– Барбара Еренрайх, март 2008 г. (http://ehrenreich.blogs.com/barbaras_blog/2008/03/hillarys-nasty.html)
Понякога ми е трудно да разбера как Обама успява да изтръгне толкова много реакция от речи, които са не само пешеходни, но и които съдържат наистина стряскащи изказвания. Речта, която направи вчера, например: как може да успее да посвети цяло обръщение на значението на преодоляването на расизма и по средата на този разговор не само по същество да опетни своя пастор със стереотипа „Ядосан черен“, но също така да подкрепи продължаващата американска политика на расизъм и несправедливост към палестинците, а след това някак си излизат от всичко миришещо на рози, изпращайки хипервентилиращи прогресивни хора в цялата страна при техните миризливи соли, вярвайки, че са чули „най-великата реч“ на модерното време !“
– „eppie“, имейл кореспондент, 19 март 2008 г
Току-що прочетох най-новата най-велика реч на Барак Обама – прочутото му обръщение към расата, озаглавено „По-перфектен съюз“ [1], вчера (пиша сутринта на 19 март 2008 г.), във Филаделфия. Предизвикана от неотдавнашните излъчвания на гневните изобличения на неговия дългогодишен пастор Джеремая Райт срещу американския империализъм и расизъм, речта не променя нищо за мен.
Заблудените обаманисти могат да спрат да ми изпращат имейли, в които се казва (да цитирам един тази сутрин) „уау, той наистина ги събори до смърт във Филаделли, разказвайки го като на Race. Сега ще се качите ли най-накрая на Великия Барак?“
Както показва последната му голяма реч, Избраният няма намерение да жертва политическа амбиция в името на истината и справедливостта.
Вчерашното обръщение беше изцяло за това, че Обама използва своя бивш пастор като претекст за още повече триангулация [2]. Райт беше използван като фолио за Обама, за да се представи като разумен по отношение на расата и расизма, докато той продължи своя проект за задълбочаване на общественото объркване относно расистките и други потиснически структури на Съединените щати в сърцето на американското общество.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ
2 Коментари
http://www.justseeds.org/blog/2008/04/i_was_over_at_flickr.html
Ето линк към цялата статия.
Току-що унищожено това старо есе е... нищо не е останало от него.