Бенямин Нетаняху, министър-председателят на Израел, настоя от началото на настоящите мирни преговори, че палестинците не поставят предварителни условия, като същевременно превърна собственото си предварително условие в центъра на преговорите. Нетаняху каза, че преговорите са безполезни, освен ако палестинците и техният лидер Махмуд Абас първо не признаят Израел за еврейска държава. „Признах правото на палестинците на самоопределение, така че те трябва да направят същото за еврейския народ“, каза той наскоро пред американски еврейски лидери.
Нетаняху от дясната партия Ликуд не е първият израелски лидер, който отправя подобно изискване към палестинците. Неговата предшественичка Ципи Ливни, лидер на центристката опозиция, искаше същото признание. Ехуд Барак, министър на отбраната и ръководител на предполагаемо лявата Лейбъристка партия, също подкрепя тази позиция.
Консенсусът по този въпрос обаче прикрива нежеланието на израелските политици да изяснят какво точно се очаква от палестинците и защо признаването е толкова важно.
Нетаняху очевидно не иска просто да се признае фактът за съществуването на Израел. Това е без съмнение и така или иначе израелската държава е призната от палестинското ръководство от края на 1980-те години. Това е признание на държавата еврейството, а не съществуването му, което има значение.
Дебатът по тази тема се фокусира върху желанието на Израел да задуши заплахата от право на завръщане за милиони палестински бежанци. Въпреки че несъмнено е съображение, това обяснение едва ли е достатъчно. За всички е ясно, че бежанците са един от основните въпроси, които трябва да бъдат решени в преговорите. При малко вероятните обстоятелства, че всички останали пречки пред палестинската държавност бяха премахнати, може да се предположи, че международната общност ще работи, за да превърне тази конкретна планина в къртичина.
Искането за признаване е насочено главно към друга страна: петата част от населението на Израел, които са палестинци – останките от палестинския народ, които са останали на земята си по време на голямото лишаване от собственост през 1948 г., накба, и в крайна сметка са получили израелско гражданство.
Те са само номинално представени на преговорите от своята държава Израел. Вместо това Нетаняху се надява да използва обещанието за държавност, за да накара Абас да пожертва интересите на палестинските граждани на Израел. Лидерите на палестинското малцинство, които усилено лобираха пред Абас в навечерието на преговорите, разбират какво включва искането на Нетаняху за признаване.
През първите години на мирния процес в Осло, когато отстъпката за палестинската държавност изглеждаше все по-близо, позициите на палестинските и еврейските лидери на Израел се поляризираха. Предположението на израелските политици беше, че палестинските граждани скоро или ще обявят лоялност към еврейската държава – реално ще станат ционисти – или ще бъдат „прехвърлени“ към бъдещата палестинска държава.
Изправени пред това предизвикателство, палестинските лидери на Израел насърчиха движение за граждански права, изисквайки равенство и край на еврейските привилегии. Тяхната кампания под лозунга „държава на всички нейни граждани“ предполагаше края на Израел като еврейска държава и превръщането й в либерална демокрация.
През последното десетилетие, по време на годините на втората интифада, отношенията между двете общности се влошиха още повече, като палестинското малцинство сега рутинно се обвинява, че е предателство.
Ето защо последното искане на Нетаняху трябва да се разбира като циничен ход за заобикаляне на собствения му палестински избирател и за убеждаване на Абас да преговаря за премахване на правата на палестинските граждани на Израел от негово име.
Ако палестинският президент признае Израел за еврейска държава, кампанията на палестинските граждани на Израел за реформиране на страната им в истинска демокрация ще приключи. Нетаняху ще има палестинска подкрепа, за да нарече реформаторите пета колона и да ги изгони в отломките от територията на Западния бряг, която един ден може да благоволи да нарече палестинска държава.
Междувременно той също ще има палестинско разрешение да въведе кампания за лоялност от вида, който вече се прокарва в израелския парламент. Тестовете за лоялност на отделните палестински граждани и разпадането на палестинските партии в парламента, освен ако не се подпишат като ционисти, ще бъдат първите мерки. По-късно може да се очакват кръгове от изгонвания.
Ако всичко това звучи познато, то е защото почти същата програма беше изложена от външния министър на Израел миналата седмица по време на противоречивата му реч пред Общото събрание на ООН. Планът на Авигдор Либерман за „размяна на население“ първоначално би изисквал промени на границите, за да бъдат принудени стотици хиляди палестински граждани в палестинска „временна държава“ в замяна на включването на селищата на Западния бряг, някои дълбоко в палестинска територия, в новоразширената еврейска държава.
Има един недостатък в схемата на Либерман. Много палестински граждани, като тези в Галилея, не са близо до Западния бряг и не могат да бъдат разменени чрез размяна на земя. Неговият изборен лозунг – „Без лоялност, без гражданство“ – разказва останалата част от плана, който той е разкрил на израелците, но не и директно на международната общност.
Въпреки че американските еврейски лидери осъдиха използването на платформата на ООН от Либерман, за да разкрие предложение, което официално се противопоставя на политиката на собственото му правителство, Нетаняху озадачи наблюдателите, като остана скромен. Неговите служители публично го дистанцираха от схемата, но след това насаме казаха на израелските медии, че премиерът не смята плана за нелегитимен и че няма да "наказва" Либерман.
Мълчанието на Нетаняху не трябва да ни изненадва. Неговият външен министър може да говори по-откровено от други израелски политици, но въпреки това той говори от тяхно име.
Джонатан Кук е писател и журналист, живеещ в Назарет, Израел. Последните му книги са „Израел и сблъсъкът на цивилизациите: Ирак, Иран и планът за преустройство на Близкия изток“ (Pluto Press) и „Изчезваща Палестина: Израелските експерименти в човешкото отчаяние“ (Zed Books). Неговият уебсайт е www.jkcook.net.
Версия на тази статия първоначално се появи в The National (www.thenational.ae), публикуван в Абу Даби.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ