Френските бунтове от края на октомври и ноември бяха незабавно притиснати за идеологическа тежка работа, за да обслужват няколко каузи. Първо, тълпата от „Сблъсъка на цивилизациите“ веднага пожела да постави бунтовете в контекста на неоконсервативния кръстоносен поход на западната цивилизация срещу ислямския фундаментализъм. Разбира се, фактът, че бунтовниците заемаха опашката си от американски рапъри и обикновено говореха само френски, не ги спираше. Прекарали почти толкова време в чужбина, колкото Джордж Буш, преди да стане президент, тези „наблюдатели“ от американската страна на Атлантическия океан веднага се разгневиха срещу поредната атака срещу западната цивилизация от исляма. От тяхна страна беше изреван призивът да вдигнат портите на цитаделата и да заключат новите османци. Тези, които смятаха, че източникът на настоящите трудности се корени извън исляма, бяха обявени за наивни. Безпроблемният дискурс за ислямския фундаментализъм не показа никакви признаци, че се забавя от факти и опитите да се повдигне дискусията чрез въвеждането им придобиха само огледален характер, тъй като твърдението на факти се превърна в доказателство за „невежество“.
Другият припев, който се чу, беше от либерализаторите, опитващи се да прокарат Лисабонската програма за ЕС. Със сигурност проблемът на Франция се корени в техния европейски социален модел с високи заплати. Толкова окуражени от събитията във Франция, много от тези критици дори бяха достатъчно уверени, за да признаят, че Франция има близо до най-производителната икономика в света, като ставките за труд на час изпреварват повечето от развития свят.
И все пак, при оценката на ситуацията във Франция трябва да се вземат предвид други точки. Първо, имиграцията със сигурност е проблем, но също и икономическата политика. Европейската централна банка (ЕЦБ), чрез критериите от Маастрихт, определи правителствените цели за инфлацията и дълга толкова ниски, че предизвикаха десетилетие на висока безработица и бавен растеж. Целта е да се създаде по-силно евро, което да се конкурира с щатския долар като глобална резервна валута, и да се въведе малко Шумпетерианска творческа деструкция, за да се разтърсят по-старите индустрии по модата на САЩ и Великобритания през 1980-те години. След това има преобладаваща съвременна икономическа теория, която е вид съвременен лисенковизъм, в който данните трябва да отговарят на теорията, а не обратното. ЕЦБ изглежда решена да продължи по пътя си с нисък растеж и висока безработица, независимо от последствията. Разбира се, Франция и Германия разшириха тези цели за дълг и инфлация по време на периодите на рецесия, както е прерогативът на силните в ЕС. Но те не са упражнявали същите политики за монетарни стимули за растеж, които Великобритания и САЩ са направили след напускането на Маргарет Тачър и Джордж Буш №41. Вследствие на тези лидери и двете държави следваха по същество кейнсианска парична политика, насърчаваща растежа. Великобритания и САЩ със сигурност имат добра позиция по отношение на неолибералната политика, но нито една от тях не се придържа към разговорите.
Второ, глобализацията е отчасти виновна за сегашните вълнения във Франция. Разпадането на съветския блок и съпътстващото го разширяване на ЕС, заедно със свързаните с това сили на глобализацията, накара много френски производители да избягат в повече държави с по-ниски заплати и минимални стандарти за безопасност, или с други думи това, което евфемистично се нарича „гъвкавост“. Тази история не може да бъде обърната, но не трябва и да бъде забравена при прилагането на нова политика.
Трето, Франция следва катастрофална политика за социална интеграция със своите имигранти от Северна и Западна Африка. Вместо да ги интегрира във френското общество, то ги е гетоизирало по модата, възприета някога от САЩ през 1960-те години на миналия век с високи сгради. Въпреки че вместо да ги поставят в централните градове, те са в предградията. Този модел се провали както в САЩ, така и във Франция и трябва да бъде променен.
Това повдига въпроса какво друго отличава Франция от САЩ, след като Америка е представена като модел за създаване на социален мир и заетост. САЩ имат повече работа. Но, отново, това се корени толкова много в долара като глобална резервна валута и неговата експанзионистична парична политика и военно кейнсианство, отколкото в неговите току-що празнувани ниски заплати и никакви помощи за бедните работници. Трябва също така да се помни, че САЩ просто затварят 2 милиона от своите градски младежи в затворите като средство за социален контрол. Неотдавнашните събития в Ню Орлиънс с урагана Катрина също трябва да ни напомнят, че сред афро-американските бедняци в Америка, които все още не са затворени и на юг понякога са впечатлени в работни банди, в плантацията не всичко е толкова мирно, както декларира неолибералната преса.
Човек би се надявал тогава, че Франция и ЕС ще обмислят преосмисляне на неолибералната линия на ЕЦБ относно дълга и инфлацията и ще последват Великобритания и САЩ в това, което правят, вместо да казват, по този въпрос. Нещо повече, Франция би се възползвала от пълна преоценка на политиката си за социална интеграция, която премахва бъркотията в нейните заплашителни предградия. Освен това, за всяка заетост, която не е създадена от политиките за икономическо стимулиране, Франция може да разгледа увеличените разходи за образование и научни изследвания по подобие на Ирландия и Финландия.
Авторски права: забранено публикуване без разрешение на авторите
Автори: Джеф Сомърс е гост-професор от САЩ в Стокхолмското училище по икономика в Рига и бивш стипендиант на Фулбрайт в Латвия
Дирк Хойер е настоящ преподавател по немски език в балтийските държави, бивш преподавател на Bosch в Латвия и бивш студент във Франция
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ