06 г. “Huffington Post” — Днес е важен ден за феновете на ЦРУ. След 28-годишна борба със Закона за свобода на информацията, Архивът на националната сигурност най-накрая принуди ЦРУ да разкрие „семейните бижута“ – съкровищница от 07 страници от документи, характеризирани в The New York Times като „каталог на операции по подслушване в страната, неуспешни заговори за убийства, експерименти за контрол на ума и шпиониране на журналисти.
Независимо дали преминавате през гъстото покритие на този плашещ архив, ние всички трябва да запазим гледната си точка за ролята на ЦРУ в дейностите на правителството на САЩ. Въпреки че зверствата, докладвани в „семейните бижута“, със сигурност са жестоки сами по себе си, те всъщност са мъничко кътче от една по-голяма история, която включва всякакви престъпления срещу човечеството, от хаос срещу индивиди до пълноценен държавен тероризъм.
И има едно нещо, което „семейните бижута“ няма да разкрият: как тази продължила десетилетия криминална история е повлияла на международната политика. Ето едно просто обобщение: повечето от настоящите причинени от човека бедствия в света са по някакъв или друг начин „обратен удар“ от минали престъпления, извършени от ЦРУ и неговите братя в апаратите за „разузнаване“, „сигурност“ или „отбрана“ правителството на Съединените щати. За съжаление, това включва (разбира се) войните в Ирак и Афганистан, също и многобройните кризи в останалата част от Близкия изток, Африка, Латинска Америка, Южна Азия, Източна Азия и... навсякъде.
Един добър начин да видите това е да прочетете красиво представената история на Роджър Морис от три части история на ЦРУ в TomDispatch, която се фокусира върху начините, по които министърът на отбраната Робърт Гейтс се оформи и беше оформен от кариерата си в ЦРУ. Ще повторя един примерен изчерпателен разказ на Морис, който улавя толкова много от начина, по който САЩ са създали толкова много от грозотата, която в момента опозорява нашия свят.
Това е история за Хизбула, ливанската шиитска група, която успешно отблъсна това, което американските и израелски военни плановици очакваха да бъде смазваща атака на въздушна мощ, атака, която уби хиляди, сравни с земята цели градове и компрометира инфраструктурата на Ливан.
Много от нас си спомнят, че през 1983 г., по време на предишна криза там, американска военна казарма беше бомбардирана, убивайки 241 морски пехотинци, които бяха част от международни мироопазващи сили, изпратени там през 1982 г. Тази бомбардировка беше, както разказва Морис, „самата по себе си кървава репресии за по-ранни американски актове на намеса и дипломатическо предателство в гражданската война в Ливан”, която бушува от 1975 г.
Никой в американското разузнаване не знаеше със сигурност (и никой не знае до ден днешен) кой всъщност е отговорен за атентата, но директорът на ЦРУ Уилям Кейси реши въпреки това да предприеме репресии. Той избра за своя мишена шиитски духовник, Мохамед Хюсейн Фадлала, „заради репутацията му на пламенни проповеди в полза на социалната справедливост и националната независимост – и защото съюзническите шпионски агенции – Мосад на Израел, GID на Саудитска Арабия и информаторите на Фалангистите – твърдяха, че той ръководи войнствена шиитска група, която понесе отговорността за нападението срещу морските пехотинци.
Това беше достатъчно доказателство за Кейси да извърши атака срещу Фадалала. Това беше достатъчно и за неговия главен заместник, Робърт Гейтс, ръководител на Дирекцията по разузнаването, който отговаряше за обработката на най-добрата информация, която агенцията можеше да събере. Докато слуховете за предстоящата атака срещу Фадалала се разпространяват из агенцията, агентите на Гейтс се опитват да го предупредят за липсата на доказателства срещу духовника (това звучи ли ви познато?). Ето историята на Морис за техните усилия:
„В нашия магазин знаехме какво ще търси Кейси като отмъщение за бомбардировките в казармите и това, което настояваха израелците и саудитците“, разказва един анализатор, който по-късно ще стане висш служител на агенцията. „Ние изложихме всички непознаваеми неща и предупреждения и как бяхме ударени [от съюзнически шпионски агенции] и го изпратихме горе, за да го предаде Гейтс на Кейси, и препоръчахме да бъде предадено на NSC и Белия дом и дори на отбраната ако се стигне дотам.”
Когато нямаше признаци, че Гейтс е направил нещо с тяхното предупреждение, двама от анализаторите се изправиха срещу заместник-директора. „Това е ужасно“, каза му един от тях.
„Не сме тук, за да се караме с шефа“, отговори Гейтс пренебрежително. „Не съм особено загрижен за някакво уреждане в Ливан.“
ЦРУ не просто се опита да убие Мохамед Хюсеин Фадлала. Вместо това Агенцията бомбардира целия му квартал с експлозия, която се усети „на километри в планините Шуф и доста в Средиземно море“. Независимо дали свещеникът е бил извършителят или не, посланието ще бъде ясно за всички заинтересовани: атаките срещу американските морски пехотинци ще доведат до възмездие срещу цялата нарушителна общност. Накратко това беше акт на държавен тероризъм. Осемдесет и един души бяха убити и над 200 ранени в пренаселения беден квартал Бир Ел-Абед, където живееше Фадалала. (Самият Фадлаллах беше невредим - той беше забавен да пристигне у дома онази вечер, защото спря на улицата, „за да говори с една възрастна жена.“)
Въпреки че този инцидент едва ли беше новина в САЩ - и нямаше дори намек, че ЦРУ е автор на въглеродната бомба - съобщението беше получено в Бир Ел-Абед. На следващия ден „известие висеше над опустошения район, където опечалените семейства все още изравяха телата на любими хора от развалините. Пишеше: „Произведено в САЩ.“
Но хората от Бир Ел-Абед и околните шиитски общности извлякоха „погрешното“ заключение от това съобщение: вместо да бъдат поразени от показването на кланетата на американското правителство, те се заеха да развият собствено противодействащо насилие:
Сред онези от бодигардовете на Фадалала, които не бяха убити при експлозията, 22-годишният Имад Мугния ще се присъедини към нововъзникващата ливанска шиитска групировка Хизбула и през следващото десетилетие, като сенчест шеф на сигурността, ще ръководи серия от репресивни атаки срещу американци в кървав верижна реакция на терор и контратероризъм. Сред почитателите на Фадалала, възмутен от бомбардировките и завинаги недоверчив към американците, на които някога се е възхищавал, беше кръглолик, 25-годишен студент по теология с вече призната харизма и организационни умения. Той щеше да се издигне до лидер на Хизбула — и след като силите му се бориха с израелската инвазия в Ливан до застой през лятото на 2006 г., една от най-популярните фигури в арабския свят: шейх Хасан Насрала.
Този инцидент се случи преди 20 години, достатъчно дълго, за да проследим връзката с настоящия хаос в Ливан. Публичното показване на „семейните бижута“ на ЦРУ трябва да ни напомня, че безбройните действия на ЦРУ, описани там, не са изолирани инциденти. Те са координирана система, която доставя насилие като това, извършено в Бир Ел-Абед, до всяко кътче на света през последните 40 години, в безброй форми и под много прикрития. Тези действия сложиха край на живота на стотици хиляди (само в Ирак!), съсипаха живота на милиони и спечелиха омразата на десетки милиони. Към днешна дата въздействието от действията на нашето правителство е толкова всеобхватно, че дори най-отдалечените и привидно несвързани актове на насилие са по някакъв начин последствия от или реакции на дейностите на правителството на САЩ.
Всичко на наши имена. Наистина трябва да ги спрем.
Майкъл Шварц, професор по социология и директор на факултетния колеж по глобални изследвания към университета Стоуни Брук, е писал обширно за народния протест и бунтовете, както и за американския бизнес и динамиката на правителството. Книгите му включват „Радикален протест и социална структура“, „Структурата на властта на американския бизнес“ (с Бет Минц) и „Социална политика и консервативният дневен ред“ (редактирана с Кларънс Ло).
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ