Винаги съм имал слабост към стария Михаил Тимофеевич Калашников, който почина точно преди Коледа. Когато го срещнах, сибирските му очи бяха бдителни като на вълк; той беше нахален, твърд, несрамлив. Предполагам, че трябваше да бъде. За да дадете името си на най-известната пушка в света – която аз лично бях виждал в Ливан, Сирия, Ирак, Египет, „Палестина“, Либия, Алжир, Армения, Азербайджан, Босна, Сърбия, Йемен – трябва да имате отговор на очевидния въпрос. Как би могъл Калашников да оправдае цялата тази кръв, излята от човешки същества, благодарение на неговото дяволско изобретение?
„Виждате ли“, каза той, „всички тези чувства идват, защото едната страна иска да се освободи с оръжие. Но според мен е добре, че надделява – ще бъде след като умра. Но ще дойде време, когато моите оръжия вече няма да бъдат използвани или необходими.
Сега този човек – дребна, клекнала фигура с, когато го срещнах преди 12 години, сива, фризирана коса и няколко златни зъба – наистина е отишъл в рая на всички оръжейници, след като е прекарал някои от последните си дни в оръжейната фабрика, която все още бяга на невероятната възраст от 94 години в централния руски град Ижевск. И още на следващия ден на нашите телевизионни екрани имаше бунтовници от Централноафриканската република, които размахваха своя автомат Калашников АК-47 – АК за Автомат Калашникова, 47 за 1947 г., датата на първото му производство. Историята на Калашников е добре известна. Ранен в битката при Брянск през 1941 г., той лежеше в болничното си легло и размишляваше върху въпрос на свой колега пациент. „Войник в леглото до мен попита: „Защо нашите войници имат само една пушка за двама или трима от нашите мъже, когато германците имат автомати?“ Затова проектирах един. Бях войник и създадох картечница за войник.
Михаил Калашников беше твърде добре наясно с митичния статут на пистолета си. „Когато се срещнах с министъра на отбраната на Мозамбик“, каза ми той, „той ми подари националния флаг на своята страна, който носи образа на картечен пистолет „Калашников“. И той ми каза, че когато всички войници-освободители се прибрали в селата си, кръстили синовете си „Калаш“. Мисля, че това е чест, не просто военен успех. Успех в живота е, когато хората са кръстени на мен, на Михаил Калашников.
Не споменах, че ливанската Хизбула също беше включила жалкото му оръжие в своето знаме; пушката образува буквата „l“ на „Аллах“ на арабски шрифт върху тяхното жълто и зелено знаме.
И все пак Михаил Калашников очевидно беше мислил много за ролята си в света – и за смъртта – и искаше, мислех си, някакво опрощение. „Не съм виновен, че Калашников стана много известен в света, че беше използван на много проблемни места“, каза той. „Мисля, че политиките на тези страни са виновни, а не дизайнерите на оръжия. Човек е роден, за да защити семейството си, децата си, жена си. Но искам да знаете, че освен за въоръженията, аз съм написал три книги, в които се опитвам да възпитам нашите младежи да проявяват уважение към семействата си, към старите хора, към историята…”
Старото момче направи англоезично издание на книгата си – От прага на непознат до портите на Кремъл, доста добро четиво, с много самоироничен патриотизъм – и я подписа със син пастел.
Той ми разказа странна история, нали Михаил Калашников, който все още носеше двата си медала на Герой на социалистическия труд. Един майор от саудитската армия веднъж го попита, каза той, дали му е хрумвало да промени вярата си. „Според християнските стандарти ти си голям грешник“, каза му саудитецът. „Вие сте отговорни за хиляди, дори десетки хиляди смъртни случаи по света. Те отдавна са подготвили място за вас в ада. Калашников е истински мюсюлманин, все пак настоя майорът. Когато времето на неговото земно съществуване свърши, Аллах ще го посрещне като герой, защото „милостта на Аллах е безгранична“, каза той.
Така че Михаил Калашников сега в рая или в ада? Разбира се, тогава го попитах какво наистина ще каже Бог за него, когато умре. „Бяхме образовани по такъв начин, че вероятно съм атеист“, отговори той. „Но нещо съществува…“
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ