Един трилион долара. Сега това са малко пари. Като се направи всичко казано, това е приблизително сумата, която ще бъде необходима, за да се спаси този блестящ фар, който целият свят да следва, американският хищнически капитализъм.
Какво може да ви купи 1 трилион долара? Е, бихте могли да купите една неуспешна война в Ирак за горе-долу толкова. За разлика от това, премахването на детската бедност в САЩ ще струва 55 милиарда долара годишно, а ако не направим нищо срещу детската бедност, ни струва 500 милиарда долара годишно.
Някои експерти ни казват, че това спасяване на Уолстрийт от данъкоплатците – без надзор, без обвързване, без задължения за онези, които търсят спасяването – е необходимо, за да се предотврати пълен колапс на икономиката. Що се отнася до това, аз казвам, че не им го давайте. В края на краищата винаги са ни казвали, че свободният пазар, невидимата ръка, необременена от държавна регулация, ще се погрижи сама за себе си. Бароните-разбойници на Уолстрийт никога не биха намерили такова милосърдие в сърцата си към обикновените хора. Те биха ни казали, че не можем да зависим от правителствените подаяния, че трябва да се дърпаме с ръце и да играем по правилата.
И какво имаме от това за нас?
Със сигурност не се нуждаем от комисия в стил 9-11, за да заявим очевидното, че този финансов срив е резултат от алчност. Най-накрая сложи край на редица заблуди:
* Първата заблуда е, че това, което е добро за Wall Street, е добро и за Main Street, и че увеличаването на производителността на работниците води до увеличаване на заплатите. Ако това беше вярно, тогава докато Уолстрийт процъфтява, средностатистическото семейство нямаше да стане свидетел на стагнация или спад в стандарта си на живот. Капитализмът зависи от правенето на печалба, така казват те, и ако това означава намаляване на заплатите, тогава така да бъде.
* Второто е, че Уолстрийт мрази социализма. Не е вярно. Явно те обичат социализма за малцина, социализма за себе си и по дяволите с всички останали.
* Третото е, че дерегулираният капитализъм на свободния пазар, сервиран за обществена консумация, е най-доброто нещо след скаридите и кашкавала. Реалността обаче е доста ясна. Дерегулацията е заместител на алчността и излишъка, позволявайки на измамниците да водят своята работа необременени, на светлината на деня и с касовата бележка в ръка за правителството, което те току-що купиха и платиха, и тези измамници имат касовата бележка, за да докажат то. Нерегулираните пазари ви дават ипотечни измами, замърсена околна среда, а сега и разрушена икономика.
И така, защо трябва да спасяваме компании, които са пропаднали в земята, със съкратени работни места или прехвърлени на външни изпълнители, докато ръководителите на тези съсипани предприятия са възнаградени за провала си със златни парашути от 40 милиона долара? Защо трябва да хвърляме добри пари след лоши и да храним фундаментално счупена система, която няма отчетност пред обществото? И кой ще спаси обикновените, обикновени хора? Изглежда, че парите винаги са налице за определени неща, като печалба от войната и спасяване на корпорации, и разбира се, онова масово възходящо преразпределение на богатството, което изкормва бедните, работническата класа и средната класа. Ако ще имаме добра старомодна спасителна програма в социалистически стил за някои, защо не можем да я имаме за всички?
Тези от вас, които редовно четат колоната „Цветът на закона“, знаят, че често се обръщам към д-р Кинг и мисля, че той е предоставил някои думи, които са идеални за ситуацията, в която се намира Америка. Той каза, че ние, тази нация, се нуждаем от „преминаване от общество, ориентирано към нещата, към общество, ориентирано към личността“ и „радикално преразпределение“ на богатството и властта. Звучи ми добре. Може би няма по-добро време от настоящето.
Някои хора казват, че Новият курс е спасил капитализма от комунизма. Други казват, че това е спасило Америка от капитализма. Трети пък казват, че това е спасило капитализма от самия него. Сигурното обаче е, че консерваторите са направили всичко по силите си, за да премахнат и последните следи от Новия курс. И точно тази атака срещу остатъците от Новия курс – с облекченията за безработните, икономическото възстановяване и реформата на финансовата система и по-голямото приемане на профсъюзите като противовес на корпоративната власт – помогна за създаването на днешната гореща бъркотия в финансовия сектор. Несъмнено ще е необходим ход, толкова драматичен като Новия курс, ако не и по-смел, за да се оправят нещата.
Но ако цялата система не бъде реформирана, с поглед към осигуряване на икономическа справедливост, промяна на конфигурацията на икономическия пай и премахване на хватката, която корпорациите имат върху това общество, тогава имаме проблем.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ