Източник: The Nation
Десет хиляди души. Толкова олимпийски доброволци напуснаха постовете си в Токио, като до игрите остават само 50 дни. Това е един от всеки осем доброволци, необходими за провеждането на Олимпиадата през 2021 г. (все още се нарича 2020 г.). Това е само последният предупредителен знак, че въпреки панглосианските протести на Международния олимпийски комитет, Игрите това лято са в опасност. В момента Япония се бори с нарастването на коронавируса и по-малко от 3 процента от населението е ваксинирано. Според социологическите проучвания, колкото 80 процента на страната не иска да бъде домакин на игрите от страх, че това ще изостри тази вездесъща криза в общественото здраве, която в момента е класифицирана като извънредно положение.
Масите в Токио искат да отложат или отменят игрите, но правителството казва, че това е решение на МОК, а не на страната домакин, суверенитетът да бъде проклет. В, извинете за израза, вирусна редакционна статия, членът на Японския олимпийски комитет и някогашен бронзов медалист Каори Ямагучи написа, че Япония е била „в ъгъла”, за да трябва да бъде домакин на игрите. Тя написа: „Ние бяхме приковани в ситуация, в която дори не можем да спрем сега. Проклети сме, ако го направим, и проклети, ако не го направим... МОК също изглежда смята, че общественото мнение в Япония не е важно. Това беше изключително изявление, което разби стената от безгрижна арогантност на JOC пред лицето на тази обществена опозиция.
В един нормален свят Олимпиадата вече щеше да е отложена. Но парите надделяха над всички останали опасения и това е, което Ямагучи има предвид, когато казва, че страната е „проклета, ако го направим, и проклета, ако не го направим“. Япония има официално изразходвани 15.4 милиарда долара за игрите, но правителствени одити разкриват, че действителната цена може да достигне до 30 милиарда долара и да се покачва. Поне част от тази печалба трябва да бъде възстановена и това няма да стане, ако лъскавите нови съоръжения бъдат затворени.
За МОК натискът да излъчват по телевизията нещо, което могат да нарекат Олимпийски игри, е въпрос на оцеляване. Комитетът получава 75 процента от бюджета си от олимпийски телевизионни права и вече страда от миналогодишното отлагане, което беше въведено против волята му. Ако тези олимпийски игри бъдат отложени отново или — дяволите — отменени, МОК ще загуби, според Асошиейтед прес, между 3 и 4 милиарда долара. Ако Олимпиадата продължи, това ще бъде крайното отрицание на предполагаемата й цел: печалбата надделява над радостта от спорта.
Примери за това изобилстват в олимпийската история. Още на последната олимпиада в Рио видях общности, унищожени в сенките на новопостроени стадиони, които сега стоят празни. Но провеждането на световна олимпиада в на практика неваксинирана страна, за да се възстановят милиарди, е особен вид непристойност. МОК контрира този аргумент, като посочва, че феновете от чужбина вече са забранени. До 20 юни се очаква да бъде взето решение дали ще бъдат допуснати фенове от страната-домакин (очаква се и те да бъдат забранени). И все пак това безпрецедентно решение почти сигурно да се проведе Олимпиада без фенове, донякъде издава играта. Ако Олимпиадата не е безопасна за публиката, какво да кажем за спортистите, треньорите, треньорите, дикторите, снимачните екипи и целия разнообразен помощен персонал? Все още говорим за десетки хиляди хора от 200 нации и територии, някои от страни с оскъдно разпространение на ваксини. Освен това липсата на глобални туристи прави инвестицията от 30 милиарда долара на японската общественост и съпътстващите я спонсори още по-разточителна във време, когато ресурсите са ценни.
Медицинският съветник на японското правителство д-р Шигеру Оми свидетелства пред парламента, че „провеждането на игрите в средата на пандемията е ненормално“. Той също така каза, че ако страната все още е в извънредно положение, игрите „трябва да се избягват“. Това засилва натиска върху премиера Йошихиде Суга да заеме позиция. Но той си прехвърля отговорността, повтаряйки репликата, че МОК държи всички карти по отношение на отлагане или отмяна. МОК със сигурност се надява, сякаш го прави. Старши член на МОК Дик Паунд миналата седмица, че ще е необходим „Армагедон“, за да спре игрите. Може да няма Армагедон преди игрите, но ако те започнат напред, последствията със сигурност могат да бъдат много близки.
Дейв Зирин е автор на книгата: „Добре дошли в Terrordome: Болката, политиката и обещанието на спорта“ (Haymarket). Можете да получавате неговата рубрика Edge of Sports всяка седмица, като отидете на [имейл защитен].
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ