БИТКАТА ЗА ИМПЕРИЯ ====================== [Кол. Writ. 3/25/03] Авторско право 2003 Mumia Abu-Jamal
Вярвам, че войната е убийство. Вярвам, че армиите и флотите са в основата мишурата и самохвалството на потисничеството и погрешността и вярвам, че нечестивото завладяване на по-слабите и по-мрачни нации от нации, по-бели и по-силни, но предвещава смъртта на тази сила! та…. – – WEB DuBois, *Darkwater* (1920)
Докато това бъде прочетено, пламъците на Багдад може да са студени; бомбардировката може да е избледняла в паметта.
Докато тези думи бъдат чути или прочетени от другите, войната в Ирак може наистина да е приключила. В тази епоха, с оголената мощ на армията на Съединените щати, няма какво да се каже. Може би е така. Но ако е така, може да се каже, че това е само край на една война; има малко сериозен въпрос, освен че това е началото на други войни.
Може да е предшественик на други имперски войни, с лазерно насочвани цели, насочващи своите студени, зелени метални мерници към Северна Корея, или Иран, или Сирия, или...?
Може да се окаже, че приключението в Ирак е предизвикало други войни срещу други западни цели. Това, което е почти сигурно е, че това не е война за спиране на други войни (спомняте ли си „Втората световна война“? Нашите родители и баби и дядовци глупаво я нарекоха „Войната за прекратяване на всички войни“ — ъъъъ), а война, която ще направи водене на повече война! е много по-сигурен и много по-малко податлив на ограничаване.
За пореден път един арабски народ беше унизен от Запада под пропагандния смокинов лист на „правата на човека“. Ние сме уверени от гласовете в Пентагона, както и от Белия дом и техните поддръжници в медиите, че това е „Война за освобождение“. Всеки честен студент по история може да цитира половин дузина примери за чужди нации, които твърдят, че нападат друга нация за тяхно добро, за да ги „освободят“. Когато САЩ воюваха с Испания за Куба и Пуерто Рико, те претендираха за правото да я „освободят“ от испанската жестокост. САЩ искаха да го превърнат в колония, в която да разширят американското робство. Американците дори подкрепиха въоръжена инвазия на остров Куба, оглавявана от кубински бунтовник и наемник на име Нарцисо Лопес, за когото събраха пари и около 600 американци (предимно жители на Луизиана). Лопес и неговите поддръжници обещаха, че по време на инвазията ще се проведе народно въстание срещу правителството. Лопес и войската му отплаваха за Куба и превзеха град Карденас, изгаряйки имението на губернатора. До въстание обаче не се стигна. Кубинците явно не се чувстваха като "освободени" от подкрепяния от американците Лопес, който, бягайки от испанската армия, едва успя да избяга. Това беше май 1850 г. (източник: McPherson, James. *Battle Cry of Freedom* (1988), p. 105).
Правителствата често предлагат претекст, за да прикрият истинските причини за войната. Тези, които водят войните или дори тези, които подкрепят войните по патриотични причини, рядко знаят истинските причини. В тази ера на интернет и нарастващата грамотност обаче все повече и повече хора успяват да пробият воалите на държавната пропаганда и следователно могат да направят исторически и икономически изследвания, за да разберат истинските причини зад иракското приключение.
Най-безопасното място в цял Ирак със сигурност са районите около нефтените находища на Румайла. Какво ви говори това? Тук не става дума за „оръжия за масово унищожение“; не става въпрос за „освобождаване“ на Ирак; нито става въпрос за внасяне на демокрация! към Близкия изток. Става въпрос за получаване на петрол в пустинята. Става въпрос за разширената Американска империя, която няма реален конкурент в областта на военната мощ. Става въпрос за това, което Буш Пер нарече „Новият световен ред“. Става дума за замяна на корумпирани владетели и династии с по-податливи, по-сговорчиви владетели, които ще коленичат пред Вашингтон, когато им бъде наредено да го направят. Става въпрос за нов колониализъм… по-мил, по-мек, „демократичен“ колониализъм.
Никога в историята на този свят не е имало мило, нежно управление на един народ над друг народ. Рим се страхуваше; не е обичан. Америка не е по-различна. Тръгваме по грозен, дълъг и непредсказуем път за тези, които вече са пияни от богатство и власт. Нашият така наречен Конгрес вече е отстъпил властта си на президента, като му е предоставил властта да води война, където сметне за добре. Тези, които твърдят, че представляват народа, са отстъпили най-ценната власт, която един народ има, Силата да води война, Силата на живота и смъртта, на човек, който е получил по-малко от една четвърт от гласовете на нацията. Да... това е война за „демокрация“, — нали?
Авторско право 2003 Mumia Abu-Jamal
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ