[Бележка на редактора: тази статия се появява за първи път през 2002 г.]
По-рано тази година претърпях тежка операция от рак. Операцията и последствията от нея бяха нещо като кошмар. Чувствах се като човек, който не може да плува, клатушкайки се под вода в дълбок тъмен безкраен океан. Но не съм се удавил и много се радвам, че съм жив.
Открих обаче, че излизането от личен кошмар означава да влезеш в безкрайно по-разпространен обществен кошмар – кошмарът на американската истерия, невежество, арогантност, глупост и войнственост; най-мощната нация, която светът някога е познавал, която ефективно води война срещу останалия свят. „Ако не сте с нас, вие сте против нас“, каза президентът Буш. Той също така каза: „Няма да позволим най-лошите оръжия в света да останат в ръцете на най-лошите лидери в света“. Съвсем правилно. Погледни в огледалото приятелю. Това си ти.
В този момент САЩ разработват усъвършенствани системи за „оръжия за масово унищожение“ и са готови да ги използват, където намерят за добре. Има повече от тях, отколкото останалия свят, взет заедно. Тя се оттегли от международните споразумения за биологични и химически оръжия, отказвайки да позволи проверка на собствените си фабрики. Лицемерието зад публичните му декларации и собствените му действия е почти шега.
Съединените щати вярват, че трите хиляди смъртни случая в Ню Йорк са единствените смъртни случаи, които се броят, единствените смъртни случаи, които имат значение. Те са американски смъртни случаи. Други смъртни случаи са нереални, абстрактни, без последствия.
Трите хиляди смъртни случая в Афганистан никога не се споменават.
Никога не се споменават стотиците хиляди иракски деца, загинали поради санкциите на САЩ и Великобритания, които са ги лишили от основни лекарства.
Никога не се споменава ефектът от обеднения уран, използван от Америка във войната в Персийския залив. Нивата на радиация в Ирак са ужасяващо високи. Бебетата се раждат без мозък, без очи, без гениталии. Там, където имат уши, уста или ректуми, всичко, което излиза от тези отвори, е кръв.
Двеста хиляди смъртни случая в Източен Тимор през 1975 г., предизвикани от индонезийското правителство, но вдъхновени и подкрепени от Съединените щати, никога не се споменават.
Никога не се споменават половин милион смъртни случая в Гватемала, Чили, Ел Салвадор, Никарагуа, Уругвай, Аржентина и Хаити в действия, подкрепяни и субсидирани от Съединените щати.
Вече не се споменават милионите смъртни случаи във Виетнам, Лаос и Камбоджа.
Отчаяното положение на палестинския народ, централния фактор в световните вълнения, почти не се споменава.
Но каква грешна преценка на настоящето и какъв грешен прочит на историята е това.
Хората не забравят. Те не забравят смъртта на своите събратя, не забравят мъченията и осакатяванията, не забравят несправедливостта, не забравят потисничеството, не забравят тероризма на могъщите сили. Те не само не забравят. Те отвръщат на удара.
Зверството в Ню Йорк беше предвидимо и неизбежно. Това беше акт на отмъщение срещу постоянните и системни прояви на държавен тероризъм от страна на Съединените щати в продължение на много години във всички части на света.
Във Великобритания обществеността сега е предупредена да бъде „бдителна“ в подготовката за потенциални терористични актове. Езикът сам по себе си е абсурден.
Как ще – или може – да бъде въплътена обществената бдителност? Носете шал на устата си, за да предпазите отровния газ? Въпреки това, терористичните атаки са доста вероятни, неизбежният резултат от презряното и срамно раболепие на нашия министър-председател към Съединените щати. Очевидно наскоро е била предотвратена терористична атака с отровен газ в системата на лондонското метро. Но такъв акт може наистина да се случи. Хиляди ученици пътуват с лондонското метро всеки ден. Ако има атака с отровен газ, от която те умират, отговорността ще е изцяло на плещите на нашия премиер. Излишно е да казвам, че самият премиер не пътува с метрото.
Планираната война срещу Ирак всъщност е план за предумишлено убийство на хиляди цивилни с цел, очевидно, да бъдат спасени от техния диктатор.
Съединените щати и Великобритания следват курс, който може да доведе само до ескалация на насилието в целия свят и накрая до катастрофа.
Очевидно е обаче, че САЩ се пукат по шевовете да атакуват Ирак. Вярвам, че ще направи това – не само за да поеме контрола над иракския петрол – но защото администрацията на САЩ сега е кръвожадно диво животно. Бомбите са единственият му речник. Знаем, че много американци са ужасени от позицията на своето правителство, но изглеждат безпомощни.
Освен ако Европа не намери солидарността, интелигентността, смелостта и волята да предизвика и да се противопостави на силата на САЩ, самата Европа ще заслужи определението на Александър Херцен (цитирано наскоро във вестник Guardian в Лондон) „Ние не сме лекарите. Ние сме болестта”.
Харолд Пинтър
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ