Happy Rulers in Riyahd ! — June 3, 2009 (public be-headings have been suspended for the day).
What didn’t get said in Cairo (capital of a "moderate" U.S. ally that happens to be a bloody dictatorship) on June 4th: Noam Chomsky, "The Grim Picture of Obama’s Middle East," Common Dreams (June 4, 2009), read at http://www.commondreams.org/view/2009/06/04-16:
The Grim Picture of Obama’s Middle East
Заглавие на CNN, съобщаващо за плановете на Обама за речта му в Кайро на 4 юни, гласи „Обама се стреми да достигне до душата на мюсюлманския свят.“ Може би това улавя намерението му, но по-важно е съдържанието, скрито в реторичната позиция, или по-точно, пропуснато.
Придържайки се само към Израел-Палестина - нямаше нищо съществено за нищо друго - Обама призова арабите и израелците да не се „сочат с пръст“ един друг или да „виждат този конфликт само от едната или другата страна.“ Има обаче трета страна, тази на Съединените щати, която изигра решаваща роля в поддържането на настоящия конфликт. Обама не даде никакви индикации, че нейната роля трябва да се промени или дори да се обмисли.
Тогава онези, които са запознати с историята, ще заключат рационално, че Обама ще продължи по пътя на едностранното отхвърляне на САЩ.
Обама отново похвали Арабската мирна инициатива, като каза само, че арабите трябва да я видят като „важно начало, но не и край на своите отговорности“. Как трябва да я види администрацията на Обама? Обама и неговите съветници със сигурност са наясно, че Инициативата повтаря дългогодишния международен консенсус, призоваващ за споразумение с две държави на международната (преди юни 67 г.) граница, може би с „незначителни и взаимни промени“, за да заимства използването на правителството на САЩ преди да се отклони рязко от световното мнение през 1970-те години на миналия век, като наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност, подкрепена от арабските „конфронтационни държави“ (Египет, Иран, Сирия) и мълчаливо от ООП, със същото основно съдържание като Арабската мирна инициатива, с изключение на това, последният отива отвъд това, като призовава арабските държави да нормализират отношенията с Израел в контекста на това политическо споразумение. Обама призова арабските държави да продължат с нормализацията, като старателно пренебрегва обаче решаващото политическо споразумение, което е нейното предварително условие. Инициативата не може да бъде „начало“, ако САЩ продължават да отказват да приемат нейните основни принципи, дори да ги признаят.
На заден план стои целта на администрацията на Обама, формулирана най-ясно от сенатор Джон Кери, председател на комисията по външни отношения на Сената, да създаде съюз между Израел и „умерените“ арабски държави срещу Иран. Терминът „умерен“ няма нищо общо с характера на държавата, а по-скоро сигнализира нейната готовност да се съобрази с изискванията на САЩ.
Какво трябва да направи Израел в замяна на арабските стъпки за нормализиране на отношенията? Най-силната позиция, изразена досега от администрацията на Обама, е, че Израел трябва да се съобрази с Фаза I на Пътната карта от 2003 г., която гласи: „Израел замразява всяка заселническа дейност (включително естествения растеж на селищата).“ Всички страни твърдят, че приемат Пътната карта , пренебрегвайки факта, че Израел моментално добави 14 резерви, които го правят неработещ.
Пренебрегнато в дебата за селищата е, че дори ако Израел приеме Фаза I от Пътната карта, това ще остави в сила целия проект за заселване, който вече е разработен с решителната подкрепа на САЩ, за да се гарантира, че Израел ще поеме ценното земя в рамките на незаконната „разделителна стена“ (включително първичните водоснабдявания на региона), както и долината на река Йордан, като по този начин затваря това, което е останало, което се разделя на кантони от населени места/инфраструктурни изпъкналости, простиращи се далеч на изток. Неспоменато е също така, че Израел превзема Големия Йерусалим, мястото на основните му текущи програми за развитие, измествайки много араби, така че това, което остава за палестинците, ще бъде отделено от центъра на техния културен, икономически и социално-политически живот. Също така не се споменава, че всичко това е в нарушение на международното право, както е признато от правителството на Израел след завоеванието през 1967 г. и потвърдено от резолюциите на Съвета за сигурност и Международния съд. Също така не се споменават успешните операции на Израел от 1991 г. насам за отделяне на Западния бряг от Газа, превърнат оттогава в затвор, където оцеляването е едва възможно, което допълнително подкопава надеждите за жизнеспособна палестинска държава.
Струва си да си припомним, че имаше едно прекъсване в отхвърлянето на САЩ и Израел. Президентът Клинтън призна, че условията, които предложи на неуспешните срещи в Кемп Дейвид през 2000 г., не бяха приемливи за палестинците и през декември предложи своите „параметри“, неясни, но по-предстоящи. След това той обяви, че и двете страни са приели параметрите, въпреки че и двете имат резерви. Израелски и палестински преговарящи се срещнаха в Таба, Египет, за да изгладят различията и постигнаха значителен напредък. Пълно решение можеше да бъде постигнато след още няколко дни, обявиха те на последната си съвместна пресконференция. Но Израел прекрати преговорите преждевременно и те не са официално подновени. Единственото изключение показва, че ако американски президент е готов да толерира смислено дипломатическо споразумение, много вероятно то може да бъде постигнато.
Също така си струва да си припомним, че администрацията на Буш I отиде малко по-далеч от думите, като се противопостави на незаконните израелски заселнически проекти, а именно като задържа икономическата подкрепа на САЩ за тях. За разлика от това, служители на администрацията на Обама заявиха, че подобни мерки „не се обсъждат“ и че всеки натиск върху Израел да се съобрази с Пътната карта ще бъде „до голяма степен символичен“, както съобщава New York Times (Хелън Купър, 1 юни).
Има още какво да се каже, но това не облекчава мрачната картина, която Обама рисува с няколко допълнителни щрихи в широко разпространеното си обръщение към мюсюлманския свят в Кайро на 4 юни.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ