защото въпросните региони в момента са изправени пред проблеми, които смятат за по-сериозни или поне по-спешни (напр. глад, липса на вода и ваксини, джихадистко насилие). Ако хората в тези региони възприемат украинската криза като придобиваща драматична значимост изобщо, това се дължи на въпроси, които са невидими или лишени от смисъл, когато се гледат от гледна точка на общественото мнение в Северноатлантическата ос. Така например Африканският съюз току-що излезе със силно изявление срещу „шокиращо расисткото“ поведение на властите на украинско-полската граница. Обвиняват ги в дискриминиращи африканските граждани живеещи в Украйна, които са били подложени на неравностойно третиране поради техния цвят, докато са се опитвали да избягат от войната. На 2 март 2022 г. членовете на африканския блок представляваха 17 – т.е. една трета от африканските държави – от 35-те страни, които се въздържаха при гласуване на резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща Русия за нахлуването в Украйна.
На свой ред поляризацията на мненията в Северноатлантическата ос е такава, че вече не е възможно да се внесе сложност в дебата. Това, което имаме вместо това, е реакция на колене, която е много подобна на ситуацията, в която се озовахме в периода непосредствено след 9 септември. Всяка позиция, която се стреми да контекстуализира или проблематизира, автоматично се разглежда като предателска. Путин има свои последователи, разбира се. Някои сектори на левицата (в Бразилия и Португалия, например) отказаха да осъдят нахлуването в Украйна. Възможно ли е това да е, защото те виждат Путин като законен наследник на Съветския съюз? Не знаят ли, че Путин е консервативен лидер, чиито позиции са подобни на тези на европейската крайна десница (с изключение на украинската), критик на Ленин, който е в най-добри отношения с Марин Льо Пен и Доналд Тръмп? Всъщност Руската комунистическа партия оказа само умерена подкрепа на Путин и някои от нейните лидери не показаха никакво колебание да се дистанцират от него.
В интервю, дадено на BBC на 28 февруари, Михаил Матвеев, депутат от Държавната дума на Комунистическата партия, каза следното: „Мисля, че пропуснахме възможността да признаем [Донецката и Луганската] републики и да им предоставим нов, по-безопасен статут, какъвто беше случаят с Абхазия и Южна Осетия. Воюващата страна изглежда е решила, че изграждането на нов тип отношения между украинското ръководство и тези републики на нова основа е нещо, което дори не си струва да се опитва, и че фактът, че руската армия е била разположена да служи като щит, ще гарантира че градовете на Донбас не са атакувани. Те [т.е. правителството на Путин] дори не опитаха. Моето мнение е, че тази агресивна логика може да доведе само до допълнително влошаване. Колкото повече жертви има и от двете страни, толкова по-трудно ще бъде спирането на конфликта… Възможностите за мирно решение на проблема не са изчерпани и това е груба грешка от страна на руското ръководство.“1
Може ли да се мисли при такива обстоятелства? Възможно ли е да се гледа на тази криза като на настоящето на една дълга история, която трябва да обхване нейните непосредствени и първопричини и да разшири броя и идентичността както на жертвите, така и на агресорите? Полезно ли е това упражнение, когато умират невинни хора? Защо не действаме вместо да мислим? Защо не насочите енергията на възмущението в масови демонстрации срещу престъпната инвазия в Украйна по целия свят? Колко различно е това от 2003 г., когато 15 милиона граждани по света излязоха на улиците, за да демонстрират срещу престъпната инвазия в Ирак, която трябваше да доведе до повече от един милион смъртни случая? Ако тези демонстрации не са имали осезаемо въздействие тогава, защо ще е различно сега? Да се откажем ли да се борим срещу войната и точка, или има справедливи и несправедливи войни? И в последния случай какви са критериите и кой ги определя? Едно нещо е сигурно, едно незаконно нахлуване не оправдава друго.
Множеството незаконни нашествия и бомбардировки, извършени от САЩ почти от момента на тяхното създаване, не могат да бъдат използвани за оправдаване на инвазията и бомбардировките, които сега се извършват в Украйна. Не можем да забравим ужаса на атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, когато войната вече е била спечелена, с единствената цел да накажат вече победения противник и да утвърдят глобалната власт с цената на толкова много невинна кръв.
Да преосмислим миналото в момент на криза означава да си представим как може да се предвиди настоящето. Можеше ли тази криза да бъде избегната? Ако САЩ бяха наистина ангажирани да спасят света за демокрацията, щяха ли да се намесят в преврата на Майдана през 2014 г. срещу Виктор Янукович, демократично избрания президент, който беше атакуван след отказа му да се доближи до Европейския съюз и да прекрати преференциалните отношения на страната с Русия? Защо добре известни неонацистки групи като батальон Азов бяха интегрирани в украинската национална гвардия и превърнати в националистически герои от западните медии? Защо, след като през 2018 г. призна, че Украйна има крайнодесен проблем, Атлантическият съвет – неофициалният мозъчен тръст на НАТО – публикува статия на 24 февруари 2020 г., озаглавена Защо Азов да не бъде обявен за чужда терористична организация? След интервенциите на НАТО в Сърбия (1999 г.), Афганистан (2001 г.), Ирак (2004 г.) и Либия (2011 г.), може ли все още да се счита за отбранителна организация? Ако след Втората световна война международната сигурност се смяташе за неделима, защо САЩ отказват да признаят и обсъдят опасенията на Русия през последните тридесет години? Ако война бушува в региона на Донбас от 2015 г., довела до някъде между 10,000 14,000 и XNUMX XNUMX смъртни случая, къде беше ООН да спре военните действия? Защо ООН не играе по-активна роля в прилагането на Минските споразумения?
Преосмислянето на миналото вероятно не е толкова уместно в такъв неотложен момент като този. Това, което вероятно трябва да направим, е да обмислим нашето бъдеще. Една опустошена Украйна ще доведе до безпрецедентна икономическа криза в Европа. Ами гражданите на Русия? Без съмнение те са толкова против войната, колкото и гражданите на други страни. Група руски учени и научни журналисти току-що издадоха изявление което е изключително критично към нахлуването в Украйна. В един момент изявлението гласи: „Няма рационално оправдание за тази война. Очевидно Украйна не представлява заплаха за сигурността на Русия. Опитите да се използва ситуацията в Донбас като претекст за започване на военна операция са напълно измислени. Войната срещу Украйна е несправедлива и откровена глупост. (…) Украйна беше и си остава близка до нас държава. Много от нас имат роднини, приятели и колеги, живеещи в Украйна. Нашите бащи, деди и прадядовци са се борили заедно срещу нацизма и разгръщането на война в името на геополитическите амбиции на ръководството на Руската федерация, водено от съмнителни историософски фантазии, е цинично предателство към тяхната памет.
В този момент е почти жестоко да се опитваме да гадаем кой ще излезе победител от всичко това. Някои изглеждат очевидни. Както в края на Втората световна война, икономическата криза в Европа означава бум за икономиката на САЩ. Няма съмнение, че сред онези, които са на път да се възползват най-много, е военната индустрия на различни страни и особено тази на САЩ, сега, когато трагичното приключение на Путин постави на нейно разположение изцяло ново поле на интензивна милитаризация. По същия принцип американските неоконсерватори, които доминират във външната политика на САЩ след 9 септември, изглежда най-накрая постигат победа след дълга поредица от неуспехи. Предвид непропорционалната сила, срещу която се изправя, съпротивата на президента Зеленски произтича може би от патриотичен импулс. Но не бих се изненадал, ако неоконите, заедно с украинските неонацисти, са тези, които го съветват да не се предава, като по този начин причиняват още по-големи страдания на украинския народ. Те знаят, че времето е срещу Русия и че това е големият шанс да я матират.
Що се отнася до бъдещето, трябва да се направят две точки. Първият се отнася до последствията от унижението на Русия. САЩ не смятаха, че е достатъчно да сложат край на Съветския съюз или да гледат как Михаил Горбачов прави рекламата на Pizza Hut по руската телевизия през 1998 г. През последните три десетилетия те унижиха Русия. Те правят това особено през последните години, когато Китай се очертаваше като основен съперник на САЩ и стана ясно, че Русия ще бъде предпочитаният съюзник на Китай. Няма съмнение, че настоящата криза няма да направи Китай по-силен, защото първият и основен интерес на Китай, като империя във възход, е либерализацията на търговията. Китайците със сигурност познават този на Хуго Гроций Mare Liberum, публикувана за първи път през 1609 г. Но унизяването на Русия може да има непредвидими последици, особено за Европа. През 1919 г. Германия подписва Версайския договор, който слага край на Първата световна война.
35-годишният английски икономист Джон Мейнард Кейнс напусна мирната конференция в знак на протест срещу прекалено наказателните условия, наложени на Германия от съюзниците. Кейнс предвиждаше, че прекомерните репарации и други тежки условия, наложени на Германия, ще доведат до нейния колапс, който от своя страна ще има тежки икономически и политически последици за Европа и света, както се обсъжда в Икономическите последици от мира, публикувана през 1919 г. Пророчеството му се сбъдва. За съжаление в днешния свят липсва Кейнс.
Втората точка, която трябва да се направи, е свързана със световното управление. След украинската криза светът, разкъсван между САЩ и Китай, ще бъде по-поляризиран от всякога. САЩ ще продължат своя исторически упадък и така ще станат по-агресивни в усилията си да осигурят зони на влияние. Току-що завърши завоюването на Европа, благодарение на президента Путин. В бъдеще за всеки регион на света, който по някаква причина не желае да се присъедини напълно към едната страна, ще му бъде по-трудно да не го направи. Позорната намеса, която се нарича смяна на режима и която досега беше изключителна за САЩ, току-що беше катастрофално експериментирана от Путин. Колко още Китай очаква предложенията му да бъдат достатъчно привлекателни, за да не се налага да прибягва до смяна на режима? Една от причините, които накараха САЩ да предизвикат разпадането на Югославия, беше фактът, че тя представляваше, макар и слабо, продължението в Европа на Движението на необвързаните държави. Създадено през 1961 г. предимно от млади страни (Индия, Индонезия, Египет и Гана), току-що излезли от европейския колониализъм, Движението на необвързаните предложи да следва свой собствен път на развитие, среден курс между западния капитализъм и съветския социализъм. През следващите десетилетия едно движение, пропито със същия дух, ще се утвърди, само че този път курсът ще бъде насочен между капитализма на мултинационалните компании и китайския държавен капитализъм.
Освен това ще станем свидетели на неизбежната поява на глобални политически субекти, които ще служат като говорители на интересите на гражданските общества и общности, които са склонни да бъдат забравени, изоставени или дезинформирани от правителствата, ставащи все повече заложници на глобални/имперски икономически и финансови интереси. Обединените нации са организация от държави и опитът на Кофи Анан да я отвори за гражданското общество се провали. След кризите в Ирак и Украйна ООН ще бъде дискредитирана още повече и дискредитацията ще бъде още по-голяма, ако продължава да се подчинява на геостратегическите интереси на САЩ.
Виждайки, че живеем в постоянно състояние на война, въпреки че обикновените хора по света (с изключение на тези, свързани с военната индустрия или наемните армии) искат да живеят в мир, не е ли време да имаме организирана, глобален глас, който може да бъде чут?
бележки
1 Руската служба на BBC, 28 февруари 2022 г.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ