Да, знам. Ури Авнери е постигнал много велики неща като журналист и мирен активист. Вероятно е направил повече, за да образова хората по света за ужасната ситуация в окупираните палестински територии, и то за по-дълго време, отколкото всяко друго човешко същество. И за зареждане, той празнува своите 90 годиниth рожден ден тази седмица. Така че най-добри пожелания за него.
Независимо от това, важно е да се оспорят многото грешни твърдения, които Авнери прави, за да подкрепи аргументите в последната си статия, отхвърляйки нарастващите сравнения, които се правят между Израел и апартейда в Южна Африка. [http://zope.gush-shalom.org/home/en/channels/avnery/1382707541/]
Има много за критика в неговата слабо аргументирана статия, базирана на скорошен разговор с неназован „експерт“. Авнери, както мнозина преди него, прави грешката да мисли, че като изтъква разликите между Израел и апартейда в Южна Африка, той доказва, че Израел не е апартейд държава. Но това е най-добрият аргумент на слама. Никой не твърди, че Израел е идентичен с Южна Африка. Нямате нужда от експерт, за да разберете това.
Когато хората наричат Израел държава на апартейда, те имат предвид престъплението на апартейда, както е определено в международното право. Според Римския статут на Международния наказателен съд от 2002 г. апартейдът включва нечовешки действия, „извършени в контекста на институционализиран режим на систематично потисничество и господство от една расова група над всяка друга расова група или групи и извършени с намерението да се поддържа този режим ”.
Така че какъв цвят са жертвите на апартейда, каква част от населението съставляват, дали икономиката зависи от техния производителен труд, дали ранните ционисти са били социалисти, дали палестинците имат Нелсън Мандела и т.н., нямат точно нулево значение за определяне дали Израел е държава на апартейда.
Ключово разграничение за Avnery е между „чистия Израел“ и окупираните територии. В териториите, признава Авнери, има някои паралели с апартейда в Южна Африка. Но в Израел той смята, че сравнението е безобразно несправедливо.
Нека оставим настрана не маловажния въпрос, че Израел отказва да признае своите международно определени граници; или че една от основните му стратегии е политика на разделяне и владей в колониален стил, която зависи от установяването на различия в правата на палестинците под нейно управление като начин за по-добро потискане.
Мотивите на Avnery да подчертае това териториално разграничение трябва да са доста ясни. Той вярва, че окупацията е престъпление и че трябва да й се сложи край. Но той също така вярва, че Израел като еврейска държава трябва да продължи да съществува и след края на окупацията. Всъщност той вижда двата въпроса като неразривно свързани. Според него дългосрочното оцеляване на Израел като еврейска държава зависи от отделянето му от окупираните територии.
Това е в съответствие с доста стандартната либерална ционистка идеология: сегрегацията се разглежда като предлагаща защита от демографски заплахи, породени от не-евреи за бъдещия успех на еврейската държава, и е достигнала своя апотеоз в изграждането на стената на Западния бряг и отделянето от Газа . Avnery е просто един от най-хуманните поддръжници на тази линия на мислене.
Но поради тази причина, както твърдях и преди, Авнери трябва да се третира като ненадежден наставник и водач по въпроси, свързани с палестинците в Израел – групата, с която е най-трудно да се справим при строго сегрегационистки подход. [http://www.jonathan-cook.net/2006-11-18/hollow-visions-of-palestines-future/]
Малко вероятно е Avnery да третира критиките на „същинския Израел“, като сравнението с апартейда, въз основа на заслугите на случая. Той ще реагира отбранително. Признаването, че Израел е държава на апартейд в международно признатите си граници, би подкопало легитимността на неговата ценена еврейска държава. Това би означавало, че делото на живота му в кампанията за създаването на палестинска държава, за да запази своята еврейска държава, е било погрешно и вероятно вредно.
Най-скандалното твърдение, което Авнери прави в статията, именно за да отклони вниманието от проблема за самоопределящата се еврейска държава и нейните отношения с голямо палестинско малцинство, е следното:
„Като цяло положението на арабското малцинство в самия Израел е подобно на това на много национални малцинства в Европа и другаде. Те се радват на равенство пред закона, гласуват за парламента, представени са от много живи собствени партии, но на практика страдат от дискриминация в много области. Да се нарече това апартейд би било грубо подвеждащо.
Не е нужно да се признава, че сравнението с апартейда е правилно, както в окупираните територии, така и вътре в „същинския Израел“ – въпреки че го правя – за да разберем, че всъщност Авнери е този, който грубо подвежда тук.
Няма смисъл, в който отношението на Израел към неговите 1.5 милиона палестински граждани е сравнимо, както твърди Авнери, с положението на националните малцинства в европейските държави. Палестинските граждани не просто са изправени пред неофициална, неофициална или спонтанна дискриминация. Тя е структурна, институционализирана и систематична.
Ето няколко въпроса, на които Авнери или онези, които са съгласни с него, трябва да отговорят:
* Кои европейски държави, подобно на Израел, са национализирали 93 процента от земята си, така че една етническа група (в случая на Израел, еврейски граждани) да може да изключи друга етническа група (палестински арабски граждани)?
* Кои европейски държави управляват комисии за проверка, заложени в закона, в стотици селски общности, точно за да попречат на една етническа група (палестинските араби) да живее в тези общности? [http://www.jonathan-cook.net/2010-12-15/arab-familys-home-win-blow-to-israeli-jews-only-policy/]
* Кои европейски държави имат отделни закони за гражданството – в случая на Израел Законът за връщането (1950 г.) и Законът за гражданството (1952 г.) – основани на етническа принадлежност?
* Кои европейски държави са разработили своите закони за гражданство, както направи Израел, за да предоставят права на членове на етническа група (в случая на Израел евреи), които всъщност все още не са граждани или присъстват в държавата, привилегировайки ги пред група (палестинци араби), които имат гражданство и присъстват в държавата?
* Кои европейски държави имат повече от 55 закона, които изрично дискриминират въз основа на това към коя етническа група принадлежи даден гражданин? [http://adalah.org/eng/Israeli-Discriminatory-Law-Database]
* Кои европейски държави, като Израел, отлагат някои от това, което трябва да бъде техните суверенни правомощия на извънтериториални органи – в случая на Израел, на Еврейската агенция и Еврейския национален фонд – чиито харти ги задължават да дискриминират въз основа на етническа принадлежност?
* Кои европейски държави отказват на своите граждани достъп до всякакви граждански институции по въпроси, свързани с личния статус, като брак, развод и погребение, изисквайки от всички граждани да се подчиняват на капризите и предразсъдъците на религиозните лидери? [http://www.jonathan-cook.net/2009-08-06/russian-jews-defy-israeli-rabbis-ban-on-marriage/]
* Кои европейски държави не признават собствената си националност и дават възможност за присъединяване към доминиращата национална група (в случая на Израел, евреите) или да имигрират само чрез покръстване? [http://www.jonathan-cook.net/2013-10-18/court-nixes-push-for-israeli-nationality/]
Може би Авнери може да намери странната европейска държава с една такава перверзна практика или нещо подобно. Но не се съмнявам, че той не може да намери европейска държава, която да има повече от една такава характеристика. Израел има всичко това и повече; всъщност твърде много, за да ги изброя всички.
Така че, ако Израел в своите признати граници не прилича на европейските държави или Съединените щати, или всяка друга държава, която обикновено класифицираме като демократична, може би Авнери или неговите поддръжници могат да обяснят точно каква държава е Израел.
Джонатан Кук е носител на специалната награда за журналистика Марта Гелхорн. Последните му книги са „Израел и сблъсъкът на цивилизациите: Ирак, Иран и планът за преустройство на Близкия изток“ (Pluto Press) и „Изчезваща Палестина: Израелските експерименти в човешкото отчаяние“ (Zed Books). Неговият уебсайт е www.jonathan-cook.net.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ