Преломни точки
Под редовния шум от по-явно политически текущи събития продължава свличането към антропогенна климатична катастрофа. Миналия май сензори на върха на хавайски вулкан откриха, че средните концентрации на въглероден диоксид във въздуха на Земята са достигнали 400 части на милион – „ниво“, съобщава уебсайтът на НАСА, „което не е наблюдавано от преди около 3 до 5 милиона години, доста преди хората да бродят по Земята. Човешкото изгаряне на изкопаеми горива продължава да увеличава количеството въглерод, мощен парников газ, който улавя топлината, в нашата атмосфера“, обяснява НАСА, добавяйки зловещо, че „в резултат на това нашата планета се затопля и това затопляне тласка земните системи над критичните граници точки.”
НАСА казва, че нейните оборудвани със сателити изследователи и други учени по целия свят документират ускоряващия се, генериран от човека дрейф на планетата в редица арктически „повратни точки“ – бързи и необратими промени, които накланят климата на Земята до състояние, което противоречи на дълго -срочно оцеляване на човека. Потенциалните климатични повратни точки, изброени на уебсайта на НАСА, включват арктическо лято без лед, необратимото топене на ледената покривка на Гренландия, бързото размразяване на вечната замръзналост в Аляска (освобождавайки огромни запаси от богат на въглерод метан) и промени в Атлантическия океан Циркулация и химия на океана. „След няколко десетилетия“, съобщава НАСА, „Арктика ще бъде неузнаваема за всички изследователи, които са я виждали в миналите векове. Учените вече виждат знаците."
Краткосрочната перспектива за лета без лед в Арктика е смразяваща в последиците си за екологията, годна за живеене. Както отбелязва НАСА, „арктическите лета без лед ще причинят големи промени в океанските екосистеми, като например стимулират растежа на фитопланктона, който цъфти, когато слънчевата светлина прониква в леда. Лятото без лед също означава, че има по-малко лед, който да отразява слънчевата светлина обратно в космоса, което означава, че вместо това океанът абсорбира тази енергия, ставайки още по-топъл… не е добра новина за вече стресирания океан.“
Що се отнася до топящата се тундра, в северната вечна замръзналост на Земята има 1700 милиарда метрични тона въглерод, „повече от два пъти повече въглерод в атмосферата в момента“.[1]
Друг доклад на НАСА ни казва, че тропическите екосистеми генерират значителен нов въглероден диоксид, когато температурите се покачат – друг порочен кръгов процес, при който симптомите на глобалното затопляне стават причини.[2]
„Без дори страничен поглед“
Колкото и да е ужасяващо, Съединените щати, водещият световен източник на въглеродни емисии и по този начин най-големият национален създател на задълбочаващата се климатична катастрофа, стои сам сред напредналите и развиващи се нации в света в отказа си да поеме значителен ангажимент за справяне с антропогенното глобално затопляне (AGW). Взимайки пример от смъртоносната кампания за връзки с обществеността на Big Tobacco срещу основни открития на медицината и науката за връзката между цигарите и рака на белите дробове през 1950-те и 1960-те години на миналия век, Американският петролен институт, водещите корпорации за изкопаеми горива и други крила на корпоративния въглероден индустриален комплекс (CCIC ) отдавна водят ефективна лобистка и пропагандна война срещу консенсусното мнение на земните учени, че изменението на климата е реално, пагубно за живота на Земята и причинено от човека. Отчасти благодарение на тази ужасна пропагандна война, САЩ всъщност се движат назад по въпроса за климата. Нефтохимическите фирми предприемат забележително, опустошително нападение върху екологичната цялост на самите Съединени щати чрез хидравлично разбиване и други нови и силно токсични и въглеродно-интензивни методи за извличане на нефт и газ от подземните почви на Северна Америка. Тези корпорации и техните политически и правителствени съюзници и помощници изглеждат решени, както Ноам Чомски на Левия форум в Ню Йорк миналия юни, „да изгорят всичкото изкопаемо гориво без дори да погледнат отстрани“ на последствията.[3]
Китайската димна завеса за вината на САЩ
Отвъд коварното отричане и развенчаване на науката, през последните години CIC намери друго идеологическо оръжие в усилията си да блокира всяко значително намаляване на въглеродните емисии в САЩ: обвинявайки Китай и други бързо развиващи се държави като Индия и Бразилия за изменението на климата. „Защо“, спорят американските преговарящи за климата на глобалните климатични срещи, които те постоянно подкопават (администрацията на Обама изигра особено зловеща роля в това отношение), „трябва ли САЩ и другите богати страни да намалят въглеродните емисии, когато развиващите се нации увеличават своите?“ Те казват, че сега всъщност Китай е основният виновник за изменението на климата, като неговите въглеродни емисии са се увеличили повече от два пъти от 2001 г.
Това е димна завеса, предназначена да прикрие основната вина на Съединените щати за монументалното престъпление на нефтодържавно-капиталистическия еко-цид – престъпление, което ще засенчи всички предишни престъпления, ако бъде позволено да протича изцяло екстерминистки. Съвременният климатичен проблем не е създаден само от Съединените щати, разбира се (произходът на AGW технически датира от индустриалната революция през 18 г.th и 19th век Европа). А глобалният производствен гигант Китай всъщност наскоро изпревари САЩ като световен лидер по годишни въглеродни емисии.
Все пак никоя нация не е изхвърлила повече натрупан въглерод в земната атмосфера в индустриалната ера от Съединените щати – историческа реалност, която нито Китай, нито Индия ще нарушат скоро. САЩ си остава най-големият източник на въглеродни емисии в света на глава от населението. Отделните граждани на САЩ генерират средно 20 тона въглеродни емисии годишно, почти четири пъти повече от средния китайски гражданин.
Нито една национална държава не е инвестирала по-сериозно и мощно в политическото, идеологическото и военното насърчаване и защита на системата за печалби, пристрастена едновременно към въглеродните емисии и растежа, отколкото Съединените щати.
Нито едно национално правителство не е направило повече за все по-отчаяните международни усилия за намаляване на глобалните въглеродни емисии от това на Съединените щати – рекорд, който продължи с депресираща отмъстителност през предполагаемото „зелено“ президентство на Барак Обама.
САЩ са водещият щаб на гигантската лобистка и пропагандна война на корпоративния въглероден индустриален комплекс срещу все по-страшните открития на съвременната наука за климата – включително тези на НАСА.
Класата на инвеститорите в САЩ е водеща в света, когато става дума за глобални инвестиции в индустрията за изкопаеми горива. Докато повечето от новите въглищни централи в света се изграждат в Китай и Индия, голяма част от финансирането идва от Уолстрийт. От 2006 г. например JP Morgan Chase е инвестирала 17 милиарда долара в строителството на нови въглищни заводи в чужбина. Citbank добави 14 милиарда долара през същия период.[4]
„Изпращаме нашите емисии в морето"
В същото време е едновременно лицемерно и абсурдно САЩ и други богати нации да сочат с пръст Китай за вината за климата, когато САЩ и Западът в по-широк план са до голяма степен отговорни за нарастващия принос на Китай към AGW. Като Сейди Робинсън преди четири години в Англия Социалистически работник:
„Простото разглеждане на емисиите на Китай като държава затъмнява ролята, която Западът играе в създаването им. Нарастващите емисии в Китай до голяма степен се дължат на бързото разрастване на електроцентралите, захранвани с въглища. Това е пряко свързано с факта, че много западни компании ефективно са изнесли емисиите си в Китай. Те се втурнаха да отворят производствени предприятия в Китай, за да се възползват от по-ниските оперативни разходи... И тези заводи се захранват до голяма степен с въглища.
„Западът също изигра роля в увеличаването на емисиите на Китай, като го използва като евтин източник на стоки. Центърът за международни изследвания на климата и околната среда установи, че експортното производство представлява около половината от 45-процентното увеличение на въглеродните емисии в Китай между 2002 г. и 2005 г. Голямо проучване, публикувано в Nature Geoscience Journal миналата седмица стигна до подобни заключения. Той установи, че глобалното нарастване на емисиите от 2000 г. до голяма степен се дължи на растежа в Китай – но също така посочи ролята на Запада. Той показа, че глобалните емисии са се увеличили с 671 милиона тона между 2007 г. и 2008 г. Но една четвърт от това е в резултат на това, че западните страни купуват промишлени стоки от Китай и други развиващи се страни. Както каза Грег Марланд, съавтор на изследването, „Изнасяме нашите емисии в морето.“[5]
Базираното във Великобритания Движение за световно развитие (WDM) се съгласи, като добави, че богатите нации също носят основната отговорност, тъй като те единствени притежават технологията и финансовите ресурси, необходими за извършване на преход към зелена икономика и смекчаване на разходите от изменението на климата. „В крайна сметка,” твърди WDM, „играенето на „обвинявай Китай” просто няма да работи. Соченето с пръст към големите развиващи се страни, докато в същото време гражданите на богатите страни ненаситно консумират вносни промишлени стоки, няма… смисъл. Отговорността да действаме първи и да направим най-много трябва да бъде на индустриализирания свят, не само поради историческите емисии и неустойчивите нива на потребление на ресурси, но и защото тези [богати] страни държат много от другите ключови карти в преговорите, като напр. способността за трансфер на технологии и финансови ресурси на тези, които се нуждаят от тях. Всички тези карти ще трябва да бъдат изиграни добре, ако искаме [климатичните] преговори да имат някакъв шанс да стигнат до успешен край.“[6]
Никоя нация в индустриализирания свят не притежава повече климатични карти и носи повече отговорност да ги използва по различен начин, отколкото досега, отколкото Съединените щати. Поради тези и други причини няма път към изцелението на климата и планетарната устойчивост – към годна за живеене екология и достойно бъдеще – който да не се изправи срещу силата на дълбоко пропития с петрол американски „1%“ и неговите съюзници и пионки в САЩ правителство. Прекалено е да се каже, както прави бившият вицепрезидент на САЩ и активист по изменението на климата Ал Гор, че „САЩ са единствената нация, която може да поведе света към решение на този проблем“.[7] Нации с голямо местно население в момента са водещи в света – като Еквадор, който търси плащане от богатите нации, отбеляза Чомски на Левия форум, „за да запази петрола си под земята, където му е мястото“. И все пак преценката на Чомски за движението назад на политическата култура на САЩ срещу глобалния консенсус относно спешната необходимост от действия в областта на климата е ужасна, но разумна: „Ако тези тенденции продължат в най-богатата, най-могъщата страна в света, катастрофата няма да бъде избегната.“[8]
Следващата книга на Paul Street е Те управляват: 1% срещу демокрацията (Парадигма, януари 2014 г.). Стрийт е и автор на част 1 („Капитализмът – истинският враг“) във Франсис Голдин, Деби Смит и Майкъл Стивън Смит, изд. Представете си: живеете в социалистически САЩ (Harper Perennial, януари 2014 г.)
Избрани крайни бележки
1 Меган Скуделари, „Неузнаваема Арктика“, НАСА, Глобални промени в климата: жизненоважни признаци на планетата (25 юли 2013_ http://climate.nasa.gov/news/958
2. Рут Дасо Марлер. Изследователски център Еймс на НАСА, “Тропическите екосистеми увеличават въглеродния диоксид с покачването на температурите“, http://climate.nasa.gov/news/957
3. Пол Стрийт, „Чомски в левия форум“, ZNet (23 юни 2013 г.), www.zcomm.org/chomsky-at-left-forum-by-paul-street. Цитат от бележките на Стрийт за беседата.
4. Фил Гаспър, „Нарастващата климатична криза“, Международен социалистически преглед, Брой 87 (януари 2013), 17.
5. Сейди Робинсън, Социалистически работник (Великобритания), 24 ноември 2009 г., http://www.socialistworker.co.uk/art.php?id=19633
6. Питър Хардстаф и Тим Джоунс, Да обвиняваме Китай? Международната политика на изменението на климата (Лондон, Обединеното кралство: Движение за световно развитие. ноември 2009 г.), www.wdm.org.uk/sites/default/files/blameitonchina30112007.pdf
7. Ал Гор, интервю от Джефри Браун, PBS Newshour, 31 януари 2013 г., http://www.pbs.org/newshour/bb/environment/jan-june13/gore_01-31.html
8. Ноам Чомски, Създаване на бъдещето: окупации, интервенции, империя и съпротива (Сан Франциско: City Lights Books, 2012).
2 Коментари
Pingback: Отвъд въглеродния смъртен звън ‹ Официалният уеб сайт на улица Paul L
Pingback: дядо