Въпреки че всички войни не са империалистически войни, забележително е колко много имперски завоевания са се случили през изминалите векове.
Мобилизирайки своите военни сили, могъщите държави и по-късно нациите създадоха огромни империи за сметка на по-слаби или по-малко войнствени общества. Някои от най-големите и известни империи да се появят през хилядолетията са персийците, китайците, монголците, османците, руснаците, испанците и британците.
- стандартна политика тъй като тези и други империи трябваше да абсорбират нови, завладени земи в своите владения, или като части от родината, или като колонии. През 18-ти век Британската, Френската, Испанската и Португалската империи използват военните си мускули, за да завземат значителни части от Западното полукълбо от местните жители. През 19-ти и началото на 20-ти век имперското завоевание се ускорява бързо по света. До 1913 г. почти цяла Африка е била колонизирана от европейските сили, докато имперска Русия, след като е анексирала своите съседи, се е превърнала в най-голямата нация в света. Азия също беше попаднала до голяма степен под чуждо господство. Междувременно Съединените щати, създадени от тънка поредица от колонии по атлантическото крайбрежие на Северна Америка, се разшириха през континента до Тихия океан, най-вече благодарение на успешните войни срещу Мексико и индианските нации. След това се премества да колонизира Хаваите, Филипините, Куба, Пуерто Рико и Гуам.
Но империалистическите завоевания не пасват добре на зараждащия се демократичен дух от началото на 20 век. Те не се харесаха добре на надигащото се социалистическо движение, което заклейми империализма като инструмент на управляващата класа. Те не се отнасяха добре с подчинените национални групи и нациите, които започваха да изискват национално самоопределение и независимост.
Следователно, тъй като ужасите на Първата световна война поглъщаха големи части от земното кълбо и тъй като уморените от война войници и обществеността се обръщаха все повече срещу империалистическите военни цели, правителствените лидери се адаптираха към новото настроение. След като със закъснение въведе Съединените щати в съюз с Великобритания и Франция във войната им срещу Централните сили, президентът на САЩ Удроу Уилсън издаде своя Четиринадесет точки през януари 1918 г. Този документ обещава липса на тайни империалистически договори, коригиране на колониалните претенции и Лига на нациите, която да гарантира „политическа независимост и териториална цялост както на големите, така и на малките държави“. Четиринадесетте точки предизвикаха ентусиазиран отклик, включително сред младите Хо Ши Мин, който се появи на мирната конференция във Версай през 1919 г., за да настоява за независимост на Виетнам от френското колониално управление.
В много отношения Версайското мирно споразумение се оказа провал. Обещаното „самоопределение“ беше ограничено до Европа и въпреки че Лигата установи а "мандатна" система за да подготви колониите другаде за независимост, то просто премести техните владетели от Централните сили към победителите във войната. Нещо повече, надигащите се фашистки нации - Германия, Италия и Япония - отхвърлиха дори претенцията, че подкрепят деколонизацията и започнаха империалистически войни в Африка, Европа и Азия.
В крайна сметка е необходима Втората световна война, за да разбие старата колониална система. След него имперските сили постепенно изоставиха своето колониално управление в Африка, Близкия изток и Азия. В някои случаи (например в Индонезия, Алжир и Виетнам) те са били прогонени от антиколониалните революции. По-често обаче вътрешната агитация за независимост и външен натиск от страна на ООН доведоха до появата на самоуправление след 1945 г. в повечето от бившите 80 колонии.
Въпреки това, когато старият империализъм се разпадна, по време на Студената война се появи по-нов модел - заместващ откровения колониализъм с политически контрол чрез случайна военна намеса. В по-голямата си част този нов империализъм беше практикуван от Съветския съюз в Източна Европа и Афганистан и от Съединените щати в Латинска Америка и Виетнам. С края на Студената война обаче дори новият империализъм запада.
Затова беше шок, когато този февруари руското правителство официално получи призна независимостта на Украйна през 1994 г. започна старомодна империалистическа война срещу тази нация. Само няколко дни преди инвазията, Владимир Путин издаде прокламация, отричайки правото на Украйна на независимо съществуване и твърдейки, че Украйна е „руска земя“. Не е изненадващо, че Общото събрание на ООН осъди нахлуването със 141 срещу 5 гласа.
Въпреки че Путин оправда военното нападение с твърдението, че членството на Украйна в НАТО би представлявало екзистенциална заплаха за Русия, това членство беше изобщо не е неизбежно когато е настъпила инвазията. Месец по-късно, когато Президентът Зеленски предложи за да накара нацията си да остане неутрална в замяна на изтегляне на Русия от Украйна, Путин игнорира предложението. През май, когато Финландия и Швеция, ужасени от руската инвазия, обяви планове за присъединяване към НАТО, Путин не успя да го спре. Вместо това този октомври, Русия анексирана около една шеста от територията на Украйна. Нито пък Путин някога се е отказал да погълне останалата част от Украйна.
Може ли да се направи нещо, за да се сложи край на империалистическите войни?
Да, няколко неща могат да се направят. Едно, което е било ефективно в някои случаи, е мобилизирането на антиимпериалистическо движение в нацията-агресор и другаде. Друго, което проработи, е колонизираните да се противопоставят военно на империалистическата сила - въпреки че, разбира се, човешката цена може да бъде огромна. Освен това международната общност може категорично да осъди империалистическите войни и да откаже да признае териториалните анексии, произтичащи от тях.
В крайна сметка обаче светът се нуждае от засилена международна система за сигурност, която ще отхвърли както стария, така и новия империализъм. По някакъв начин Организацията на обединените нации вече предоставя тази рамка чрез Харта на ООН, властта да налага икономически санкции и структура за посредничество при конфликти. Въпреки това световната организация все още не е достатъчно силна, за да заличи остатъците от империалистическата агресия. Нито една държава – и със сигурност не имперските нации от миналото – няма доверието и силата да се заеме сама с този проект. Но световната общност може просто да притежава достатъчно мъдрост и решителност, за да завърши работата, която започна преди век.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ