На Таймс Скуеър на 15 октомври над нас бяха обичайните масивни телевизионни екрани и мигащи реклами. Но нещо различно се случваше на терена. Отеква нагоре-надолу по Бродуей: „Ние сме 99%!“ Видяхте го в табелите, които хората държаха, казвайки „Мирише на пролет“.
Измина само месец, но движението „Окупирай Уолстрийт“ даде началото на вълна. От самото начало с шепа хора, които си намериха място в Liberty Park в Ню Йорк, хиляди се присъединиха към движението, за да поискат край на политиките, които облагодетелстват богатите и могъщите за сметка на всички останали – 99%.
Когато полицията предприема строги действия, извършвайки масови арести, размахвайки палки и мацки с невъоръжени протестиращи, зяпачите скандират: „Целият свят гледа!“ Целият свят гледа - и не само когато полицията използва насилие, за да овладее протеста.
Говорих с жените, с които си партнираме в Гватемала, които се бориха да настояват за своите трудови права и безопасни условия на труд в цехове за изпотяване, управлявани от компании, които правят облекло на известни марки за хора в САЩ. Те наблюдаваха със задоволство как профсъюзите на САЩ се изказаха и се присъединиха към протестиращите по улиците.
От февруари жените, с които работим в Ирак, са лидери в седмичните протести, изискващи работа, край на корупцията и истинска демокрация. (Звучи ли ви познато?) Те са били бити и сексуално насилвани от силите за сигурност, защото са се осмелили да говорят. Все пак всеки петък те се връщат на площад Тахрир в Багдад. Те наблюдаваха как броят на протестиращите на Уолстрийт само нараства след арестите и полицейското насилие. И те гледаха кога протестиращите в САЩ изпратиха съобщения за солидарност и подкрепа.
По целия свят хората гледат с надеждата, че хората в САЩ най-накрая са се събудили. Знаците са красноречиви. Призивът за действие, който извади масите в Ню Йорк и по света, по улиците в събота, гласи „Неолиберализмът е по целия свят – това е причината, поради която вече нямате работа, това е причината, поради която не можете да си позволите здравеопазване, образование, храна , вашата ипотека.
Общностите по света са твърде добре запознати с разрушителността на неолибералните политики. През август бях в Кения за десет дни. През това време цената на някои основни хранителни продукти се удвои. Бях там, за да донеса спешна помощ на бежанците от глада в съседна Сомалия, но дори хората от средната класа се борят да си купят храна.
Една жена, която срещнах, коментира, че покачването на цените на храните е резултат от икономическата криза, предизвикана в САЩ – когато финансовите търговци се пренасочиха от буксуващия пазар на жилища към спекулации на световния пазар на храни. Този тип спекулации започнаха да се развиват в резултат на необузданата дерегулация, подкрепяна от неолибералните политики в световен мащаб. Това е и една от причините за сегашния глад в Африканския рог.
Третирането на стоките от първа необходимост като търгуеми стоки вместо правата на човека е моделът, одобрен от големите международни финансови институции като Световната банка и Международния валутен фонд, както и от богатите правителства. В продължение на десетилетия те налагаха тези политики на правителствата на Глобалния юг като условия за получаване на заеми за развитие. Видяхме въздействието на политиките, налагащи приватизация, дерегулация и ограничения върху държавните разходи за социални услуги в общностите, в които работим: драстично нарастване на бедността и неравенството.
В някои от местата, където неолиберализмът е наложен за първи път, хората са успели да преобърнат тези политики. Има богатство от модели и стратегии, съюзници и учители, към които протестиращите на Уолстрийт могат да се обърнат. Има автомобилни работници в Буенос Айрес, които са окупирали фабриките си, за да създадат собствено производство. В Южна Африка има активисти срещу СПИН, които се изправиха срещу корпоративната власт, за да поискат правото на здраве и лечение. И има хора в Близкия изток, които рискуваха живота си тази година, за да покажат, че демокрацията означава повече от процедурни избори.
Мейнстрийм медиите лепнаха всеки етикет на активистите на Уолстрийт, от невежи унищожители до деструктивни нихилисти. Те казаха, че протестите нямат реални искания. Това, което те са пренебрегнали, са връзките, които обвързват протестиращите на „Окупирай Уолстрийт“ с движенията за икономическа справедливост по целия свят и с конкретните искания, които са били поставяни отново и отново от организации като MADRE и нашите партньори.
Има жизнеспособни алтернативи на неолибералните политики. Възможно е да регулираме международната търговия, да управляваме нашата глобална финансова система и да развиваме икономически политики, които са от полза, а не вреда на хората по света. Знаем, че това може да се случи, защото жените по света вече са изразили и са действали спрямо тези възможности.
Те се борят да гарантират, че икономическите политики се договарят чрез демократични процеси, които позволяват ефективно участие на общността. Те настояват животоподдържащите ресурси като храна, вода и лекарства да се третират като права, а не като стоки. Те призовават правителствата да изпълнят задълженията си да предоставят основни услуги като здравеопазване, жилища и образование и да изискват от чуждестранните инвеститори да допринасят за икономическото развитие.
Заради обикновените жени, които имат напредна тези изисквания и повече, докато се изправяме срещу най-тежкото бреме на бедността, ние вече знаем как би изглеждала една справедлива икономическа система. Видяхме какво е възможно, когато общностите се обединят, за да се изправят срещу корпоративната власт и да създадат алтернативи, вкоренени в честност и икономическа справедливост.
Протестиращите на Уолстрийт знаят какво искат. Това е същото нещо, което останалите 99% от света искат – шанс да изградят добър живот за себе си, своите семейства и своите общности.
Yifat Susskind е изпълнителен директор на MADRE.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ