Когато през 1946 г. Уинстън Чърчил призова за Съединени европейски щати, толкова скоро след Втората световна война, мнозина трябва да са го помислили, че все още е шокиран. Тогава беше немислимо само едно поколение по-късно да има Европейски съюз с единен пазар и общ парламент или че Германия не само ще бъде обединена отново, но ще бъде домакин на финалите на Световната купа, в които Италия ще победи Франция. Но дори и с този жив пример, да се говори за африканско обединение както на африканците, така и на западняците, трябва да се възприема като непрактичен мечтател или просто луд.
Човек се чете, че Африка е твърде голяма, твърде бедна, твърде корумпирана, твърде недостатъчно образована, винаги във война, недемократична. В един откровен момент някой може да добави, че с векове на племенна вражда африканците не могат да се обединят, защото те са, добре, африканци. Сякаш нито един от тези проблеми не е съществувал под една или друга форма в Европа от 1946 г.
Това не означава, че проблемите не са реални. В района на Дарфур, Судан, един агонизиращо бавен кошмар се разгръща, докато Африканският съюз (АС) лениво наблюдава. Силно погрешните избори в Нигерия обещават още конфликти в делтата на Нигер. В Конго, където са загинали милиони хора, въглените на войната продължават да пламтят отново. Налице е влошаваща се бедност, повече пари се губят чрез неравностойна търговия, отколкото се печелят от чуждестранна помощ, епидемия от СПИН с геноцидна ярост и лидерство без политическо въображение. Това е континент, затънал в бърз пясък.
Кваме Нкурума от Гана веднъж каза „Африка трябва да се обедини или да загине“. Все по-малко се обединяваме и повече загиваме.
Но дали угандиецът, например, вижда ганайеца като африканец и в термини, които могат да се превърнат в политика? Основният пропуск на Куаме Нкрума, който АС сега подражава, е, че е видял обединението само между правителствата, а не сред африканците. Не сме имали нито една президентска надпревара на континента, повлияна от въпроса за обединението на Африка или мирни маршове и публични дебати в полза на обединението в отделните нации. Договорите за регионално сътрудничество се подписват без консултации със съответните граждани. Накратко, Панафриканизмът все още не принадлежи на самите хора.
А ксенофобията е във възход. Южноафриканците, както черни, така и бели, искат да защитят границите си от Amakwerekwere, думата amaXhosa за черна опасност. В Кения се открива карикатуризъм, толкова вкоренен в националната психика, че в парламента на членовете е забранено да носят африкански дрехи. В Гана неуспехите на Нкрума се превръщат в отхвърляне на Африка, а в Египет или Мароко – ужас, африканци ли сме изобщо?
Трябва да има повече разговори между самите африкански народи. Една от темите по необходимост ще бъде природата на различието. Difference отсъди геноцида в Руанда от 1994 г. Но обединена Африка не означава заличаване на различните култури и езици; по-скоро ще позволи на всяка течна култура да процъфтява при еднаква защита. Това не означава, че враждата свършва, а по-скоро, че няма лоши политически ветрове на национализма, които да раздухват всяко несъгласие в пълна война.
Обединението означава достъп до най-доброто, което континентът може да предложи, и споделена тежест, когато става дума за много проблеми. Това означава да имаме единен глас в международната политика и икономика. Една обединена Африка ще изправи Европа и Съединените щати на отговорност за предоставянето на земеделски субсидии на техните фермери, което на свой ред струва на Африка милиони долари всяка година. Африка ще може да изиска всички нации с ядрени оръжия да ги изоставят като заплаха за общото човечество. Или заемете единна позиция срещу фармацевтичните продукти и производителите на генерични лекарства за СПИН. Африка ще може да създава решения и да ги прилага, а не винаги да чака подаяния. Накратко, Африка щеше да лае... и да хапе.
В живота хората умират там, където спрат да мечтаят. Същото е и за държави и континенти. Със сигурност за Африка смъртта намира нов живот там, където свършва мечтата за обединение.
Поетът Мукома Ва Нгуги е автор на Hurling Words at Consciousness, координатор на „Към Африка без граници“ и колумнист за списанието BBC Focus on Africa.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ