На 20 ноември 2001 г. в афганистанското посолство в Исламабад талибаните подпечатаха в паспорта ми последната си виза с номер 001518, валидна само за Кандахар и отпечатана на хартия с различни нюанси на зелено. Най-отгоре бяха отпечатани на английски и дари думите: „Ислямско емирство на Афганистан“.
По-малко от година по-късно новото проамериканско правителство на Карзай в Афганистан ми издаде виза в същото посолство. Този път това беше виза с номер 010937, отпечатана на идентична зелена хартия, но с думите „Ислямско емирство на Афганистан“, отрязани в горната част и заменени от гумен печат с думите „Посолство на Афганистан, Исламабад“. Една ножица се отърва от „Емират“.
След това миналата седмица чисто новият, ослепително бял офис на талибаните в Доха отвори врати с критичното „Емирство“, вмъкнато отново в името му. И американците не искаха да говорят към талибаните защото Карзай не искаше да говори с тях – или с талибаните – заради тази ужасна дума.
Кървавата следа от бойното поле до преговорите е осеяна с такива глупости, откакто ирландците бяха поканени на Даунинг стрийт от Лойд Джордж, за да обсъдят англо-ирландския договор през 1921 г. Суперсилите са следвали същия мрачен път от поражението и унижението – и изтезанията – в окупация, да се оттегли без унижение. Окупационните армии трябва да си тръгнат с достойнство. Ако могат, те ще предадат на местен пълномощник. По дяволите хората, които оставят след себе си. Думите нямат значение.
Така че обидният знак „Емирство“ беше премахнат – заедно с бялото знаме на талибаните и неговия стих от Корана – и талибаните възроптаха, че „мирните“ преговори ще бъдат по-трудни. Съмнявам се. Американците въздъхнаха с облекчение. В Палестина, в Алжир, Кипър, Йемен, Кения, Виетнам, Ирак – след мирната борба за независимост и в Индия – беше същата стара история. Враговете, които трябваше да бъдат ликвидирани, заличени, измъчвани, хвърлени в затвора – мъже и жени, чието само съществуване вбесяваше техните колониални или имперски владетели – щяха да се появят в Лондон, Евиан или Цюрих, в Париж или Вашингтон и скоро в Доха, за да разговарят приятелски с техните антагонисти. „Хората на насилието“ внезапно щяха да станат „делегати“. И ето, „терористите“ от ИРА, Хагана, FLN, EOKA, Мао Мао, NLF на Йемен, Виет Конг и партията Dawa – а сега и талибаните – всички преобразени в отговорни момчета, които един ден ще пият чай с бившите си господари, а понякога – Макариос, Кениата и Бегин идват на ум – и с кралицата.
След като се засрамиха с изтезания, след като отричаха самите ценности, които твърдяха, че представляват – и претендираха за куха военна „победа“ в сделката – суперсилите се измъкнаха мизерно от сцената. Едва след британското варварство в Ирландия – „в името на Великобритания се правят неща, които трябва да накарат името ни да смърди в ноздрите на целия свят“, се казва в доклад на Лейбъристката партия – Уинстън Чърчил стиска ръката на Майкъл Колинс. „Ръцете му бяха докоснали изворите на ужасни дела“, каза Чърчил за шефа на разузнаването на ИРА. Какво от това?
Великобритания използва мъчения и екзекуции срещу своите арабски и еврейски партизански врагове в Палестина и се оттегля след безплодни преговори и с двете страни. Ние оставихме Палестина и Индия – след като новите граници на Маунтбатън създадоха Пакистан – да бъдат погълнати от гражданска война. „Нашият“ мандат и хората от „нашата“ империя бяха погълнати от кървави бани, защото искахме да излезем почетно. В Кипър запазихме няколко бази – Акротири и Декелия бяха прецеденти за крепостите, които НАТО се надява да запази в Афганистан – след като напуснахме. За Кения, след срамна война на изтезания и екзекуции от Обединеното кралство – ужасно имперско наследство, за което жертвите все още се борят в британските съдилища това лято – Енох Пауъл каза, че нация, която се държи по този начин, не заслужава империя.
Французите използваха изтезания и масови екзекуции в голям мащаб в опита си да унищожат FLN в Алжир. Те убиха толкова много потенциални преговарящи – „ценни събеседници“ – че беше трудно да намерят делегати, с които да говорят в Евиан. Американците току-що направиха същото в Пакистан, „убивайки“ до смърт Уали ур-Рехман, силно политически кадър, близък до пакистанските талибани, чиято загуба е пречка за онези в движението, които вярват в преговорите.
Британците сключиха тайна сделка с NLF в Йемен, за да унищожат техните подкрепяни от Насър съперници от Фронта за освобождение на окупирания Южен Йемен (FLOSY) и след това – след рутинно използване на изтезания срещу йеменските бунтовници във Форт Морбут – избягаха от Аден. След позора на британските и френските мъчители и на техните американски колеги във Виетнам, непристойността на Абу Гариб и Баграм и на „черните“ затвори на ЦРУ беше неизбежна.
Три неща винаги съпътстват професията: изтезания от господарите които претендират за високо морално положение, декларации, че са спечелили войната си, въпреки че са в отстъпление, и абсолютното настояване за достойно излизане след преговори. Руснаците оставиха стария си шеф на афганистанската тайна полиция Наджибула в Кабул, а американците се надяват да оставят Карзай в същия град догодина. Американците смятат, че Нгуен ван Тиеу може да успее да издържи в Южен Виетнам. Малаки все още държи крепостта в Багдад, на теория за американците, вероятно за иранците.
И така кинохрониката показва как кралските морски пехотинци напускат Хайфа и Аден, леката пехота на Съмърсет напуска Индия, Черният страж напуска новия Пакистан, американският 21-ви пехотен полк напуска Сайгон. Никой не искаше повторение на съкрушителното поражение на Франция при Диен Бейн Фу. Британците са загубили само 183 мъртви през 1919-1921 г. в Ирландия и 370 в Кипър срещу 414 в Ирак и Афганистан. Американците загубиха 47,424 5,281 във Виетнам, 2,000 17,456 в Ирак, повече от 15,000 XNUMX в Афганистан, французите XNUMX XNUMX в Алжир, Съветите около XNUMX XNUMX в Афганистан. Някои от цифрите са оспорени; никой не е събрал статистика за цивилни или "вражески" загинали. Те, разбира се, са милиони. „Нашите“ войни – западни и съветски – се водеха за запазване на комунизма, за „удържане“ на комунизма, за империя, срещу „терора“, за унищожаване на „оръжия за масово унищожение“ или за запазване на това, което е останало от имперския престиж.
„Врагът“ винаги се е борил, за да се отърве от „чужденците“. И сега „спечелихме“ битката за една дума в Доха. Само за да можем да се измъкнем от Афганистан.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ