ЛОНДОН — Хората на Великобритания и Съединените щати живеят в паралелни, но същевременно различни медийни вселени. Връзките на езика и припокриванията на масовата култура са очевидни. Но едно посещение в Лондон бързо осветлява реалността, че масовата журналистика е много по-малко ограничена тук, отколкото в Америка.
Един показател за стабилна преса: Близо дузина идеологически различни национални ежедневници се конкурират на британските будки за вестници.
Разбира се, картината не е толкова розова. Таблоидите представят зловещи криминални заглавия и включват експлоатационни снимки на жени с голи гърди. Няколко големи вестника отразяват изкривяващите ефекти на десни собственици като Рупърт Мърдок (който успя да натрапи отвратителния Fox News на Съединените щати). А данните за тиражите на британските всекидневници показват, че размерът на тиражи в печата е обратно пропорционален на журналистическото качество, като Sun е 3.5 милиона, а Daily Mail е 2.3 милиона – за разлика от два превъзходни всекидневника, Guardian (381,000 186,000) и Independent (XNUMX XNUMX).
И все пак въздействието на Guardian и Independent, заедно с Observer в неделя, е много по-голямо, отколкото предполагат техните тиражи. Те са безсрамни прогресивни вестници, които съчетават често образцова журналистика с желание да поемат властта. Тези вестници функционират с жизненост в новинарските репортажи - и ляво ориентирани политически коментари - които не могат да бъдат намерени постоянно в нито един американски всекидневник. Като цяло в британската вестникарска хартия спектърът от мисли е толкова широк, че прогресивно мислещ американец може да се изкуши да се настани тук.
За сравнение, водещите „либерални“ ежедневници отвъд Атлантика – New York Times и Washington Post – са рупори на корпоративната власт и американската империя. Ако „Таймс“ и „Поуст“ излизаха в Лондон, тогава британските читатели щяха да смятат тези вестници за центристки или дори консервативни.
Ефирът също е много различен. British Broadcasting Corp. е обвинявана от някои медийни критици, че е филтрирала антивоенните гласове по време на нахлуването в Ирак в началото на пролетта. Но основната линия на обичайните репортажи на BBC се сравнява много благоприятно с това, което е в американските мрежи, включително такива обществени телевизионни и радиостанции като PBS и NPR.
BBC видимо се интересува много повече от широк спектър от информация, идеи и дебат. Неговият генерален директор, Грег Дайк, беше на ниво, когато коментира преди няколко седмици: „В сравнение със Съединените щати, ние виждаме безпристрастността като даване на различни гледни точки, включително критични към позицията на собственото ни правителство.“ Той наскоро посети Съединените щати и беше „удивен от това колко много хора просто дойдоха при мен и казаха, че следят войната по BBC, защото вече не вярват на американските електронни медии“.
Дайк коментира: „Лично аз бях шокиран, докато бях в Съединените щати, колко безспорни бяха медиите по време на тази война.“ И добави: „За здравето на нашата демокрация е жизненоважно да не следваме пътя на много американски мрежи.“
Пристигайки в Лондон в началото на този месец, веднага бях поразен от разликата в политическата атмосфера на Великобритания. Много политици, репортери и коментатори нажежиха Тони Блеър, изтъквайки сериозното ново доказателство, че той е излъгал обществеността с категоричните си твърдения за оръжията за масово унищожение в Ирак. Той очевидно има големи политически проблеми - за разлика от Джордж У. Буш.
Вкъщи в САЩ, докато няколко синдикирани колумнисти в големи вестници разтърсваха Буш по този въпрос, никой не може да твърди точно, че Буш е на политическите въжета. Ключов фактор е, че малцина демократи на Капитолийския хълм са готови да се изправят срещу този измамен президент. Но проблемите на Блеър и тефлона на Буш дължат много на различните медийни среди в двете страни.
Редица британски медии категорично отказват да пуснат Блеър от куката. Това е резултат от постепенна и конструктивна промяна в британската медийна култура през последния четвърт век. Уважението към министър-председателя се превърна в подходящо агресивно репортаж. С журналистите, които задават трудни въпроси и изискват по-добри отговори, Блеър сега е изправен пред грубо отношение - в печата и в ефира.
Желанието на новинарските медии да предизвикат лидерите е жизненоважен признак на демокрацията. Но като цяло в САЩ пулсът е слаб.
___________________________________
Норман Соломон е съавтор на „Нацелете Ирак: Какво не ви казаха медиите“. За откъс и друга информация посетете: www.contextbooks.com/new.html#target