Точно когато арабските диктатори отчаяно се нуждаят да пият от сигурните, хладни води на арабското лято, вчера дойдоха египтяните, за да отровят кладенеца. Дълбоко в нейните дълбини тези диктатори можеха да видят трептящо заплетено лице, крехко, с пръсти, играещи по носа и устата му, ръката на мъж на носилка, вдигната, за да попречи на светлината да се приближи твърде много, но – само за няколко кратки мига – с същите стари арогантни очи. Тогава тежкият черен микрофон се появи в лявата ръка на мъжа. „Тук съм, ваша чест“, каза смразяващо силен глас. „Не съм извършвал подобни престъпления.
Да, египтяните наистина изправиха своя нещастен древен диктатор на съд вчера, заедно с неговите изтощени, намусени синове – и двамата облечени в бяло, сякаш отиващи на поредното лятно тенис парти, илюзия, разбита само от зеления Коран под ръката на Ала Мубарак . Насърчение за неговия изтощен, 83-годишен баща Хосни? Или обида към мъртвите?
Адвокатите крещяха от болката на клиентите си; на изтезанията, на снайперистите, на убийството на собствения народ на Египет по време на въстанието през януари-февруари, на бруталността на силите за сигурност, на корупцията в мафиотски мащаб. И за кого друг се отнасяха тези ужасни обвинения? Мислехме за Дамаск, разбира се. И Триполи. И столицата на Бахрейн Манама. И на Рабат, и Аман, и Алжир, и Рияд...
И в огромните безводни пустоши на арабските деспоти правителствените телевизии продължиха да показват игрални шоута и уроци по готварство, домашни драми и приятелски настроени тълпи, всички от които обичаха своите президенти, крале и владетели, които никога не можеха – можеха ли? – да бъдат обвинени в тези ужасни престъпления. Извън самия Египет, единственото предаване на живо на процеса беше излъчено от следреволюционния Тунис и онзи враг на режима на Мубарак и на Съединените щати и на Израел: телевизията Ал-Манар на Хизбула.
„Вие ли сте Мохамед Хосни Сайед Мубарак?“ попита съдия Ахмед Рефаат. Или Бачар ал-Асад? Или Муамар Кадафи? Или Негово Величество крал Хамад? Или дори Негово височество крал Абдула, пазител на трите светини на място, наречено Саудитска Арабия?
За историята – арабската история и западната история и световната история – ще постави сцените в египетската полицейска академия вчера в цели глави, бележки под линия и препратки, моментът, в който една страна доказа не само, че нейната революция е била реална, но и че нейните жертви са били истински , корупцията на нейните диктатори, подробно описана до последната египетска лира и последната фалшива титла на компания, страданието на нейния народ, описано съдебно.
Въпреки недостатъците си, това не беше правосъдие по бързата процедура, толкова любимо на семейство Асад и семейство Кадафи или всъщност семейство Мубарак. Халифът беше свален – и „арабската пролет“ (винаги хитър елемент в момента, с касапницата в Сирия и измамата на Либийската война) се възроди. Дори когато хеликоптерът, който изправяше старото момче пред правосъдието, се появи в бледото горещо небе над пустинята, ние поклатихме глави само за момент. Всичко е вярно.
Може ли все още да бъде спряна инфекцията, пречистени отровните води? Египтяните не мислеха така. Ако това беше „bon-bon“, една-две карамели за усмихване на масите от Върховното военно командване на Египет – което обещаваше този процес през цялото време на зейналия скептицизъм на арабския свят – то обещаваше до края на играта да бъде много по-сериозна афера. Адвокатите на защитата и обвинението изкрещяха исканията си хората на Мубарак да проточат процеса със седмици, месеци, години, за още хиляди страници доказателства (5,000 само срещу Мубарак), за призовки на всички останали мъже около разделения президент.
Имената на всякакви интригуващи личности в апарата за държавна сигурност, „Дирекция по сигурността“ на Кайро, на „Полицейската сигурност“ на Гиза – на генералите Али-Шадли и Али Маги, Махер Мохамед и Мустафа Тауфик и бригаден генерал Реза Масир, заедно с генералите Хасан Хасан и Фуад Тауфик и Яхия ал-Ираки, Абдул-Азиз Салем, бригаден генерал Рифаат Радуан и бригаден генерал Хани Негуид и подполковник Ахмед Аталлах, полковник Айман ал-Саиди – се промъкнаха в производството, всички невинни за човек, разбира се , но досега част от тайната държава, чиято работа винаги беше анонимна, институции, които живееха в нежен мрак.
И тогава адвокатите на „ищците за граждански права“ – адвокатите на семействата на загиналите и ранените – изкрещяха имената на жертвите. Те вървяха и отново бяха застреляни по улиците на Кайро, Александрия и Гиза, истински хора, които умряха от изумление и болка, когато главорезите на Мубарак се прицелиха в тях. Имаше и, трябва да кажа, някои мрачни моменти.
Извън съда, минути преди началото на производството, намерих адвокати като Mamdouh al-Taf, който каза, че е получил разрешение да представлява граждански жертви от Министерството на правосъдието, но който е видял със собствените си очи, той каза, как името му в съдебния списък току-що беше заличено от МВР.
Имаше бащата на Хосам Фатхи Мохамед Ибрахим, „мъченик на площад Шехир в Александрия“, на 18 години, но по-млад, в червен пуловер на снимката, която баща му държеше в ръка. — Защо не може да бъде представляван от адвоката си в този съд? той ме попита. Нищо чудно, че първите въпроси, извикани към съдия Рефаат, дойдоха от мъжете и жените, представляващи загиналите и ранените цивилни. „Защо има повече адвокати, които представляват обвиняемите в този съд, отколкото тези, които представляват жертвите?“ жена адвокат поиска да знае. Добра точка.
Бедният стар бивш вътрешен министър Хабиб ал-Адли, облечен в сини костюми и игнориран от Гамал и Алаа Мубарак – които понякога изглеждаше, че умишлено стоят на пътя на египетските камери, така че баща им да бъде цензуриран от кадъра – се навърташе от неговата страна от клетката, за да получи още обвинения в корупция и насилие. Той вече получи присъда от 12 години и в сивата си синя униформа – контраст с девственото бяло на Мубаракови (Хосни продължаваше да стиска бял чаршаф около гърлото си) – се появи жалка фигура зад железните решетки и телената мрежа на клетката на съдебния затвор. Преди много време го помолих за интервю, за да обсъдим бизнес делата му – и ми казаха, че ще бъда арестуван, ако поискам отново.
„Отричам всичко“, заяви Алаа. „Отричам всички обвинения“, обяви Гамал. Имаше дори искане да бъде призован фелдмаршал Мохамед Тантауи, военният владетел на днешен Египет (и стар приятел на Мубарак) в съда. Сега това със сигурност отвеждаше нещата твърде далеч. От Дамаск, Аман, Рабат, Манама и Рияд, разбира се, цареше тишина. И, странно да се каже, нито дума от Вашингтон, чийто стар приятел Хосни сега е изправен (на теория) пред смъртна присъда. Може би Мъгливото дъно също има своите отровени кладенци.
Обвиняемият…
1. Хосни Мубарак
Бившият президент е обвинен в заговор за предумишлено убийство и опит за убийство на протестиращи. Обвинен в корупция при приемане на подаръци за улесняване на сделка със земя и във връзка със сделка за износ на природен газ.
2. Гамал Мубарак
Висша партийна фигура с поглед към президентството, Гамал е обвинен заедно с баща си в корупция при сделки със земя. Твърди се, че те са приели пет вили на стойност 7 милиона долара от бизнесмен и в замяна са подсладили сделка за недвижими имоти в курорта Шарм ел-Шейх.
3. Ала Мубарак
По-добре харесван от обществеността и за който се твърди, че се е опитал да смекчи инстинктите на брат си Гамал, Алаа също е включен в обвинението за корупция.
4. Хабиб ал-Адли
Шефът на сигурността на Хосни Мубарак и бивш министър на вътрешните работи, той също е включен в обвиненията за убийство и опит за убийство по време на бунта в Египет.
Други шестима висши полицаи са обвинени по същите обвинения.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ