[Забележка: Първата ми статия в ZNet се появи на 11 март 1999 г. Тогава, преди четири години и три месеца, през януари 2016 г., аз „изчезнах“ от ZNet. В случай, че някои хора са забелязали липсата, ето обяснението: Аспасия, моята спътница, е на 85. Аз съм на 90. Аспасия е в старчески дом с Алцхаймер от януари 2016 г., което обяснява причината за отсъствието ми. Тези четири години и три месеца ходя всеки ден до старческия дом, около един час, за да я храня. Аспазия е в добро състояние, но аз съм този, който има полза от ежедневната разходка. Чувствам се силен и във форма, заради това. Край на бележката]
Раймунд Прецел е роден в Берлин през 1907 г. През 1938 г., на 31-годишна възраст, той напуска Германия и емигрира във Великобритания, защото не може да понася нацистите, има „значителен кръг от приятели евреи“ и защото Ерика, неговата спътница, е смятана за еврейка, въпреки че „нейните баба и дядо са приели християнството“. Във Великобритания сменя името си на Себастиан Хафнер и започва да пише на английски като журналист и като историк. Себастиан е второто име на Йохан Себастиан Бах, а Хафнер е взето от заглавието на произведение на Моцарт. Хафнер „се завръща в Германия със семейството си през 1950-те години на миналия век“. Умира през 1999 г.
През 1978 г. той публикува книга на немски език със заглавието „Anmerkungen zu Hitler“ [Бележки за Хитлер]. През 1979 г. е публикуван превод на английски със заглавието „Значението на Хитлер“. (Частите в цитатите в предходните абзаци идват от Увод към изданието на Фолиото от 2011 г.)
Хафнър имаше много рядко качество като човек. Той беше честен. Тъй като аз превеждам думата „честен“, това означава да бъдеш честен в своите „деяния“, но и да бъдеш честен в своето „мислене“. Като млад открих, че когато се опиташ да решиш задача по математика, напр. в геометрията понякога се хващате, че се опитвате да разрешите проблема, като използвате фалшива хипотеза или фалшив математически закон. Освен това умът ви ви наказва, че сте нечестни. Това означава, че нечестността е скрита част от мисленето в нашия ум.
Книгите за Хитлер са повече от достатъчни. Писателите на всички тези книги обаче не са изследвали сърцевината на вътрешното аз на Хитлер, както е направил Хафнер. Резултатът от това търсене може да бъде изразен с една дума. омраза. Но според Хафнер, тук е доста „странният“ обект на омраза от Хитлер: германският народ! [Немски „volk“, на нацистки език].
Целите на Хитлер бяха: една да управлява планетата и две да унищожи евреите. Според историка Хафнер датата 5 декември 1941 г. е може би една от най-значимите дати в човешката история. Той пише, че това е „денят, когато руската офанзива в Москва грубо го събужда (Хитлер) от мечтите му за победа в Русия“ (стр.140).
През декември 1941 г. бях на 10 години. Помня точно какъв беше животът на гърците в окупираната от нацистите Атина. През същия декември няколкостотин хиляди гърци умряха в Атина от глад и студ. И си спомням точно, че гордите немски войници имаха щастлив живот като окупатори на Атина. Като моя гимназия, 8th Атинската гимназия, огромна сграда на три етажа, която имаше дори театър на третия етаж и църква в огромния двор, беше пълна с нацистки войници. През първата година на окупация, 1941 г., ни разрешиха да провеждаме занятия в мазето на сградата и можехме да видим нацистите в двора.
Отне ми близо век, на 90-годишна възраст, за да осъзная, с помощта на Хафнер, че щастливите нацистки войници, които наблюдавах, и техните семейства са обречени, тъй като Хитлер реши на 5 декември 1941 г., че „ако Германия можеше ако не победи, може и да загине, той (Хитлер) не би пролял сълзи за това“ (стр. 140). В интерес на истината през следващите три години и половина, след 5 декември 1941 г., до края си той разкрива „често ненакърнено самодоволство и понякога дори силно веселие“ (стр. 142). Неговата омраза към германския „народ“ беше безкрайна.
Всичко, което той направи, беше да въвлече Америка във войната и да се бие колкото може повече на Запад, като същевременно позволи на руснаците лесно да навлязат в Германия от изток, така че германският „народ“ да пострада най-много.
„Хитлер винаги е бил голям мразец и е извличал голямо вътрешно удоволствие от убийството“ и тази омраза „сега сега открито се обръщаше срещу германците“ (стр. 150).
[Скоби: Аспасия, руса със сини очи, има член от семейството си, който живее в Германия. Този човек разкри в района на Мюнхен, че неин прародител е дошъл в Гърция през средата на деветнадесети век и оттам идват корените по бащина линия. Писмената заповед на Хитлер за масово избиване на инвалиди в Германия носи датата на
1 септември 1939 г., датата на избухването на войната... седемдесет хиляди до осемдесет хиляди пациенти в медицинските и кърмене институции (стр. 130, курсивът добавен)“ бяха убити. За щастие, ако трябваше да кажа това на Аспасия, тя нямаше да разбере. Край на скобите]
Това е 2020 година на нашия Господ! Може ли днес някой да каже, че Доналд Тръмп може да бъде човек на „странна“ омраза? Тоест, че Тръмп мрази американския народ?
Нека се опитаме да разберем:
Тръмп честен човек ли е? Голям брой хора ни казват чрез The New York Times (дори нобелисти сред тях), че той не е такъв.
Тръмп мрази ли някои хора като цяло? Той се гордее, че пламенно мрази имигрантите (евреите на нашето време). Освен това мрази „скапаните“ страни, черните, кафявите, червените и жълтите хора. Особено мрази децата на тези хора.
Тръмп мрази ли диктаторите?
Разбира се, че не!
Тръмп мрази ли Рой Кон?
Това е кощунствен въпрос! Тръмп е свещените останки от душата на Рой Кон на тази планета. [Забележка : Крайно време е честните хора в американските университети да започнат да образоват младите хора на Америка за връзката между Рой Кон и Тръмп. Край на бележката]
И така, може ли Тръмп да таи „странна“ омраза към американците?
Да той може!
Може би вече го прави
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ
1 коментар
Уважаеми господине, започнах да чета Znet няколко години преди да спрете да пишете. И да, забелязах отсъствието ти. Харесаха ми вашите статии и коментари. Изумен съм да прочета възрастта ви. Много здраве на теб и твоите, особено в тези времена. Дано продължавате да коментирате. Мартин