Нивото на невежество в западното отразяване на граничните сблъсъци между Иран и Пакистан не трябва да е изненада. Нито пък Държавният департамент трябва да декларира, че реакцията на Пакистан е „пропорционална“ – което прави неудобни сравнения с продължаващото масово клане, извършено от друго финансирано и въоръжено от САЩ образувание недалеч. За да получите ясна представа за последните удари – Иран се насочи към базата на въоръжена сепаратистка група, Jaish al-Adl, в пакистанската провинция Белуджистан във вторник; два дни по-късно Пакистан отприщи атака с дрон срещу Балучи-бойциубежища на терористи от иранската страна на границата – трябва да изметем тяхната мрежа от лъжи и мистификации.
Белуджистан е планински регион, раздвоен от пакистанско-иранската граница, точно както земите на Пахтун са разделени между Афганистан и Пакистан. Белудж националистите отдавна се възмущават от често бруталния контрол, упражняван от правителствата на Иран и Пакистан. Исторически погледнато обаче, докато лидерите на балуджите в Иран бяха политически консервативни, основните лидери на племето балудж в Пакистан бяха прогресивни, в някои случаи близки до традиционните комунистически течения на субконтинента. Преди Иранската клерикална революция от 1979 г. дори се говореше за обединяване на двете провинции като самоуправляваща се република.
Бях въвлечен в много дискусии с лидери на племето Балух, както и с радикални активисти по онова време. Имаше независимо марксистко течение, което обхващаше племената, водено от леви интелектуалци от Балаух и техните не-Балухи съюзници от провинциите Панджаб и Синд. Тяхното списание, Джабал („Планина“) води едни от най-интересните дебати по националния въпрос, наситени с текстове на Ленин за националното самоопределение. Аналогията с етиопско-еритрейското разделение се обсъждаше нон-стоп. Водеща фигура, Мурад Хан, твърди, че със свалянето през 1974 г. на проимпериалистическия режим на Хайле Селасие в Адис, обективните условия на борбата в Еритрея са се променили и социално-икономическата ситуация в двата региона може да се развие в посока на класово единство, което надхвърля чистия национализъм. Повечето балухи също искаха някаква форма на политическа автономия или, ако това не се случи, независимост.
Пакистан беше под силен натиск от шаха на Иран да смаже въстанието на белуджи. Техеран се притесняваше, че радикалните течения могат да преминат през границата. Бхуто, тогавашен министър-председател, капитулира и пакистанската армия продължи да смазва бунтовниците. От 1977 г. Пакистан беше управляван от порочна военна диктатура, подкрепяна от САЩ (както е сега, що се отнася до Белуджистан, при сегашното „служебно“ правителство). През 1979 г. военните ще обесят Бхуто, първият демократично избран лидер на Пакистан, брутално националната политическа култура. Междувременно в Иран новата ислямска република възбуди надеждите на хората и национализмът на балуджите беше принуден за няколко години да остане на заден план.
Геополитиката смаза всички утопични визии, излъчвани от Белуджистан. Разпадането на Съветския съюз доведе до имплозията на левите белуджийски групи в Пакистан. Иранските молли утвърдиха властта си от своята страна на границата. Репресиите в пакистански Белуджистан бяха жестоки и безмилостни. Екзекуцията на Бхуто отприщи турбуленция в цялата страна и скоро цяло племе балучи, Мари, водено от Сардар Хаир Бакш Мари (полумаоист по склонност), избяга, като пресече границата с Афганистан, където установиха лагер и получиха убежище, храна и оръжия от просъветското правителство на PDPA. Имаше съобщения, че Мари и ключови помощници са отлетели до Хавана през Москва за съвет от Фидел Кастро, въпреки че това никога не е било потвърдено от нито една от страните. Тази фаза приключи с идването на цивилното правителство в Пакистан, но пакистанската армия продължи на практика да управлява провинцията.
През последните десетилетия репресиите срещу балуджите са ужасяващи. Временното облекчение при някои цивилни правителства никога не е продължило дълго, а напоследък репресиите набраха скорост. Преди няколко седмици ме помолиха да подпиша още един апел за солидарност с белуджи, след като напълно мирно и сравнително малко събрание на дисиденти от белуджи и техните поддръжници на пактун и пенджаби в Исламабад беше разпръснато от полицията, лидерите му бяха арестувани и някои от тях пребити. Първата ми реакция беше „защо сега?“ По онова време такава произволна бруталност нямаше никакъв смисъл. Сега го прави. Очевидно е, че пакистанското военно разузнаване е имало заповед да предотврати всяка проява на несъгласие с белуджи в Пакистан. Изборът да провокира Иран точно сега би причинил още повече главоболия на Вашингтон. В същото време, разбира се, това допълнително ще раздели мюсюлманския свят в момент, когато Йемен – макар и не Египет, Саудитска Арабия или марионетките, управляващи държавите от Персийския залив – предлага поразително ефективна форма на солидарност с обсадените палестинци.
Съмнявам се тази престрелка между двете държави да се превърне в пълноценна война. Пакистан, който вече е държава-сирак на МВФ, ще пострада повече. И Китай призова двете страни да пристъпят към незабавно прекратяване на огъня. Китай има известно влияние. Тя има голяма военно-икономическа база в Гуадар на брега на Балух в Пакистан и се радва на тесни икономически връзки с Иран. Пекинската кавалерия ще работи усилено зад кулисите. Но си струва да се отбележат политическите последици от това избухване.
Групата, към която Техеран се насочи, Jaish ul-Adl, разклонение на Ал Кайда, действа от пакистански Белуджистан повече от десетилетие. Групата има близки отношения с Ansar al Furqan, сунитския й еквивалент в Иран. Кой финансира такива организации? Защо междуведомственото разузнаване на Пакистан, заето с изчезването на невъоръжени белуджски националисти, не се занимава с тези добре снабдени сунитски фанатици? Именно те са набелязали и убили иранските сили за сигурност, включително последното нападение срещу полицейския щаб в Раск, ирански граничен град, през декември. Иран многократно е умолявал Пакистан да спре тези безчинства. Никакъв отговор освен сладки думи. Някой друг финансира ли тази терористична група? Израел? Саудитците? Има ли желаещи? Не знам, но нищо не би учудило тези дни, тъй като западните двойни стандарти за „правата на човека“ и „международното право“ не се приемат твърде сериозно, освен от приятелите по ведомостта.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ